Определение № 1639 от 26.11.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1639 гр. Шумен, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500649 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 16952 от 30.09.2025г., депозирана от „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. .... № 19, чрез юрисконсулт К.П. срещу определение № 2589/02.09.2025г. по гр. д. № 20253630100395 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 586/18.07.2025г. постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателя счита, определението за незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да уважи депозираната от дружеството молба по чл. 248 от ГПК.

Позовава се на редица съдебни актове и счита, че в случая са налице предпоставките на чл.

78, ал. 2 от ГПК – ответника е признал иска и не е дал повод за образуване на делото, поради което разноските следва да останат в тежест на ищеца. В условията на евентуалност, моли същите да бъдат намалени.

Ответника по жалбата, редовно уведомен, е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. К.

С., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 24, вх.2, ет.6, ап.31, със съдебен адрес: гр.

Шумен, ул. „....” №9-13, офис 13, чрез адв. С.Б. от ШАК срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул.”....” №19, по обективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с 1 искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от 1 418, 09 лева - главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 27.09.2012 г.;

168,88 лева - просрочени лихви и други периодични вземания за периода от 27.08.2016 г. до 31.08.2017 г. и 1 167,28 лева - лихва за периода от 01.09.2017 г. до 17.02.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба/. В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, в който е изложил становище за основателност на исковете и е поискал на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на делото.

С решение № 586/18.07.2025г. по гр. д. № 20253630100395 по описа на РС – Шумен, съда е уважил исковите претенции и е признал за установено, че ищеца И. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 24, вх.2, ет.6, ап.31, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „....” №9-13, офис 13, чрез адв. С.Б. от ШАК, не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул.”....” №19, следните суми: 1 418, 09 лева (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и девет стотинки) - главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 27.09.2012 г.; 168,88 лева (сто шестдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) - просрочени лихви и други периодични вземания за периода от 27.08.2016 г. до 31.08.2017 г.; 1 167,28 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) - лихва за периода от 01.09.2017 г. до 17.02.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба), поради изтичане на предвидената в закона давност, отнасяща се до възможността на кредитора принудително да осъществи вземането си.

Със същото решение е осъдил ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, да заплати на И. К. С., ЕГН **********, сумата от 664.00 лева (шестстотин шестдесет и четири лева), представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, е депозирал молба, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, които е осъдена да заплати на ищеца, тъй като в случая били налице и двете кумулативно посочени предпоставки визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК - ответника да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Посочил е, че повод за завеждане на делото би бил налице, само ако към датата на подаване на иска, ответника осъществява действия, бездействия сочени от ищеца, като основание за предявяване на иска, а по делото нито се твърди, нито се е установило ответника да е предприел действия за принудително събиране на вземанията. Видно от представеното по делото извлечение от ЦКР при БНБ е, че последното вписване за задължение на ответника е станало преди датата на депозиране на исковата молба, като впоследствие исковата претенция на ищеца е удовлетворена. В даденият от съда срок, ищеца е депозирал отговор по молбата, с който моли съда да я остави без уважение, тъй като със своето бездействие, ответника е дал повод за завеждане на иска.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е 2 оставил молбата за изменение на решението, в частта за разноските без уважение, като неоснователна. За да я отхвърли, е посочил, че в мотивите на постановеното решение, вече се е произнесъл за липсата на предпоставките за прилагането на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и, че към настоящия момент не били налице нови обстоятелства, налагащи преразглеждането на въпроса за разноските в производството.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. Изключение от горното е правило е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за да намери приложение посочената норма, следва да са налице кумулативно двете визирани предпоставки – ответникът да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска.

В случая с решението по делото, иска е уважен изцяло и ответника е осъден на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца направените от него разноски в общ размер на 664.00 лева. За да приложи нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, първоинстанционния съд е приел, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на иска, тъй като въпреки отправената от ищеца покана до ответника, за отписване на задълженията му от ЦКР, поради изтекла в негово полза погасителна давност, отговорът от Банката – ответник до ищеца, бил получен от последния, ден след като ответника е получил препис от исковата молба.

Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая с поведението си ответника е дал повод за завеждане на иска, поради което и е отказал да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Постановеното по делото решение, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено (вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).

Съгласно трайната установена съдебна практика, залегнала в редица съдебни актове /Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., Определение № 75/21.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о., Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., Определение № 420/16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о. и др./, извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да 3 бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

В случая ответникът с отговора на исковата молба е признал иска и по делото безспорно е установено, че същия не е предприемал, каквито и да е съдебни или извънсъдебни мерки за принудително събиране на вземането си, поради което в нарушение на закона съдът е приел, че ответника е дал повод за предявяването на иска и го е осъдил да заплати сторените от ищеца разноски. Обстоятелството, че ответника, в изпълнение на задълженията си периодично подава информация до ЦКР при БНБ, не изправя длъжника пред необходимост от защита чрез иск. Тези действия не са неправомерни, още повече, че в случая след отправената от ищеца молба за отписване на задълженията му от ЦКР, същата е удовлетворена, като е без значение, че отговорът за удовлетворяване на молбата, е достигнал до ищеца след предявяване на иска за несъществуване на вземането.

В случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответника не е дал повод за предявяване на иска и е признал същия, поради което й не следва да се натоварва с разноски. Извънсъдебното му поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството е оспорил правата на ищеца.

С оглед на изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като определението на РС – Шумен, следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови исканото изменение на решението, в частта за разноските като изцяло се отменят присъдените в полза на ищеца разноски по делото в размер на 664.00 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2589/02.09.2025г. по гр. д. № 20253630100395 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК 121830616 за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 586/18.07.2025г. постановено по същото дело, в частта за разноските, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 586/18.07.2025г. по гр. д. № 20253630100395 по описа на РС – Шумен, в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ Решение № 586/18.07.2025г. по гр. д. № 20253630100395 по описа на РС – 4

Шумен, в частта, с която „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. .... № 19 е осъдена да заплати на И. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 9-13, офис 13 чрез адв. С.Б. от ШАК сумата от 664.00 лева (шестстотин шестдесет и четири лева), представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.