Решение № 927 от 19.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Варна, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501399 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10437/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС, подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 срещу разпореждане от 22.03.2024 г. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 4068/2024 г. по описа на СИС при ВРС, /образувано от изп. дело № 1383/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова/, с което съдебният изпълнител е отказал да продължи изпълнителното производство.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, с което ДСИ отказва да извършва изпълнителни действия по образуваното пред него изпълнително дело. Жалбоподателят се позова на влязлото в сила решение по търг. дело № 625/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдено изцяло с решение по в.т.д. № 171/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е прието за установено, че вземането за сумата, предмет на първоначално образуваното изп.дело № 1383/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова с взискател „ПИ Маркет“ ЕООД принадлежи на „Интейк“ ЕООД. Поради изложеното, счита че съдебният изпълнител следва да предприеме последващи действия по образуваното пред него изпълнително дело, като разпореди събраната сума да бъде платена в негова полза, доколкото се явява легитимиран кредитор на вземането. Моли отказът на ДСИ да продължи изпълнителното производство да бъде отменен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за разпореждането на ДСИ от 22.03.2024 г., 1 предмет на настоящото обжалване.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК са постъпили писмени възражения срещу жалбата от взискателя „ПИ Маркет“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д.

Я.. Счита жалбата за процесуално недопустима, като подадена от лице, което няма качеството на страна по изпълнението. Намира за недопустимо искането на жалбоподателя, обективирано в жалбата, съдът да укаже на съдебния изпълнител на кого да бъде изплатена събраната по изпълнителното дело сума. Счита, че съдът не е компетентен да указва на органите по изпълнението какви действия следва да извършват, доколкото същите са законово регламентирани. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Писмено възражение е депозирано и от взискателя „Аркли“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата на „Интейк“ ЕООД по съображения, аналогични на тези, изложени от „ПИ Маркет“ ЕООД.

Становище по жалбата е депозирал и длъжникът по изпълнението „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител. Излага съображения за допустимост и основателност на депозираната от „Интейк“ ЕООД жалба. Твърди, че сумите, предмет на изпълнението по първоначално образуваното пред ЧСИ Данова изп. дело № 1383/2020 г., са погасени, като същите се намират по специалната сметка на ЧСИ, поради което счита, че са налице основанията за приключване на изпълнението. Твърди, че отказът на ДСИ по изп. дело № 4068/2024 г. да продължи изпълнителните действия допълнително го уврежда, доколкото събраната сума не се превежда по сметка на легитимирания взискател, респ. за длъжника текат лихви. Счита, че на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК ЧСИ е компетентен да извърши преценка за активната легитимация на страните в изпълнителния процес, в случая да съобрази постановеното в полза на „Интейк“ ЕООД съдебно решение, с което последният е признат за носител на вземането, предмет на образуваното пред ЧСИ Данова изп. дело, препратено на ДСИ. Моли отказът на съдебния изпълнител да продължи да извършва действия по изп. дело № 4068/2024 г. по описа на СИС при ВРС да бъде отменен. Отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

На осн. чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, като счита жалбата за неоснователна.

Твърди, че изп. дело № 1383/2020 г. по описа на ЧСИ Данова е изпратено за продължаване на изп. действия от ДСИ единствено по молба на взискателя „ПИ Маркет“ ЕООД, но такова искане не е било отправено от другия взискател по делото „Аркли“ ЕООД, поради което не е била налице единна воля от всички взискатели за изпращане на изп. дело на ДСИ. По тази причина ДСИ е постановил обжалвания акт, с който е отказал да продължи изпълнителното производство и е разпоредил изп. дело № 1383/2020 г. да бъде върнато на ЧСИ Станимира Данова.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на 2 основание чл. 437, ал. 3 ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20207180401383 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 03.12.2020 г. по молба на „ПИ Маркет“ ЕООД срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД въз основа на изпълнителен лист № 9969/19.12.2018 г. издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по гр. д.№ 9978/2014 г. по описа на ВРС за сумата 1036,02 лева, представляваща главница по дебитно известие за корекция на потребена ел. енергия, както и за законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2014 г. до окончателно изплащане на задължението.

Взискателят „ПИ Маркет“ ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014 г. с „КНМ Груп“ ЕООД договор за цесия на вземането, предмет на изпълнителния лист.

С молба от 14.07.2023 г. „Аркли“ ЕООД е сезирал ЧСИ Станимира Данова по изп. дело № 1383/2020г. с искане за конституирането му като взискател в производството за вземания, както следва: за присъдените с изпълнителния лист № 9969/19.12.2018 г. разноски в размер на 352.52 лева /дължими за производството пред ВРС/, както и за сумата от 425 лева /разноски в производството пред ВОС и ВКС/, които посочва, че са били цедирани с договор от 27.07.2018 г. от „КНМ Груп“ ЕООД в полза на „СМ БГ“ ЕООД, а последният ги е цедирал в полза на „Аркли“ ЕООД с два последователни договора за цесия от 03.01.2021 г. и от 01.04.2022 г.

С разпореждане от 27.07.2023 г. ЧСИ по изп. дело № 1383/2020 г. е конституирал като взискател по делото „Аркли“ ЕООД за вземанията му за разноски в размер на 352.52 лева и 425 лева, посочени в изпълнителния лист № 9969/19.12.2018 г., издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, които е придобил по договорите за цесия.

С молби от 04.10.2023г. и от 21.12.2023 г. „Интейк“ ЕООД е сезирал ЧСИ Станимира Данова по изп. дело № 1383/2020 г. с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело за вземането в размер на 1036.02 лева, ведно със законната лихва, по отношение на което с влязло в законна сила решение, постановено по търг. дело № 625/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдено изцяло с решение по в.т.д. № 171/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е установено, че принадлежи на „Интейк“ ЕООД /въз основа на договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между него и „КНМ Груп“ ЕООД/, а не на взискателя по изпълнението „ПИ Маркет“ ЕООД.

С разпореждане, обективирано в протокол от 03.01.2024 г. по изп. дело № 1383/2020 г., ЧСИ Станимира Данова си е направила отвод по делото.

С молба от 23.02.2024 г. „Интейк“ ЕООД, позовавайки се на качеството на взискател по изпълнителното дело е сезирал ЧСИ Станимира Данова с оглед отвода й с искане да изпрати изп. дело № 1383/2020 г. за продължаване на действията на СИС при ВРС, което е сторено с разпореждане на съдебния изпълнител от 13.03.2024 г.

Изпратеното на СИС при ВРС изп. дело № 1383/2020 г. е разпределено 3 чрез ЕИСС на държавен съдебен изпълнител, при когото е образувано в изп. дело № 4068/2024 г.

С обжалваното разпореждане от 22.03.2024 г. държавният съдебен изпълнител, като се е позовал на това, че „Интейк“ ЕООД не е конституиран като взискател и не може да иска на основание чл. 427, ал.5 от ГПК изпълнението да бъде продължено при друг изпълнител е разпоредил, че „отказва да продължи изпълнението производство“, като е постановил изп. дело № 1383/2020 г. по описа на ЧСИ Данова да й бъде върнато обратно.

При така установените факти и от доказателствата по делото, съдът намира следното от правна страна:

Подадената жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител при СИС към РС-Варна е от „Интейк“ ЕООД, по отношение на което с влязло в законна сила решение по търг. дело № 625/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдено изцяло с решение по в.т.д. № 171/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна е признато качеството на кредитор – титуляр на вземане в размер на 1036,02 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия по издадена от „ЕнергоПро Продажби" АД фактура №0086564795/29.12.2011 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата в молба в съда на 28.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп" ЕООД на „Интейк" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 19.12.2018г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9978/2014г., 21 с-в в полза на „КНМ Груп" ЕООД.

Решението е постановено при участието и на „ПИ Маркет“ ЕООД в качеството на ответник, който едновременно с това е и взискател по изп. дело № 1383/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, образувано след изпращането му в СИС при ВРС в изп. дело № 4068/2024 г. въз основа на изпълнителния лист, предмет на съдебното произнасяне.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението обвързват страните по спора, по който е постановен съдебния акт. Доколкото в производството по търг. дело № 625/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна е участвал като страна „ПИ Маркет“ ЕООД, то последният се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по делото, с което е прието за установено, че титуляр на процесното вземане е именно „Интейк“ ЕООД, а не „ПИ Маркет“.

По силата на чл.297 от ГПК решението е задължително и за съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнително производство за събиране на вземането, предмет на влязлото в сила решение, като последният следва да зачете не само обективните, но и субективните предели на силата на пресъдено нещо, в случая, че носител на вземането е „Интейк“ ЕООД.

Горното обуславя извод, че по силата на влязлото в законна сила решение, кредитор на вземането по изпълнителния лист № 9969 от 19.12.2018 4 г., издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по гр. д.№ 9978/2014 г. по описа на ВРС е „Интейк“ ЕООД, който като такъв се явява легитимиран взискател по изп. дело № 4068/2024 г. по описа на СИС при ВРС.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че отказът на ДСИ, обективиран в обжалваното разпореждане, да продължи изпълнителните действия, доколкото „Интейк“ ЕООД е трето лице и не е конституиран като взискател по изп. дело, е незаконосъобразен.

Независимо от факта, че по подадените от „Интейк“ ЕООД молби до ЧСИ Данова за присъединяване по делото като взискател на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК няма произнасяне, не е налице основание искането да бъде отказано и от държавния съдебен изпълнител. „Интейк“ ЕООД се явява легитимиран носител на процесното вземане, поради което и ДСИ, пред когото изпълнителното дело е висящо, следва да съобрази отправеното искане за продължаване на изпълнителните действия, като конституира „Интейк“ ЕООД като взискател по делото. Наред с горното, следва да бъде отбелязано, че с отправените до ЧСИ Данови молби за конституиране по делото, „Интейк“ ЕООД е обективирало искане постъпилите по делото суми да бъдат преведени по доверителска адвокатска сметка, по които искания също няма произнасяне от съдебният изпълнител. В тази връзка съдът намира, че отправеното искане следва да бъде съобразено от ДСИ, пред когото делото е висящо, като последният следва да извърши всички необходими изпълнителни действия, които обезпечават изпълнителния производство, в това число като се произнесе по исканията на надлежния взискател „Интейк“ ЕООД.