Решение № 6887 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6887 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511622 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.08.2023 г., постановено по гр. д. № 8759/2023 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че В. Б. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 545,37 лв. – главница, представляваща стойност доставена на топлинна енергия в периода м. 06.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, надпартерен апартамент, аб. № *******, ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 86,96 лв. – мораторна лихва за периода м. 05.2018 г. – м.04.2020 г.; сумата 20,85 лв. – главницата за услугата дялово разпределение за периода м. 07.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40862/2021 г. на СРС. Отхвърлени са исковете за: главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия – за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 891,54 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 01.05.2018 г., поради погасяване по давност; за мораторна лихва върху главницата – за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 175,93 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., поради погасяване по давност, и за сумата 0,75 лв. като неоснователен; за цената на услугата дялово разпределение – за сумата 20,85 лв., 1 дължима за м. 06.2018 г., поради погасяване по давност; и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за сумата 4,47 лв. за периода 31.07.2018 г. – 01.07.2021 г., поради погасяване по давност.

Ответницата В. Б. К. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД разноски в заповедното и в исковото производство – съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответницата адв. Д. Х. П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в заповедното и исковото производство – съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата В. Б. К. в частите му, с които са уважени исковете, като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. Поддържа се в жалбата, че решението е недопустимо като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в липса на пълен и точен доклад по чл. 146 от ГПК. Не било указано на страните кои факти по делото се нуждаят от доказване и кои не; не била дадена възможност на страните да вземат отношение по доклада. Тези нарушения, според жалбоподателката, довели до неизпълнение на основната функция на първата инстанция, а именно – обезпечаване на правилността на изводите на решаващия съд относно релевавантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи. Във връзка с това се излага възражение срещу извода на районния съд, че ответницата носи отговорност изцяло за процесните задължения. Сочи се, че към момента на възмездното придобиване на процесния имот от ответницата същата е имала сключен граждански брак с Б.В.М., който е починал а 13.05.2017 г. и същият е оставил за свои законни наследници съпругата си В. Б. К. и низходящите си – С. М., Б.В. и Л.Т.. С оглед на това въззивницата счита, че ищецът неправилно е насочил претенцията си единствено срещу нея, при положение, че собственик на процесния имот е не само тя, а и други лица. С въззивната жалба са представени писмени доказателства – акт за женитба № 1225 на Ленински РС за сключен на 12.Х.1969 г. граждански брак между В. Б. К. и Б.В.М., както и удостоверение за наследници на Б.В.М., починал на 13.05.2017 г.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу В. Б. К. искове за признаване за установено съществуването на вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5663/16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40862/2021 г. на СРС, а именно: сумата 891,54 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия в периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. за 2 топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „******* надпартерен, аб. № *******; сумата 175, 93 лв., представляваща лихва за забава от 15.09.2018 г. до 01.07.2021 г.; сумата 20,85 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м.02.2020 г.; сумата 4,47 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на описания топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в посочения период, но не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, както и стойността на услугата дялово разпределение. Поради изпадането в забава на плащането на дължимите суми на ответницата били начислени мораторни лихви съгласно ОУ от 2016 г. на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия. За претендираните суми в полза на ищеца срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40862/2021 г. на СРС, срещу която било подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

В писмения си отговор ответницата оспорва исковете по основание и по размер.

Излага възражение за липса на облигационна връзка между нея и ищцовото дружество. Ответницата оспорва идентичността на процесния имот с имота, описан в представения от ищеца нотариален акт от 1990 г., а евентуално въвежда възражение, че тя би била отговорна само за сумата, съответна на притежаваната от нея идеална част от този имот, тъй като имотът е придобит от нея и починалия й съпруг Б.В.М. в условията на съпружеска имуществена общност и същият е оставил наследници.

Излага се и довод за липса на доказателства за влизане в сила на ОУ на „Топлофикация София” ЕАД, респ. за писменото им приемане от потребителя, както и довод за липса на доказателства за реално присъединяване на ответника към топлопреносната мрежа. Алтернативно, ответницата оспорва твърдението на ищеца в процесния имот реално да е била доставяна, респ. потребена топлинна енергия в размер на претендирана сума, както твърдението за надлежно извършвани замервания за отчитане на евентуално потребената енергия. Излагат се и възражения срещу размера на претендираните суми – същите не били съобразени с реално потребената топлинна енергия. Оспорва се техническата годност на измервателните уреди в сградата, в която се намира процесния имот, и на останалите монтирани разпределители. Излага се и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

3

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Направеното с въззивната жалба оплакване за допуснати от първонстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото по чл. 146 от ГПК няма относимост към допустимостта на решението. Когато с доклада на първоинстанционния съд е дадена правила правна квалификация на предявената претенция, но докладът е неточен или непълен, е налице процесуално нарушение, но то не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на решението. При допуснато такова процесуално нарушение и при изрично оплакване във въззивната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с доклада, последицата е възможност на въззивника да ангажира относими за спора доказателства, които е пропуснал да посочи поради непълнотата или неточността на доклада и дадените указания. Допуснатото от съда процесуално нарушение представлява по смисъла на чл.

266, ал. 3 ГПК извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство – т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за липса на дадени на ответницата с доклада указания за доказване на твърдението й, че тя не е била едноличен собственик на процесния имот, същата е представила писмени доказателства /акт за женитба и удостоверение за наследници/. Тези писмени доказателства са приети от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти на топлинна енергия са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Съгласно тази разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

4

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. са ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот.