Решение № 169 от 21.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20234100100834 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ.

Ищците основават исковите си претенции на твърдения, че на 31.07.2023г. в гр.

З., ул. „Г. Д.“ № 1, по време на движение на заден ход, водачът на л.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ......, без да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила, блъска с дясната задна част на същия, движещият се от дясната му страна пешеходец – Г. П., в резултат на което последният пада под МПС и загива. Ищците сочат, че са наследници на починалия, като първият от тях е преживяла съпруга, а вторият – негов син.

Допълват, че за разследване на процесния инцидент е образувано ДП № 124/2023г. по описа на РУ – Е., по което към момента няма привлечен обвиняем. Изтъква, че към датата на ПТП виновният водач е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие до 18.12.2023г. Твърдят, че са предявили пред застрахователя писмена претенция по чл. 380 ГПК за изплащане на застрахователно обезщетение, по която нямало произнасяне по основателността.

Ищците сочат, че са увредени от процесното ПТП, с оглед на претърпените от тях болки и страдания от загубата на техния близък, както и от претъпения шок от настъпилото събитие. Твърдят, че между тях и починалия е имала дълбока и трайна емоционална връзка, която е прекъснатата със смъртта му и сега са изпълнени с 1 чувство на самота и безпомощност, чувстват се неуверени и са се появили колебания дали ще се справят с трудностите в живота. Изтъкват, че са обзети от негативни мисли, тъга, потиснатост, безсъние, затруднено концентриране, раздразнителност, променено чувство за реалност, като и че страдат от остра стресова реакция. Уточняват, че търпените болки и страдания са с повишен интензитет, тъй като ПТП е станало на метри от дома им и са видели трупа на своя наследодател непосредствено след инцидента. Ищцата твърди, че страда от факта, че завинаги е лишена от пълноценно и щастливо семейство, от морална и съпружеска опора, от любовта и подкрепата на съпруга си. Допълва, че смъртта му оставя един траен отпечатък върху живота й, обрича я на самота без любим човек и спътник в живота. Сочи, че при нея се отчитат високи нива на тревожност, обща напрегнатост, мисли за вина, апатия, липса на апетит. Твърди да е налице негативно отражение върху вегетативната й нервна система – ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване и др., както и че е отключила тревожно – депресивно разстройство. От своя страна ищецът сочи, че завинаги е лишен от баща, който му е бил приятел, опора, съветник и човек, на който винаги е можел да разчита.

Допълва, че загубата на баща му оставя в него един дълбок и болезнен отпечатък, като преди инцидента е бил жизнен, борбен и силен човек, а след него е станал по – уязвим, по – неуверен и по – несигурен в своите възможности. Ищецът твърди, че е станал по – избухлив, по – затворен, отказва да общува с други хора, затворил се е в себе си и го преследват постоянни мисли дали някога ще преживее загубата на такава светла личност, каквато е бил баща му. Във връзка с последното ищците твърдят, че наследодателят им е бил жизнен и деен човек, отзивчив и инициативен, с високо социално и материално положение, ценен от близки и приятели, еталон за подражание.

По тези съображения и при отчитане нарастващия темп на инфлацията през последните години, ищците отправят искане до съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на техния наследодател в размер на 160 000 лв. за първия от тях респ. в размер на 150 000 лв. за втория от тях, ведно със законната лихва върху тези суми от 31.07.2023г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 429 ал. 3 КЗ. Претендират разноски, вкл. определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва процесното ПТП да се дължи на виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач. В тази връзка се възразява, че водачът не може да види пешеходци, движещи се в страни, пред които има препятствие, поради което не е длъжен да се съобрази с тяхната скорост и посока на движение, тъй като няма фактическа възможност за това, а и още повече, че в случая автомобилът се е движел на обособено за това място с ниска скорост. Ответникът оспорва ищците да са търпели твърдените от тях вреди, изразяващи се в болки, страдания, безсъние и самота, както и да е налице причинно –следствена връзка между 2 тях и деянието. Оспорва между наследодателя и ищците да са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, доколкото починалият е бил самотно живеещ, с оглед на регистрираните им различни административни адреси.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, поради нарушаване правилата за движение на пешеходци по чл. 108 и сл. ЗДвП и в частност поради обстоятелството, че ударът в процесния пътен инцидент е страничен, което сочи, че пешеходецът на собствен ход се е доближил до застрахованото МПС.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и несъобразен със съдебната практика в подобни случаи. Възразява се и срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва, вкл. и за началата датата на забавата, като се сочи, че е уведомен за процесното ПТП на 31.08.2023г. и че ще изпадне в такава едва след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 КЗ. С тези доводи се моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото екземпляр от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/31.07.2023г. се установява, че на 31.07.2023г. около 12:15 часа в гр. З., ул. „Г. Д.“ № 1 по време на движение назад, водачът на л.а. „Тойота Хай Лукс“ с рег. № ........ ненаблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, поради което блъска, с дясната задна част на автомобила, движещият се от дясната му страна пешеходец – Г. П., вследствие на което същия пада и загива. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, ведно с фотоалбум към него, в района на удара платното за движение е без вертикална и хоризонтална маркировка, с широчина от 4, 80 м., като банкета в западната му част е затревен, с окастрени храсти, дънер от срязано дърво и с наклон от 45 %. За изясняване на причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП е образувано ДП № 124/2023г. по описа на РУ – Е. /пр.пр. № 2416/2023г. на ВТОП/, по което към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция няма привлечено обвиняемо лице и разследването продължава /писма от ВТОП вх. № 10681/02.11.2023г. и вх. № 1101/24.01.2024г/.

Според приложеното по делото съобщение за смърт от МОБАЛ гр. В. Т. непосредствената причина за смъртта на пешеходеца е остра обемна кръвозагуба, причинена от съчетана травма на гърди-гръбнак – крака.

По делото не е спорно, а от представената с отговор на исковата молба застрахователна полица от 19.12.2022г. се установява, че водачът на л.а. „Тойота“ е застрахован при ответния застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност до 18.12.2023г.

От удостоверение за наследници на Община З. от 03.08.2023г. се установява, че 3 ищците са наследници по закон на починалия при ПТП пешеходец, като ищцата е негова съпруга, а ищеца – негов син.

От амбулаторен лист от 26.09.2023г. на д-р В. е видно, че два месеца след ПТП ищцата е била вътрешно напрегната, тревожна, емоционално подтисната, хипоболична, с изразена астенно вегетативна и невротична симптоматика. Била е контактна и задоволително ориентирана. Изписан й е прием на медикаменти.

За обезщетяване на търпените от тях неимуществени вреди ищците са заявили пред ответния застраховател писмена претенция с вх. № 8408/31.08.2023г, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0000-1000-01-23-7650, по която липсва окончателно произнасяне /писмо от застраховател с изх. № 7755/11.09.2023г./.

От показанията на свид. П. К. – съсед на починалия се установява, че последният е бил добър, отзивчив и трудолюбив, участвал активно в дейността на пенсионерския клуб в гр. З.. С ищцата били добро и задружно семейство, често помагал и на сина си в поддръжката на двора и къщата. След инцидента ищците били много разстроени, вече не били същите, трудно приемали случилото се. Ищцата била тъжна, постоянно плачела, страдала както всеки би страдал при такъв случай. Ищецът преди ПТП често бил посещавам от приятели, а след това не било така. Ищецът живеел както в гр. В. Т., така и в гр. З.. Свидетелят посочва, че на ул. „Г. Д.“ пред № 1 няма тротоар.

От показанията на свид. М. П. – приятелка на ищцата се установява, че последната и съпруга й били прекрасно семейство. Той бил опора не само за нея, но и за сина й. Помагал й много, особено след като сменила става на крака си. На погребението и след това ищцата била съсипана, постоянно плачела, не можела да се съвземе, много страдала и оплаквала съпруга си. Много й е мъчно и често говорела за смъртта му. Внуците й редовно я посещават. Ищецът е отчаян и няма настроение, променил се е след смъртта на баща си. През седмицата живее в гр. В. Т., а от петък до неделя е в З., за да е заедно с майка си. Починалият бил много жизнен и отзивчив човек, помагал на свидетелка за ремонт в имота й и за овощарски дейности. Участвал активно в дейността на пенсионерския клуб и пеел в хора.

От показанията на свид. Т. Н. – съученичка и приятелка на ищцата се установява, че с починалия били добро, задружно и примерно семейство. Той бил добър човек, услужлив, помагал на хората, пеел в хора и участвал в пенсионерския клуб. След смъртта му ищцата била много разстроена, не можела да преживее мъката, все плачела и повтаряла, че вече го няма съпруга й. Сега за ищцата се грижел сина й и често я посещавали внуците.

От заключението на СПЕ се установява, че следствие на преживяната от ищците загуба на техния съпруг респ. баща са настъпили трайни негативни последици за психоемоционалното им състояние. При ищцата се наблюдава емоционална натовареност, изразяваща се във вътрешна напрегнатост, емоционална лабилност, 4 скованост, потиснатост, плачливост, затруднена концентрация, депресивни реакции и състояния. При ищеца е налице емоционална натовареност, изразяваща се като вътрешна напрегнатост, скованост, потиснатост, гняв и раздразнителност. Ищците са споделили, че след ПТП са били в състояние на силен емоционален шок и стрес от случилото се, като след преживяната загуба и двамата страдат от разстройство на съня, от загуба на желание и отказ от любими дейности, които са били част от ежедневието им. Същите са се затворили в себе си и срещат трудности в контактите и общуването.

Вещото лице е констатирало психологична проблематика при ищците – липса на душевен покой, душевна болка, тъга и мъка, преживявани отчаяние и безсилие, избягване на разговори свързани с темата за загубата, засилени мисли за починалия, невъзможност да изпитват радост и удовлетворение, потискане и изтласкване на емоции породени от психотравмата, която двамата към момент са в невъзможност да преодолеят. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищцата е била подложена на медикаментозно лечение по отношение на диагностицираната остра стресова реакция.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че установените травматични увреждания по тялото на починалия /счупване на ребра двустранно, гръдна кост, дясна и лява бедрени кости, охлузвания и разкъсвания/ са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи предмети с голям по интензитет сила.