Решение № 73 от 02.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. К., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100773 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, седалище/адрес на управление: гр. С. М., представляван от М. Г. А. – изпълнителен директор, пълномощник по делото: адвокат Р. И. Д. от САК, съдебен адрес гр.

С. М., срещу ответника В. М. С., ЕГН ********** и адрес: гр. К., *** общ. К., обл. С.,.

Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата 1 800,00 лева, представляваща главница, сумата 216,00 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.02.2024 г. до 25.05.2024 г., сумата от 14.38 лена, представляваща законна лихва за периода от 26.02.2024 г. до 03.06.2024 г. Претендира и законна лихва от подаване на заямлението – 06.06.2024 г. до окончателното заплащане на главницата.

Претендира и разноски по заповедно производство в размер на 1 040,61 лева, както и сума от 1 134.59 лева за разноски по настоящото.

Твърди се в ИМ, че ищеца и ответника са сключили договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ012154/25.01.2024 г., съгласно който на ответника е отпусната заемна сума от 1 800 лева, като сумата е предадена на ответника чрез Изипей АД.

Твърди се, че съгласно договора ответника се е задължил да върне сумата на равни месечни вноски с начална дата 25.02.2024 г. и последна на 25.01.2025 г.

Твърди се, че ответника не е погасил нито една вноска, като е настъпила предсрочна изискуемост след неизпълнение на задължение за плащане на две поредни погасителни 1 вноски.

Твърди се сключване на договора по реда на ЗПФУР€ Твърди се образуване на заповедно производство и исково след постъпване на възражение и даване на указания за това.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Представя списък на разноски.

От страна на ищеца са ангажирани само писмени доказателства.

В хода на производството посочва, че ответника е заплатил сума от 100 лева, част от която е разпределена по задължения за законна лихва – 14.38 лева, а друга част по задължения за договорна лихва – 85.62 лева. Няма корекция на претенциите, заявени с ИМ.

Претендира, че е налице признание на иска, предвид доброволното плащане, като иска постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.

Воденото заповедно производство № 463/2024 г. по описа на съда е служебно приложено.

В срока за отговор ответника не подава такъв.

В съдебно заседание ответника не се явява. Пред провеждане на с.з. е подадена молба от упълномощен представител, който иска гледане на делото в негово отсъствие, като прави възражения на недействителност на договора.

След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът намира от правна и фактическа страна следното:

Исковете са допустими, след като са предявени при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т.2, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК. По ч. г. гр. д. № 463/2024 г. /приложено/ по описа на РС К., е издадена заповед № 206/07.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като след постъпило в срок възражение и даване указания на ищеца, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба. В издадената заповед са описани дължими суми в размер, идентичен с претендираните в настоящото производство.

По същество исковете са частично основателни.

На 25.01.2024 г. ищецът и ответника са сключили договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ012154, при което в комуникация по електронен път е постигнато съгласие по отделните условия на договора. Заемната сума е в размер на 1 800 лева, която е преведена в полза на ответника чрез система Изи Пей, за което е представен извлечение от микросметка в полза на ответника.

Договорено е връщане на сумата от ответника на 12 месечни вноски с последна дата 25.01.2025 г.

В договора е посочена лихва от 36% и ГПР от 49.07%.

Договорната лихва е в размер на 648 лева, а така също е уговорено представяне на гаранция от страна на ответника в срок до края на деня, следващ датата на сключване на 2 договора. Уговорена е неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 1 296 лева. Размера на погасителната вноска е в размер на 312 лева месечно, в което число главница, договорна лихва и неустойка /няма размер на вноска без неустойка/.

При сключване на договора за заем по електронен пък ищецът и ответника са комуникирали, при което от страна на ответника са предоставени различни лични данни, изпратени са му електронни писма със съдържание на договора, като са видни записите на електронни данни, налични в системата на ищеца, удостоверяващи осъществената комуникация, предоставените данни.

Няма данни за плащания на ответника по договора, като съдът приема за достоверен твърдения от ищеца факт за частично плащане н хода на процеса, доколкото от негова страна се твърди неизгодно за него обстоятелство.

При тези факти съдът намира, че основателен е иска за установяване дължимост на част от претендираната главница предвид извода на съда за недействителност на договора поради липса задължителни елементи от договора за потребителски кредит, както и изобщо поради липса на ГПР, изразяващо се в невключване в това изчисление на договорената неустойка. Следва да се отбележи, че е без значение факта, че нито в заповедното нито в исковото производство се претендира плащане на суми по тази неустойка, но изискването на ЗПК е при изчисление на ГПР да бъдат взети всички разходи по кредита, което не е направено при сключване на договора, съответно недействителността е от този момент.

Нито в договора нито в представените ОУ няма посочване на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в ЗПК начин, която информация е част от задължителната част от договора – чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като неспазването на това изискване води до недействителност на договора – чл. 22 от ЗПК, съответно се дължи връщане само на заемната сума.

Налице е липса изобщо на ГПР, като основанията за този извод е задължителната практика на СЕС, който с мотивите - Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по кредита при изчисление на ГПР се приравнява на липса този основен показател/характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви.

Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е характеристика на договора още към момента на сключването му.

Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му, като е без значение факта, че в настоящото производство не се претендира неустойка, след като очевидно с тази неустойка е търсено възнаграждение за финансовата услуга над допустимото, предвидено в чл. 19 от ЗПК.

3

Само за пълнота следва да се отбележи, че е налице нищожност на клаузите отнасящи се до изискването за представяне на обезпечение заради принципното положение, че такова е допустимо и се представя преди сключване на договора, а не е последващо, а извън това размера на неустойката – над половината от заемната сума, очевидно е извън предмета на неустойката като предварително определени вреди за една страна по договора при неизпълнение на насрещни задължения.

Също за пълнота може да се отбележи, че крайно противоречиво са уговорени условията за обезпечение в договора и в представените ОУ, в които е предвидено, че при незаявяване на обезпечение на кредита, одобрението е в срок от 20 дни от подаване на заявлението, докато при представяне на обезпечение съгласно ОУ, то отговора е до 24 часа, като е предвидено анулиране на заявката при непредставяне на обезпечение в сроковете по ОУ – чл. 4.12. В същото време е предвидено – чл. 8.1, че при посочено в заявката обезпечение „банкова гаранция“ то срокът за предоставянето й е 14 дни от подаване на заявката, а при поръчителство срока е 24 часа от подаване на заявката. В същото време в договора – 4.5 е предвидено представяне на гаранцията до края на следващия ден с препращане към ОУ, в които са цитирани други срокове, а в чл. 7.1 е предвидено, че при непредставяне на гаранция в срока по чл. 4.5 то може да се начисли цитирания размер на неустойка. Посочената опция за „възможност“ за начисляване на неустойка е без значениу след като видно от погасителния план въобще не е било предвидено изплащане на заема без начисляване на неустойката, тоест очевидно само формално са вписани възможностите за избор, какъвто пред ответника не е съществувал и предвид цитираните срокове за разглеждане на заявлението.

Предвид установения факт за плащане на сума от 100 лева от страна на ответника, то след приспадане на платеното от заемната сума е налице непогасено задължение за ответника в размер на 1 700 лева, в какъвто размер следва да бъде уважено искането на ищеца за установяване на дължими суми по договора за кредит, сключен с ответника, а всички останали претенции бъдат отхвърлени.

Ответника дължи и законна лихва върху посочената главница от подаване на заявлението – 06.06.2024 г.

Предвид дължимата сума от ответника за заповедното производство в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 36 лева за дължима ДТ, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, а за настоящото производство сумата за ДТ е също в размер на 36 лева, а за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като основанията на съда за това са формалния характер на заповедното производство, ниската правна сложност, сравнително малкия обем доказателства и провеждането само на едно съдебно заседание без участие на представител.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА В. М. С., ЕГН ********** и адрес: гр. К., ж.к. ****, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА – „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, седалище/адрес на управление: гр. С. М., по заповед за изпълнение № 206/07.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 463/2024 г. по описа на РС К., следните суми: Сумата от сумата 869.20 евро /1 700 лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ012154/25.01.2024 г., сключен по реда на ЗПФУР, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.06.2024 г. до изплащане на главницата,

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта, в която се иска признаване за установено, че ответника дължи на ищеца и сумата 216,00 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.02.2024 г. до 25.05.2024 г., и сумата от 14.38 лена, представляваща законна лихва за периода от 26.02.2024 г. до 03.06.2024 г.

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА В. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА

– „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727 сумата от 266.89 евро /522 лева/ - общо за направени разноски в хода на ч. гр. д. № 463/2024 г. по описа на Районен съд К. и по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5