Решение № 163 от 23.12.2024, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 73/2023
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Илияна Росенова Ферева - Зелева
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126 · Закон за държавния служител
- чл.50а ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141, ал.1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Девин, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100073 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.181 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.179, ал.1, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от Р. А. И., с ЕГН **********, от **********, чрез адв. А. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. Г. Р. № *, обл.
Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявано от Главен комисар А. З., с цена на предявените искове, съгласно изменение на основание чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, във връзка с изготвената ССчЕ по размер, допуснато с протоколно определение № 256/14.11.2024г., както следва:
1. 39.60 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под +10 С и над +30С, през периода 08.03.2020г. до 08.03.2023г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 11.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.04.2020г. до 08.03.2023г.;
2. 1 374.87 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване 1 за участие в специализирани полицейски операции през периода 08.03.2020г. до 08.03.2023г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно с 154.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.03.2020г. до 08.03.2023г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците ( 39.60 лева и 1 374.87 лева) считано от датата на исковата молба 08.03.2023г. до окончателно изплащане на сумите и присъди сторените разноски.
С определение № 83/27.03.2023г. е прекратено частично производството по ГД № 73/2023г. по описа на Районен съд - Девин, с цена на иска по чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.140, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД – 1 500.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд и за полагане на труд на официални празници през периода 08.03.2020г. до 08.03.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 21.04.2020г.
- 08.03.2023г., в размер на 200.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като производството по делото продължава по предявените искове, с правно основание чл.181, във вр. с чл.86 и чл.179, ал.1, във вр. вр. с чл.181а ЗМВР и чл.143, ал.1 КТ, чл.50а ал.1 ЗДСл и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че от 11.05.2001г. е в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР РД “ГП“ Смолян“ - ГПУ „Доспат“, по което изпълнява длъжността „младши експерт“.
През периода 08.03.2020г. до 08.03.2023г. е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време с продължителност 12 часа, включително времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден.
Ищецът, претендира на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с Наредба № 8121з-904/2015г. ответникът да заплати левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, равняващо се на левовата равностойност за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, през нощта от 22.00ч. до 06.00ч. за работа при средно денонощни температури под +10 С и над +30 С, съгласно данните от НИ по метеорология и хидрология към БАН, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 11.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.04.202г. до 08.03.2023г.
В периода от 08.03.2020г. до 08.03.2023г. ищецът ежемесечно е бил командирован на българо - турската граница, за които ответникът е заплатил самото пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, но не е заплатил времето, през което е бил на разположение. Съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на 2 общностното законодателство, когато по време на дежурство/смяна работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време. Неактивната част от дежурствата също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Ищецът, претендира на основание изложените обстоятелства, ответникът да му заплати, времето през което е бил физически на мястото, където е командирован.
За посочения по[1]горе период, от 08.03.2020г. до 08.03.2023г. ищецът е бил на разположение 252 часа, за които претендира работодателят на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.143, ал.1 КТ, чл.50а, ал.1 ЗДСл да заплати сума в размер на 1 374.87 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 08.03.2020г. до 08.03.2023г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 154.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.03.2020г. до 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателното изплащане на сумите и присъди сторените разноски.
В срока за отговор от ГД „Гранична полиция“ на МВР е представен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. В ЗМВР няма препращаща норма към субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. За държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада, поради което коефициентът, изчислен по горепосочения начин, е 1 (едно). В чл.187, ал.1 ЗМВР (Доп. - ДВ, бр. 60/2020г. в сила от 11.07.2020г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а съгласно ал.4 на същата разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. В съответствие с разписания на законово ниво коефициент, в
Наредба
№
8121з[1]1174/21.10.2020г. (чл.22, ал.3) и в Наредба № 8121з- 1353/15.12.2020г.
(чл.21, ал.3) изрично е уредено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.
С Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република Българин, постановено по тълкувателно дело №1/2020г. съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи НЕ СА ПРИЛОЖИМИ разпоредбите на Кодекса на труда и на наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да 3 се прилагат разпоредбите на специалния Закон за министерство на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, така постановеното тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт, за органите на местното самоуправление , както и за всички органи, които издават нормативни актове.
Исковата претенция с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР, чл.2, т.7 от Наредба №8121 з-904/l 4.08.2015г. издадена от министъра на вътрешните работи и чл.86 от ЗЗД се оспорва, като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.З, изр.Първо от ЗМВР /редакция, бр.97 от 2017г./ за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите по чл. 141, ал.1 и 3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна . Тази безплатна храна е и с целево предназначение и самия закон към момента на редакцията му не предвижда заплащането й в натура. С последващо изменение в наредбата обн. В ДВ, бр.69 от 2020г., считано от 14.08.2020г. до настоящия момент на основание чл.10а от Наредба № 8121з-904/14.08.2020г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което иска се явява неоснователен.
Неоснователността на главния иск влече от своя страна неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл.179, ал.1 във вр.с чл.181а от ЗМВР във вр. с чл.143, ал.1 от КТ и чл.50а, ал.1 от ЗДСл същия се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:
Отчитането на времето на разположение през процесния период от 08.03.2020г. до 08.03.2023г. е включено в отработеното време и отчитано с протокол приложение №1 от Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г.( обн.ДВ, бр.3/10.01.2020г.), изм. с Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.(обн.ДВ, бр .93 / 30 . 10 . 2020г.), изм. с Наредба №8121з-1353/15.12.2020г.(обн.ДВ, бр.107/18.12.2020г)/, изменена с Наредба № 8121з- 922/22.07.2022г. (обн. ДВ, бр.60/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР, като съгласно чл.12, ал.З от Наредба№8121з-922/22.07.2022г. сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. На това основание времето на разположение е включено в отработеното време и изплатено на служителя за всеки отчетен период, поради което иска се явява неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главния иск влече от своя страна неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
4
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и присъди разноски за юристконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ан. Ш. поддържа иска. По силата на чл.2, т.7 от цитираната наредба на ищеца се полага безплатна храна за работа при специфични условия на труд за периода от 08.03.2020г. до 31.07.2020г., съгласно размера установен от заключението на вещото лице, ведно с лихва за забава. Поддържа на иска за времето на разположение в периода от 08.03.2020 год. до 08.03.2023 год., когато ищецът е бил командирован в дните на пътуване /отиване и връщане/ със служебен транспорт, отчитани единствено за периода от време, обхващащ самото пътуване /отиване и връщане/, без да се заплаща времето, през което ищецът е бил на разположение. Съобразно задължителните указания на СЕС /чл.2, т.1 от Директива2003/88/ по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време. По смисъла на чл.2, т.1 от Директива на ЕП и на Съвета
2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, когато служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, то се счита за работно време, съгласно задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98;
Разпечатката съдържа 32 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8307c00d-7edf-4899-9326-8e93dd6e805b