Решение № 102 от 15.07.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Свиленград, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200369 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от М. М. М. с ЕГН ********** от град Свиленград, ******************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5556853 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – липсвало описание на фактическата обстановка и по-специално на мястото на нарушението.

Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. М. М., не се явява и не се представлява. С Писмена молба адвокат Анастасия Йорданова – процесуален представител на жалбоподателя, пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото дело. Не е представен Списък на разноските.

1

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 18.11.2021 година в 10.03 часа с село Пъстрогор, на територията на община Свиленград, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ с държавен регистрационен номер *********, със скорост 88 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 38 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 5556853 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 13.05.2022 година (, видно от Справката за нарушител/водач, отметката в обжалвания ЕФ, приложен към Жалбата и изявлението, 2 направено от жалбоподателя в Жалбата му), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 18.11.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 18.11.2021 година, времето (09.00 часа д о 10.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – село Пъстрогор, на изхода за село Младиново, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, посочена като общо ограничение, но в графата, касаеща наличие на пътен знак е посочено че има такъв, но е отбелязан конкретен размер, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********* в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 91 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 4 1 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 38 км/ч.

(след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на 3 посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят М. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП), за нарушения на ЗДвП, като няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Деловодството на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и 4 девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на санкцията.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение в населено място – 50 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак – без да е посочен конкретния размер на ограничението, но е посочено, че разстоянието от пътния знак до АТСС е 200 м. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта. Изложеното води до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП , които са два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране отговорността на нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола са посочени две различни ограничения, то няма как да се приеме, че нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Т. е . налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както 5 жалбоподателя така и Съдът да разбере как е поставено ограничението на тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителя да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място в Протокола за използване на АТСС е посочено, че радарът е работил от 09.00 часа до 10.00 часа, но процесното нарушение е установено в 10.03 часа, т.е. когато АТСС не работило съгласно изложеното в Протокола. Действително номерът на клипа попада между номерата на първото и последното статични изображения (видеозаписи), посочени в цитирания Протокол, но това не променя изводите на Съда относно допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с отбелязване на крайния час на работа на АТСС.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП . С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.