Решение № 45 от 11.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500085 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 19156/30.12.2021 г. от в.ф.-...Г.И., ЕИК .... против решение № 675/08.12.2021 г. , постановено по г. д. № 1993/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което в.ф.-...Г.И., ЕИК .... е осъдено да заплати на АТ. Г. С. ЕГН ********** сумата от 44 923.13 лева, представляваща възнаграждение за положен труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност в размер на 1 647 часа, некомпенсирани, с намалено работно време и/или почивки, за периода 28.08.2016 г. - 27.12.2019 г., ведно със законната лихва от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 194 от ЗОВСРБ.

Предявен от АТ. Г. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.Ш.“ № 23, ет. 3, ап. 6 против в.ф.-...Г.И., ЕИК .....

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати 1 сумата от 44 923.13 лева, представляваща възнаграждение за положен труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност, в размер на 1 647 часа, некомпенсирани, с намалено работно време и/или почивки, за периода 28.08.2016 г. - 27.12.2019 г., ведно със законната лихва от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава иска. Претендира разноски.

Няма спор, че със заповед № Кв-607/13.11.2019 г. ищецът е освободен е от длъжност и военна служба и е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 28.12.2019 г.

В исковата молба се твърди, че, за периода 28.08.2016 г. - 27.12.2019г., С. е положил труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност, в размер на 1 647 часа, който е некомпенсиран с намалено работно време и/или почивки.

Това твърдение е основателно и се доказва от заключението на приетата и неоспорена експертиза (л. 95 от г. д. № 29/2020 г. по описа на РС – Пловдив – приложено).

Съгласно чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ, служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по ал. 8.

В случая не се касае за извънредно работно време, за което се дължи парично обезщетение, а за положен труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност. По време на кадровата военна служба този труд не се компенсира с парично обезщетение, а с намалено работно време и/или почивки.

След прекратяването на служебното правоотношение няма правна и фактическа възможност за компенсация с намалено работно време и/или почивки. Следователно правото на компенсация с почивка се трансформира в право на парично обезщетение. След като не е осигурена възможност за допълнителни компенсиращи почивки, следва лишаването от тази възможност да бъде заменено с парична сума.

Следователно ищецът има право на такова обезщетение след прекратяване на служебното правоотношение.

Ответникът прави възражение за давност.

Това възражение е неоснователно. Давностният срок е тригодишен и започва да тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение (28.12.2019 г.) – ТР № 6/11.02.2022 г., постановено по т. д. № 6/2017 г. на ОСГК, ВКС.

Спорът между страните е за размера на обезщетението.

Този размер следва да бъде определен при съобразяване с разпоредбата на чл.

234 от ЗОВСРБ, съгласно който обезщетенията на военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на 2 освобождаването от военна служба.

В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от НАРЕДБА № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, тъй като те касаят изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници по време, а не след прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно вече коментираната експертиза, паричният еквивалент на установеното превишение от 1 647 часа е 44 923.13 лева.

Следва да бъде посочено отново, че заключението на тази експертиза не е оспорено от страните. Не са ангажирани и доказателства за евентуално несъгласие с нея.

Налага се общият извод, че така предявеният иск е основателен и процесната сума следва да бъде присъдена.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдено в.ф.-...Г.И., ЕИК .... да заплати на АТ. Г. С. сумата от 2 000.00 лева, представляваща направени и поискани разноски във въззивното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 675/08.12.2021 г. , постановено по г. д. № 1993/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА в.ф.-...Г.И., ЕИК .... да заплати на АТ. Г. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.Ш.“ № 23, ет. 3, ап. 6 сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4