Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5593 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3317/2025
Вид
Определение № 5593
Подписан
03.12.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5593 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от зам. апелативния прокурор И. К. против част от решение № 121/03.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 143/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С обжалваната част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 76/10.02.2025г., постановено по гр.д. № 950/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Д. Ч. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в причинноследствена връзка от незаконното обвинение по повдигнато му първоначално на 19.04.2017г. обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а впоследствие за престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда № 54/15.04.2022г., постановена по НОХД № 1762/2021г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.06.2023г. до окончателното плащане на задължението.

В частите, с които предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27000 лева, както и искът за обезщетение на имуществени вреди в размер на 150 лева е уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1300 лева и първоинстанционното решение в тези части е потвърдено, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

1

В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане за допускане на касационно обжалване и постановяване на решение, в което да се определи обезщетение за вреди в по-нисък размер от присъдения.

Касационният жалбоподател Прокуратурата на Република България поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, като не е обсъдил липсата на данни за влошено здравословно състояние на ищеца или трайни поражения върху неговата психика; за това, че е оправдан още на първа инстанция и спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничила по никакъв начин предвижването му и възможността за осъществяване на социални контакти и трудова дейност. Поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд за понесени неимуществени вреди, тъй като се касае за млад човек, чиято възраст предполага по-висока устойчивост към стреса, а евентуалното проявление на някакви проблеми в емоционалното му състояние е възможно да се дължи на житейски обстоятелства, извън действията на Прокуратурата на РБ.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. Д. Ч., чрез процесуален представител адв. Г. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 19.04.2017г. по ДП № 431-1343/2015г. по описа на Първо РУ Бургас, ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 18.10.2015г. в [населено място], в съучастие като извършител, заедно с други лица, причинили на К. Б. средна телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди. На ищеца била наложена мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 27.11.2018г. на адм. ръководител – Районен прокурор на РП – Бургас е отменена взетата му мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 10.06.2020г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По внесен обвинителен акт за извършването на описаното престъпление е образувано 2

НОХД № 1762/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по което била постановена оправдателна присъда № 54/15.04.2022г., потвърдена с решение № 124/13.05.2024г., постановено по ВНОХД № 618/2022г. на Окръжен съд – Бургас, което било окончателно.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. /колега ни ищеца/ и И. И. /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/, въззивният съд приел за установено, че по време на воденото наказателно производство ищецът бил много притеснен, не бил на себе си, изпитвал страх от осъждане. Не можел да си намери работа, поради което помолил първия свидетел да го вземе при него на работа във фитнес център, където работи и понастоящем като фитнес инструктор. Преди това ищецът е имал планове да учи и мечтаел да стане пожарникар. Правил е опити да кандидатства за работа в охранителна фирма, където е трябвало да работи с оръжие, но това е било невъзможно, заради воденото наказателно дело. Заради повдигнатото му обвинение, притеснението и нежеланието да комуникира с хора е заминал да работи в чужбина до 2021г. През 2021г. се е родила дъщеря му и той се съгласил да живеят със свидетелката И. в [населено място], защото не искал да живее в родния си град, където всички го смятали за престъпник. Непрекъснатото му призоваване по висящото наказателно дело обаче принудило семейството да се премести да живее в [населено място] през 2022г. От всички преживени притеснения семейството им било пред разпадане. Поради повдигнатото му обвинение не е могъл да започне работа в лаборатория „Рамус“. Понастоящем е баща на две деца.

Въз основа на тези факти и след съвкупна преценка на събраните доказателства, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в случая следва да се определи в общ размер на 15 000 лева. Обосновал, че в резултат именно от воденото наказателно производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – накърнени чест и достойнство, изживени силна напрегнатост, тревожност, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане, станал разсеян, затворен, не можел да спи. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди отчел естеството и вида на повдигнатото обвинение – ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление против личността – първоначално за тежка, а в последствие за средна телесна повреда, за което съответно е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, респ. до шест години, съставляващи тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; съобразил процесуалните действия в досъдебното производство с участие на ищеца, както и че делото е било с голяма фактическа сложност /първоначално срещу 7 обвиняеми/, извършваните множество процесуални действия в рамките на досъдебното производство с оглед установяване на съпричастността на всеки от обвиняемите лица към извършването на престъпното деяние; проведените 12 заседания в съдебна фаза, всяко от които е провокирало стрес и тревоги у ищеца; съобразил в същото 3 време взетата най-лека мярка за неотклонение по отношение на ищеца, която отбелязал, че не е ограничила правото му на придвижване и контакти с близки и приятели; взел предвид, че производството се е развило в неразумен период от 7 години. Съобразил, че към момента на повдигане на незаконното обвинение ищецът е бил младеж на 22 години, с чисто съдебно минало. Негативните изживявания породени от незаконното обвинение са се засилили в момента, в който създал свое семейство и очаквал дете; от обстоятелството, че обвинението станало достояние на приятелския му кръг и довело до уронване на доброто му име, като се е отразило и върху професионалната му реализация в области, в които се прави селекция при отчитане на водени разследвания срещу кандидата.

За неоснователно приел въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, че ищецът е допринесъл с поведението си за увреждането на неимуществената му сфера, като е нанесъл първия удар на пострадалия, като това неправомерно поведение е довело до предприетото спрямо него наказателно преследване за нанесената телесна повреда. Изтъкнал, че на анализиране при разглеждане на това възражение подлежи кръгът от обстоятелства, в който се третира поведението на ищеца в рамките на наказателното производство, респ. връзката на това поведение със съпричиняване на вредоносния резултат. Като релевантни в тази връзка приел фактите, отразяващи процесуалното поведение на ищеца по време на наказателното преследване, съответно връзката между това поведение и процесуалните действия на ответника, засягащи повдигане и поддържане на обвинението. Приел, че в случая такива действия на ищеца в рамките на наказателното преследване, които да водят до съпричиняване на настъпилите вреди не се твърдят от Прокуратурата, нито се доказват. Така обосновал, че не може да се приеме за основателно твърдението на Прокуратурата, че ако не беше извършил това действие, спрямо ищеца не биха се предприели действия по незаконно наказателно преследване. Съобразявайки, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта обобщил, че обезщетение в размер на 15 000 лева е достатъчно за репарирането на доказаните неимуществени вреди и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост при отчитане на особеностите на конкретния случай, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и поставя в тази връзка като значими, следните правни въпроси:

1/ При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението?

2/ При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли решаващият съд да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.

52 от ЗЗД?

3/ При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД дължи ли съдът произнасяне по всички установени релевантни факти, по всички доводи и 4 възражения на страните, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта и да посочи обстоятелствата и значението им при определяне на размера на тези неимуществени вреди?