Решение № 3597 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3597 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330114076 по описа за 2023 година

Производството по делото се развива след задължителни указания досежно допустимостта и правната рамка на спора, дадени с Определение № 90/ 09.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5257/ 2023 г., по описа на ВКС, III- то г. о.

Подадена е искова молба и уточнения към нея от С. А. Б. против „Райдър 777” ЕООД, с които се предявява иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 14 203,92 лева, представляваща неоснователно получена от „Райдър 777” ЕООД сума въз основа на влязло в сила разпределение от 26.08.2022 г., извършено по ***, по описа на *** *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас и с която сума ответникът като привиден кредитор по посоченото изпълнително дело се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2023 г. до окончателното изплащане (исковата претенция е описана съобразно уточняващи молби на ищеца вх. № 21011/ 23.02.2024 г., вх. № 29844/ 18.03.2024 г. и вх. № 60922/ 07.06.2024 г.).

Ищецът поддържа, че с ответното дружество са взискатели по ***, по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас, с длъжник „Старт инвест“ ЕООД. Твърди, че с цел възпрепятстване удовлетворяването на своите кредитори, на 14.01.2014 г. „Старт инвест“ ЕООД, в качеството на продавач, е сключило предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с „Веле груп“ ЕАД, като купувач, с уговорена за продавача неустойка в размер на 2 500 000 лева при несключване на окончателен договор в кратък срок. Вземането за неустойка в неговата цялост било цедирано от „Веле груп“ ЕАД на ответника „Райдър 777” ЕООД.

Впоследствие било проведено арбитражно производство, при което „Старт инвест“ ЕООД било осъдено да заплати на „Райдър 777” ЕООД сумата в размер на 2 500 000 1 лева, ведно с лихви и разноски. Въз основа на постановеното арбитражно решение в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за вземането му и същият бил конституиран като присъединен взискател по изпълнителното дело. Посочва се, че с влязло в сила решение, постановено по т. д. № 267/2018 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив била прогласена нищожността на клаузата за неустойка от предварителния договор за покупко- продажба, сключен между „Старт инвест“ ЕООД и „Веле груп“ ЕАД. Постановеното решение имало действие и по отношение на ответника, в качеството му на правоприемник /цесионер/ на „Веле груп“ ЕАД. Сочи се, че при извършеното на 26.08.2022 г. от *** разпределение на събраните суми по изпълнителното дело, на ответника като хирографарен кредитор, била определена за изплащане сума в размер от 30 730,16 лева. Ищецът подал жалба срещу разпределението, която била оставена без уважение от две инстанции и разпределението влязло в сила. Поддържа се, че основанието за вземането на „Райдър 777” ЕООД по изпълнителното дело не съществува, тъй като е отречено с влязло в сила съдебно решение, постановено по т. д. № 267/ 2018 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което клаузата за неустойка по предварителен договор от *** е прогласена за нищожна. Посоченото решение на Окръжен съд – Пловдив не било зачетено при разпределението от съдебния изпълнител, което довело до предаването на процесната сума на „Райдър 777” ЕООД, което дружество ищецът счита за привиден кредитор.

Твърди се, че с влязло в сила решение, постановено по т. д. № 446/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, включително и по отношение на „Райдър 777” ЕООД е установена нищожността на договора за ипотека, обезпечаващ несъществуващото вземане на цедента, респективно на цесионера. Предвид изложеното се предявява гореописаната искова претенция. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Райдър 777” ЕООД, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.

Излагат се съображения за неоснователност на предявената претенция. Твърди се, че не е налице намаляване имуществото на ищеца, а е налице хипотетично правно очакване на Б. като взискател. Изтъква се, че същият все още разполага с изпълнителен лист и възможност да реализира правата си на взискател срещу своя длъжник. Твърди се, че получените от ответното дружество суми имат своето основание, както и че между „Райдър 777“ ЕООД и длъжника „Старт инвест“ ЕООД са извършени прихващания на суми. Със становище от 24.04.2024 г., постъпило във връзка с подадените от ищеца уточняващи молби от 23.02.2024 г. и 18.03.2024 г., ответникът заявява, че поддържа депозирания отговор на искова молба. Счита, че ищецът не е уточнил исковата си претенция и не е ясно дали предявеният иск е такъв по чл. 59 ЗЗД или по чл. 464 ГПК. Предвид това заявява, че по отношение на предявен иск по чл. 59 ЗЗД поддържа изложените в писмения отговор съображения за неговата неоснователност и неосъществяване на фактическия състав на вземането. По отношение на иск по чл. 464 ГПК счита, че ищецът е имал възможност да предяви такъв иск в законовия едномесечен срок от постановяване на разпределението по изпълнителното дело, но не го е сторил. Вместо това е обжалвал разпределението, като жалбите му са оставени без уважение. Предвид изложеното, моли се за отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски.

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да посочи, че от осъществена справка в Търговски регистър при Агенция по вписванията се изяснява, че в хода на процеса, на 29.01.2025г. и след това на 27.03.2025г., е настъпила смяна на у. на ответното дружество- у. Б. Г. С. е освободен и 2 след това последователно са вписани като у. на ответното дружество Р. Г. Х. и Р. К. П..

Тази промяна не се отразява на статута на ответното дружество, както и на представителството му в настоящия процес. Ответникът се представлява в процеса от адв. А. С., който е представил пълномощно (л. 37 от делото), ведно с отговора на исковата молба. Към датата на входиране на отговора на исковата молба в съда (27.02.2024г.), у. на ответното дружество е Б. Г. С., който именно е и лицето подписало пълномощното, с което се делегира представителна власт в процеса на адв. С..

Предвид това, последващата промяна на у. на ответното дружество не рефлектира върху представителството му в процеса.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че ответникът се е обогатил чрез получаването на процесната сума, съответно ищецът е обеднял и връзката между обогатяването и обедняването (при претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД обогатяването, съответно обедняването може да е резултат от един общ факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването). В тежест на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване. Съдът счита за нужно да посочи, че претенцията по смисъла на чл. 59 ЗЗД се отличава от останалите кондикционни искове (чл. 55- чл. 58 ЗЗД) и обедняването, съответно обогатяването не е резултат от директни престативни действия между обеднелия и обогатилия се. Правото на иск по чл. 59, ал.

1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити (чл.

59, ал. 2 ЗЗД). В случая, правната квалификация на спора е именно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата молба и уточненията към нея се твърди да е налице опосредяване при получаването на паричните средства (същите не са предадени директно от ищеца на ответника, а са получени от ответника във връзка с осъществено от ЧСИ разпределение). Нужно е да се стори и принципното разяснение, че правната квалификация на спора се предоставя от съда на база на изложените в исковата молба фактически твърдения. В конкретния случай, в исковата молба и уточняващите молби на ищеца са обективирани твърдения, че ответникът неоснователно е получил процесната сума, тъй като основанието за вземането (неустойка по предварителен договор от ***, което вземане е прехвърлено на „Райдър 777“ ЕООД с договор за цесия от ***), по силата на което е преведена на „Райдър 777“ ЕООД постъпила сума в рамките на изпълнителното производство по *** на ***, не съществува, доколкото е отречено с влязло в сила съдебно решение. Ищецът поддържа, че сумата по изпълнителното дело вече е разпределена, поради което и претенцията за нейното връщане следва да бъде осъществена чрез осъдителен иск с правна квалификация чл.

59 ЗЗД. В тази насока е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 123/09.03.2018 г. по ч. гр. д. № 668/ 2018 г. на ВКС, III- то г. о.;

Определение № 756/ 22.12.2011 г. по ч. гр. д. № 641/ 2011 г. на ВКС, ІV- то г. о.;

Определение № 350/ 07.05.2012 г. по ч. гр. д. № 270/ 2012 г. на ВКС, ІV- то г. о., в които актове е посочено, че когато сумите по разпределението не са предадени, съответно разпределени, искът ще бъде установителен, а когато сумата вече е разпределена (какъвто е процесният случай), защитата на съответния взискател следва да се проведе чрез осъдителен иск (какъвто в случая е предявен), а не чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 464 ГПК (защитата на ищеца би се 3 реализирала по реда на чл. 464 ГПК, ако сумите по изпълнителното производство не бяха вече разпределени).

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът С. А. Б. е взискател по ***, по описа на *** *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас, а длъжник по изпълнението е „Старт инвест“ ЕООД.

Видно е от Разпореждане от 09.02.2023 г., че лицата С. А. Б., ЕГН ********** и П. А.

Д., ЕГН **********, са конституирани по посоченото изпълнително дело на мястото на взискателя А. С. Б., ЕГН ********** (л. 7 от гр. д. № 14076/ 2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив). От същото разпореждане се изяснява, че с Договор за дарение на вземане (цесия) от *** А. Б. е дарил (цедирал) вземането си от длъжника „Старт Инвест“ ЕООД, като е дарил на С. Б. и П. Д. по 1/2 част от вземането си от длъжника, заедно с всички права, задължения, обезпечителни мерки и предприети действия по изпълнителното дело. От представеното Удостоверение изх. № 05770/ 24.02.2023 г., издадено от *** се установява, че при посочения ЧСИ е образувано *** по молба на взискателите С. А. Б. и П. А. Д., встъпили в правата на А. С. Б., срещу „Старт инвест“ ЕООД (л. 17 от гр. д. № 2494/ 2023 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив).

Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът „Райдър 777” ЕООД е присъединен взискател по същото изпълнително дело, което се установява и от писмените доказателства по делото. Видно е от протокол за разпределение от 26.08.2022 г., че „Райдър 777” ЕООД е присъединен взискател по изп. дело №***, по описа на *** ***, на основание чл. 456 ГПК съгласно Удостоверение изх. № 30194/ 14.10.2019 г., издадено по изп. дело № ***, по описа на *** за вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 22.11.2019 г. по т. д. № 8132/ 2016 г., по описа на СГС, VІ- 9 състав (л. 9- гръб от гр. д. № 2494/ 2023 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив).

От представените по делото информационни източници се изяснява, че с договор за цесия от 04.04.2016 г. „Веле груп“ ЕАД е продало на „Райдър 777“ ЕООД вземането от „Старт инвест“ ЕООД в общ размер на 2 500 000 лева, представляващо дължима и неизплатена неустойка по чл. 7 от предварителен договор за продажба на недвижими имоти от *** с нотариална заверка на подписите – рег. № *** на нотариус С. Х. с рег. № *** на НК, което вземане на цедента е обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № *** по описа на *** М. Б.. Видно е от приложения препис от Решение № 1/ 2016 г. от 17.10.2016 г. по арбитражно дело № 1/ 2016 г. на Н.