Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 24.09.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 36/2024
Вид
Решение № 77
Подписан
24.09.2024
В сила
12.02.2025
Състав
Андрей Георгиев Андреев

Цитирани разпоредби

  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.171, т.1, б."е" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Д.град, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д.а като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20245610200036 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ТЕАМО 2019“ ЕООД гр.Хасково, представлявано от управителя И. Т. И. и останало недоволно от Наказателно постановление № 23-0254-000357 от 12.06.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Д.град, с което за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 КЗ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. Посочва, че не е извършено нарушението. Производството започнало, без на дружеството да е съставен и връчен АУАН за нарушението, което е санкционирано. Посоченият в НП АУАН № GA 585018 от 30.05.2023 г. бил съставен за друго нарушение на КЗ – по чл.638, ал.3 – извършено от физическо лице, а не от дружество. Не било посочено ясно мястото на нарушението. Липсвал идентитет между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП, което било съществено нарушение. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ – НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ХАСКОВО, РУ Д.ГРАД не праща представител. В придружително писмо излага становище, да не се вземат предвид описаните обстоятелства в жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските.

ПРОКУРОРЪТ не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.202023 г. в 23.10 ч. в с.Върбица, община Д.град, на Първокаласен път – 1-8 на разклона за с.Скобелево, свид. Н. В. и М. Д. – служители на РУ-Д.град, спрели за проверка л.а. Фолксваген ТУАРЕГ с рег. № CA 2271 МТ, управляван от И. Т. И. от гр.Хасково. При проверката се установило, че водача управлява автомобила собственост на „ТЕАМО 2019“ ЕООД с посока на движение запад-изток, като автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на извършване на проверката.

За констатираното е съставен АУАН серия GA акт № 585018 от 30.05.23 г. против И. Т. И. от гр.Хасково на длъжност управител на фирма „ТЕАМО 2019“ гр.Хасково като водач на посочен автомобил, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховкща гражданска отговорност на автомобилистите. Водачът не е направил възражения. Иззето е СУМПС, съответно наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП.

На базата на съставения АУАН Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУД.град е издал процесното наказателно постановление № 23-0254-000357 от 12.06.2023 г. като е приел, че АУАН е съставен против ТЕАМО 2019 ЕООД с ЕИК 205913031 с посочено седалище и законен представител, като е посочено, че ЕТ или ЮЛ, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите, с което е нарушен чл.483, ал.1, т.1 КЗ, като на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ е наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Постановлението е връчено в ССЕВ на 13.01.2024 г.

В съдебно заседание свидетелите В. и Д. потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка.

Съдът не констатира противоречие в доказателствения материал.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена на 19.01.2024 г., а разгледана по същество е основателна.

Безспорно е установено, че на посочена дата и място водачът И. Т. И. по ПП І-8 е управлявал МПс – л.а с рег. № СА 2217 МТ, собственост на фирма „ТЕАМО 2019“ ЕООД, като е установено, че за автомобила няма сключена валидна застраховвка „ГО“ на автомобилистите, а като нарушение е посочена разпоредбата на чл.683, ал.3 КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка.

2

На базата на така съставения акт, незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на собственика на превозното средство - ТЕАМО 2019 ЕООД с ЕИК 20513031, представлявано от И. Т. И..

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.

Наказващият орган е посочил, че НП се издава при условията на чл.53, ал.2 ЗАНН – т.е. при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Всички тези елементи са безспорно установени, но неправилно наказващият орган вместо да санкционира лицето, което управлява автомобила, тъй като против него е съставен АУАН и за допуснатото нарушение от водача, същият е наложил имуществена санкция на юридическото лице ТЕАМО 2019 като е приел за нарушена друга разпоредба – чл.638, ал.1, т.2 КЗ, а не тази на чл.638, ал.3 КЗ - Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

В случая автор на нарушението е лице, което не е собственик на превозното средство, доколкото то е собственост на ЮЛ.

Разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 КЗ ангажира отговорността на лицата по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, съответно е предвидена имуществена санкция от 2000 лева за ЮЛ и ЕТ.

Не е спорно по делото, че управляващият автомобила е и представляващ това ЮЛ, както и едноличен собственик на капитала.

Но в случая наказващият орган не е разполагал с възможността да издаде наказателно постановление против ЮЛ, срещу което не е било започнало АНП със съставен АУАН с конкретно посочване на нарушение. Разпоредбите на чл.638, ал.1, т.2 и чл.638, ал.3 КЗ предвиждат различни състави на нарушението, като първият визира деяние за неизпълнение за сключване на застраховка, а втория състав за управление на такова МПС, от лице, което не е собственик на МПС, както е в случая.

В случая е налице и противоречие в НП относно фактическото описание/обстоятелствата на извършеното нарушение и посоченото допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Наказателното постановление е незаконосъобразно, което налага неговата отмяна.

3

Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по настоящото такива се следват в полза на жалбоподателят, в каквото връзка е изявлението на защитника, за което е представен и ДПЗС и платено възнаграждение в размер на 800 лева.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед възражението за прекомерност, същото следва да се намали до размер от 500 лева, съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноските следва да се възложат на юридическото лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

С оглед горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0254-000357 от 12.06.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Д.град, с което на „ТЕАМО 2019“ ЕООД, ЕИК 205913031, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Г.С.Раковски“ № 17, вх.Б, ет.1, представлявано от И. Т. И. – управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи– Хасково да заплати на „ТЕАМО 2019“ ЕООД, ЕИК 205913031, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Г.С.Раковски“ № 17, вх.Б, ет.1, представлявано от И. Т. И. – управител, сумата в размер на 500 (петстотин) лева - деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________

4