Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1561 от 21.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2590/2026
Вид
Определение № 1561
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1561 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602590 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII НПК.

С протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено в хода на разпоредително заседание по НОХД 18029 по описа за 2025 г. СРС, НО, 100-тен състав, на основание чл.

249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на СРП.

Срещу определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е подаден частен протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като незаконосъобразен и неправилен, и да постанови определение, с което делото да бъде върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по същество.

Прокурорът счита, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, като е достатъчно ясен и конкретен и не нарушава правото на защита на обвиняемия. Сочи се, че съгласно установената тълкувателна практика на ВКС е достатъчно да бъде индивидуализирано населеното място на извършване на деянието, което в случая е изпълнено чрез изричното посочване на гр. София и конкретна пътна артерия в рамките на същото населено място. Подчертава се, че допълнително в обстоятелствената част е налице конкретизация чрез описание на маршрута на движение и мястото на спиране за проверка, поради което не съществува неяснота относно релевантните факти. Според прокурора липсват съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на обвинителния акт, като се отбелязва и че въпросът за наличие на такива нарушения вече е бил предмет на съдебен контрол, при който не са констатирани пороци.

Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в протеста на прокурора, както и мотивите на първоинстанционния съд, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

При разглеждане на протеста по същество настоящият съдебен състав намери същия за неоснователен, поради следните съображения:

СРС е формирал извод за наличие на основание за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато в хода на досъдебното производство на отстранимо 1 съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 от НПК, свързани с неяснотата относно мястото на извършване на инкриминираното деяние, което е ограничило правото на защитата на подсъдимото лице, изразяващо се в това да разбере фактическата рамка на повдигнатото обвинение.

СГС се съгласява с направения от СРС извод, че са налице посочените основания за прекратяване на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 т.3 от НПК, поради следните съображения:

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза.

Предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/те / подсъдимите/ в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.

Доводите на прокурора, изложени в протеста за отмяна на определението за прекратяване и връщане делото на съда за разглеждането му по общия ред са неоснователни.

Настоящата инстанция споделя направената констатация на първоинстанционния съд, като намира, че действително е налице несъответствие и вътрешно противоречие както в рамките на самия обвинителен акт, така и между него и постановлението за привличане на обвиняем.

Правилно районният съд е констатирал, че в постановлението за привличане на обвиняем и в заключителната част на обвинителния акт, се сочи, че деянието е извършено пред № 102 В на ул. „Джон Атанасов“, при посока на движение от ул. „Емилиян Станев“ към бул. „Черни връх“, докато в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа противоречиво описание, като в началото е посочено, че полицейската проверка е осъществена на бул.

„Черни връх“ пред № 102.

Въззивният съдебен състав подобно на първоинстанционния съд намира, че така констатираното противоречие води до неяснота относно съществен елемент от обективната страна на престъплението – мястото на неговото извършване. Тази неяснота не може да бъде преодоляна по тълкувателен път, доколкото от съдържанието на обвинението не става еднозначно ясно дали се твърди деянието да е осъществено на ул. „Джон Атанасов“ или на бул. „Черни връх“, при положение че и на двете пътни артерии съществуват административни адреси с посочената номерация. Следователно остава съмнение относно точната локализация на инкриминираното поведение, при условие, че органите на МВР са установили с абсолютна точност мястото на спиране и проверка на водача. В такава хипотеза липсва обективна пречка обвинението да съдържа пълна и точна индивидуализация на мястото – напротив, това е необходимо, за да се избегне всякаква неяснота относно фактическия обхват на обвинението.

В този смисъл позоваването на тълкувателната практика на ВКС от страна прокурора е некоректно. Действително в практиката на ВКС се приема, че индивидуализацията на населеното място може да бъде достатъчна в определени хипотези. Това обаче не е универсално правило, а зависи от характера на конкретното престъпление. При формални състави или такива, при които мястото няма съществено значение за доказването, подобна минимална индивидуализация е допустима.

При престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК обаче мястото на извършване има пряко отношение към установяване на изпълнителното деяние – „управление на моторно превозно средство“ след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Именно индивидуализацията на управлението във времево и пространствено отношение е ключова за връзката между поведението на дееца и извършената полицейска проверка, както и за 2 възможността за проверка на фактическите констатации на контролните органи и за правото на защита на обвиняемото лице.

Настоящият състав приема, че ясно и непротиворечиво формулираното обвинение е необходима предпоставка за гарантиране правото на защита на обвиняемия, което в случая е накърнено. Ето защо правилно районният съд е приел, че допуснатото нарушение е съществено, но отстранимо, и е разпоредил връщане на делото на прокуратурата за прецизиране както на обвинителния акт, така и на постановлението за привличане на обвиняем.

При тези съображения въззивният съд намира, че протестът е неоснователен, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.03.2026 г. по НОХД № 18029 по описа за 2025 г.

СРС, НО, 100-тен състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3