Решение № 104 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000622 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3999/15.10.2024г. на Г. И. Х. oт с. Странско, Област Хасково, представлявана от адв. Н. Д. от ШАК и адв. Б. А. от САК, и по въззивна жалба вх. № 4294/01.11.2024г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД- гр. София, чрез адв. Н. Л. от САК, срещу решение № 58/01.10.2024г., постановено по т. д. № 70/2023г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Г. И. Х. сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния син С.Х. И, настъпила в резултат на ПТП от 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, и искът е отхвърлен за горницата над 105 000 лв. до пълният му размер от 200 000 лв., като неоснователен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

Въззивницата Г. И. Х., която е с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство, обжалва първоинстанционното решение 1 в отхвърлителната част, с твърдения за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие със събраните по делото доказателства.

Основното оплакване е за нарушение на чл. 52 ЗЗД, по съображения за занижен размера на определеното от съда обезщетение от загубата на сина й.

Твърди неправилно формиране на вътрешното убеждение у съда, както и неправилна преценка на фактическото основание на претендираното в процеса субективно право, чиято защита се търси от увреденото лице. Счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е изложил съображения, обосноваващи подобен занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е в отклонение в сравнение с обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения в аналогични случаи, респ. несъобразяване с обществените критерии за справедливост, и се явява в противоречие с практиката на ВКС, относно размера на дължимите обезщетения при неимуществени вреди. Излага съображения за несъобразяване задължителните за съдилищата разяснения относно критериите за справедливост, съдържащите се в ППВС № 4/68г., както и на постоянната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, напр. изразена в решение № 749/05.12.2008 г. по т. д.№ 387/2008 год. на 2-ро т.о. на ВКС. Твърди се за незадълбочен анализ на събраните по делото доказателства (писмени и гласни) и в частност необсъждане в цялост и неотдаване на необходимото значение на установените сериозните психологически, емоционални и психични проявления и последици при ищцата, породени и засилили се още повече в резултат на процесното ПТП и загубата на сина й, за неотчитане степента на роднинска близост и дълбоката емоционална връзка на ищцата със сина й, която е била прекъсната, съответно интензитета и продължителността на търпените от нея страдания, отново с позоваване на относима за случая съдебна практика- напр. решение № 215/03.02.2017г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г, I т. о., ТК. Не на последно място излага оплаквания за несъобразяване в достатъчна степен на социалноикономическото състояние в страната (икономическа конюнктура към релевантния момент и нарастваща инфлация в страната) в съпоставка с нивата на застрахователно покритие и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които постепенно нарастват, цитирайки съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК, обективирана в решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК; решение № 2

124/09.02.2010г. на ВКС по гр. д. № 3802/2008 г., I г. о., ГК; решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2974/13 на II т. о. на ВКС; решение № 101/03.07.2014г. по т. д. № 4391/13 на II т. о. на ВКС; решение № 124/11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о. на ВКС; решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о. на ВКС; решение № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 95/24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. на ВКС. На следващо място прави възражение за неправилно определен от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - 30%, което счита за несъответно на събрания по делото доказателствен материал, който е изведен на база на хипотетични и неправилни изводи на вещите лица, изготвили СМЕ и САТЕ. Оспорва извода на съда за допуснато от страна на пострадалия нарушение на разпоредбите на чл. 80, т. 2 ЗДвП. Позовава се на присъдата на наказателният съд, в която не е установено допуснато нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП от страна на пострадалия като обстоятелство, смекчаващо вината на водача на л. а. “Опел Зафира“. Оспорва възприетия механизъм на ПТП, като моли съда да съобразите извода на експерта, че е било технически невъзможно водачът на л. а. „Опел Зафира“ да изпревари безопасно велосипедиста, (дори последния да се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение), без да навлезе в лентата за насрещно движение, като пресече непрекъснатата осева линия. Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради субективното поведение на водача на л. а. „Опел Зафира“, който неправилно е предприел маневра „изпреварване“ преди да подаде звуков или светлинен сигнал, без да осигури необходимата безопасна странична дистанция за разминаване с велосипедиста, със скорост, която не му е позволила да я изравни с тази на велосипеда или да му позволи да спре, ако дистанцията между двете ППС е била недостатъчна. На самостоятелно основание излага оплаквания за неправилност и на извода на съда, че липсата на предпазна каска води до обективен принос от страна на пострадалия при причиняване на уврежданията, доколкото за него не е съществувало законово задължение за носене на такава предвид възрастта му, т. е. липсва противоправност. В заключение, твърди неправилно приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намирайки поведението на велосипедиста за адекватно и правомерно, с 3 подробно изложени съображения за това. В тази връзка моли възражението за съпричиняване да бъде прието за неоснователно. Допълнително цитира релевантното решение № 169/28.02.12г. по т. д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о. по въпроса за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т. о. Искане, с което се сезира въззивната инстанция, е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло в заявения размер чрез присъждане на допълнително 95 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на сина й, ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв., вр. Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за двете инстанции според изхода от делото.

В законоустановения срок насрещната страна не е депозирала писмен отговор по въззивната жалба на ищцата.

Въззивникът- ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София, представлявано от адв. Л., обжалва решението в осъдителната част, за присъждане на горницата на 70 000 лв. до 105 000 лв., ведно със законна лихва, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. На първо място се твърди, че не са налице каквито и да било правни или фактически основания за присъждане на застрахователно обезщетение за морални болки и страдания в полза на ищцата в определения и присъден от първоинстанционния съд размер за горницата над 70 000 лв., която е заплатена на 21.10.2024 г. в полза на ищцата Г. И. Х., по банковата сметка на процесуалния й представител сумата, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2023г. до датата на плащането 21.10.2024 г. общо 83 679.26 лв. Застрахователят намира сумата 70 000лв. за съобразена както с критерия за „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД, така и с приноса на пострадалото лице за настъпване на вредите. Счита, че размерът на присъденото застрахователно обезщетение следва да бъде намален, предвид необоснованата му прекомерност, както и като се съобрази значителната степен на съпричиняване от страна на починалото лице.

Конкретно се излагат съображения за това, че съдът не е съобразил възрастта 4 на починалото лице и на ищцата, не е взел предвид и това, че към момента на смъртта на пострадалия ищцата отдавна е живеела в отделно домакинство, а синът й е бил самостоятелна личност, живееща своя живот, заедно с децата и съпругата си. Твърди се нарушение на правилото на чл. 172 ГПК, съставляващо неотчитане заинтересуваността на свидетелите, в резултат на което е формирана погрешно преценката за релевантните факти. Моли съда да отмените решението в съответната му част, като постанови решение, с което да отхвърли предявените искове за разликата над сумата от 70 000 лв. до присъдените 105 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, счита от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноски във въззивното производство, изразяващи се в заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат/юрисконсулт.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г. И. Х., представлявана от адв. Н. Д. - ШАК и адв. Б. А. – САК, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество, с подробно изложения съображения за това, поради което моли съда да остави същата без уважение.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес пред въззивната инстанция от ответната страна, за оказана правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на настоящия писмен отговор и представителство по делото.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

Търговищкият окръжен съд е бил валидно сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. И. Х., чрез процесуални представители, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за присъждане на сумата 200 000лв., 5 претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й С.Х. И, настъпила на 08.05.2023г. в резултат на ПТП от 30.05.2023г., виновно причинено от С Б Х, при управление на л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № Х ХХ ХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № BG/30/122002403819, валидна в периода от 13.08.2022г. до 12.08.2023г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция- 12.05.2023г., до окончателното погасяване на задълженията.

Решението на ТОС, с което осъдителният иск е частично уважен до размер на сумата 105 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между тях и вина на делинквента.

Разпечатката съдържа 24 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/830ac4e8-2428-4660-a58c-05e9c9101a17