Решение № 185 от 16.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Велико Търново, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500196 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 94/27.02.2023 г. по гр. д. № 295/2021 г., поправено с Решение № 115/13.03.2023 г. по същото дело, Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил предявеният от В. Д. К. иск против И. Й. К. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.01.2017 г., сключен с нотариален акт № 45, д. № 26/2017 г. на Нотариус Т. Б., по силата на който В. Д. К. продава на Й. И. К., чрез пълномощника му В. Д. К., само 2/3 ид.ч. от недвижими имоти, подробно описани в решението, общо за сумата от 100000 лв., която сума е внесена от купувача през периода 2005 – 2006 г. за закупуване на имота, предмет на сделката, като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от В. Д. К. иск против И. Й. К. с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД за връщане на имотите, предмет на договора за покупкопродажба, като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. Д. К., с 1 оплакване за неговата неправилност, поради нарушаване на императивни правни норми и допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са доводи, че неправилно съдът е приел изявлението на ищцата в договора, че цената е внесена от купувача през периода 2005 – 2006 г. за закупуване на имота, за признание, че цената е платена в един минал момент. Съдът се позовава на съдържанието на договора и на други доказателства и установените от тях факти, без да посочва кои са тези доказателства. В точка второ римско от нотариалния акт от 2017 г. са изложени волеизявления на купувача Й. К., действал чрез пълномощника си ищцата, а не волеизявленията на продавача, както неправилно приема съдът. В нотариалния акт няма изрично волеизявление от продавача – ищцата, да е получавала цената при подписване на този договор или да е получавала цената в периода 2005 – 2006 г., нито към нотариалния акт има описани документи, удостоверяващи такова плащане. В пълномощното на ищцата изрично пълномощникът Й. К. я е упълномощил да придобие от негово име и за негова сметка имота, при цени и условия, каквито уговори, и да заплати продажната цена, и приеме имота.

От тук е направен извода, че упълномощителят Й. К. е бил с ясното съзнание, че цената не е платена преди сделката, още повече, че към момента на оформяне на пълномощното цената не му е била известна. Изясняването на истинското съдържание на договора изисква да се изследва волята на страните по него, и най-вече съобразно текста на пълномощното по сделката, с пълномощник наследодателя на ответника. Към нотариалното дело няма представен документ за заплащане на 100000 лв., която сума е следвало да бъде преведена по банков път, предвид изискванията на Закона за ограничаване на плащанията, действал в редакцията си към 24.01.2017 г.

Счетено е, че твърденията за плащания, извършени от Й. К., в полза на трето лице в периода 2005 – 2006 г. по силата на договор между Й. К. и „Еко инвест“ ЕООД, са недоказани. Не са представени никакви доказателства Й. К. да е имал уговорка с тогавашния управител на „Еко инвест“ ЕООД, или с Т.

Б., което може да се установи само с документ, изходящ от наследодателя на ответника. По делото е приложен нотариален акт № 956, д. № 698/2006 г., от който е видно, че имотите се продават през 2006 г. на етап груб строеж от строителна фирма „Еко инвест“ с купувач Т. Б., която е заплатила уговорената цена напълно преди подписване на договора. Никъде продавачът не е направил изявление, че средствата за заплащане на цената са дадени от 2

Й. К.. Като легитимен собственик Б. дарява на ищцата В. К. процесните имоти с нотариален акт № 964, д. № 703/2006 г. Ответникът не е представил договор за строителство между праводателя си и „Еко инвест“ ЕООД към 2005 г. или преди 05.05.2006 г., съответно и плащанията на суми към този строител от Й.

К. се явяват недоказани. Изразява се несъгласие с изводите на съда относно искането за обявяване за нищожна клаузата в договора, касаеща цената и начина на нейното заплащане. Съгласно императивните разпоредби на закона, касаещи продажбата, собствеността се прехвърля със заплащането на уговорената цена едновременно с предаване на вещта или при настъпване на бъдещо уговорено отлагателно условие. В случая не е посочено по какъв начин, на кого, колко и как е станало заплащането на цената в един минал период – 2005 – 2006 г., нито че цената е получена от продавача. Записаното, че сумата е внесена от купувача в минал период, когато продавачът по сделката не е бил собственик на имотите, прави тази уговорка недействителна. Тъй като цената е съществен елемент от договора за продажба, е счетено, че целият договор е нищожен и нотариалният акт от 2017 г. не е произвел вещно-транслативно действие за купувача.

Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, както и това, постановено по реда на очевидна фактическа грешка, и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на 3 правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

Във въззивното производство настоящият състав е установил, че е налице нередовност в исковата молба, изразяваща се в неяснота и протИ.речие в обстоятелствената част и петитума относно предмета на търсената защита – ищцата излага, че е прехвърлила на съпруга си Й. К. 2/3 ид.ч. от недвижими имоти, подробно индивидуализирани, като след неговата смърт наследник на 1/6 ид.ч. от имотите се явява синът му – ответникът И. К..

С допълнителна молба от 29.01.2021 г. във връзка с уточняване цената на исковете е посочено, че исковете са за разваляне на сделката до 1/6 ид.ч. от имотите, придобити от ответника, като наследник на приобретателя.

Същевременно, в исковата молба е отправено искане до съда за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 45, д. № 26/2017 г., както и да се върнат имотите, предмет на същия. С оглед констатираната нередовност са дадени указания на ищеца за уточняване предмета на търсената защита, и с молба от 23.06.2023 г. е отговорено, че се моли постановяване на съдебно решение, с което се уважат предявените искове за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 45, д. № 26/2017 г. на нотариус Т. Б., за 1/6 ид.ч., придобита от ответника по наследяване. С оглед отстранената нередовност на исковата молба във въззивното производство и извършена конкретизация на петитума й, обжалваното решение се явява частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл в отклонение от диспозитивното начало извън предмета на търсената защита за разваляне на целия договор, вместо за 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имотите, придобито от ответника по наследяване, последица от което е обезсилване на решението в съответната част.

По отношение на претенциите за разваляне на договора за покупкопродажба и връщане на имотите, предмет на същия, за 1/6 ид.ч. от правото на собственост, придобито от ответника, съдебното решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск от В. Д. К. против И. Й. К. за разваляне на договор за покупко-продажба от 24.01.2017 г., сключен с нотариален акт № 45, д. № 4

26/2017 г. на нотариус Т. Б., по силата на който ищцата като продавач продава на съпруга си Й. И. К. 2/3 ид.ч. от недвижими имоти, подробно описани, за сумата от 100000 лв., обективно съединен с иск за връщане на имотите, като претенциите са предявени за 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имотите. Изложени са обстоятелства, че договорената цена за 2/3 ид.ч. от имотите е 100000 лв., която сума не е заплатена от купувача нито предварително, нито в деня на сделката, нито в периода от деня на сделката до смъртта на съпруга й на 03.06.2017 г. Сочи се, че като наследник на 1/6 ид.ч. от процесните 2/3 ид.ч. се явява синът от предишен брак на купувача и ответник по делото И. Й. К.. Твърди се, че по сделката ищцата е действала като пълномощник на съпруга си, и от негово име и за негова сметка подписала нотариалния акт за покупката на 2/3 ид.ч. от имота, каквато била волята му. От пълномощното е видно, че според изявената воля на упълномощителя, той упълномощава изрично ищцата да заплати продажната цена и да приеме владението на имота, което е доказателство, че цената не е заплатена предварително, както е описано в нотариалния акт. Тя не е заплатена и след това, тъй като съпругът й починал няколко месеца след сделката. Сочи се още, че уговорката в договора за покупко-продажба, че сумата от 100000 лв. е внесена от купувача Й. К. през периода 2005 – 2006 г., е нищожна. В този период от 2005 г. до 08.05.2006 г. ищцата не е собственик на имотите, за да получава плащане, представляващо тяхната цена.

Собствеността е придобита от нея по силата на договор за дарение от 08.05.2006 г. от дарителя Т. Г. Б., поради което също не е получавала плащане от купувача, представляващо цена за имотите. В тази връзка смята уговорката в нотариалния акт за продажба на имотите, че сумата от 100000 лв. е внесена от купувача през периода 2005 г. – 2006 г., за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради това, че протИ.речи на императивни разпоредби, касаещи продажбата – чл. 200, ал. 1 и чл. 204 ЗЗД. В случая в нотариалния акт не е посочено как е станало заплащането на цената, нито че тя е получена в деня на сделката от продавача, не е уговорено настъпването на бъдещо събитие като условие за плащането, следователно уговорената цена не е заплатена, съответно не са прехвърлени 2/3 ид.ч. от имотите в патримониума на Й. К., съответно И. К. не е собственик на 1/6 ид.ч. от тях. Неизпълнението е пълно, поради което ищцата желае разваляне на договора на основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД и връщане на недвижимите имоти на основание чл. 55, ал. 1, пр.

5

3 ЗЗД, за размер на 1/6 ид.ч. от тях.

С отговора на исковата молба ответникът заема становище, че в приложеното пълномощно ищцата е упълномощена изцяло и самостоятелно тя да определи всички конкретни параметри на разпоредителната сделка.

Имайки тази свобода, тя е уговорила, че продава на Й. К. и купува от негово име 2/3 ид.ч. от процесните имоти, определяйки цената за продажбата на 100000 лв., която признава, че е внесена от купувача през 2005 г. – 2006 г. за закупуване на имотите. В нотариалния акт няма уговорка за плащане на цената, няма такова вменено задължение на купувача, а има признание, че цената е платена преди сключване на договора.

С молба от 23.11.2021 г. ищцата уточнява обстоятелствата по исковете си, с оглед депозирания отговор, като излага, че като продавач не е получавала цената, уговорена в договора, в размер на 100000 лв. нито в брой, нито по банков път към деня на сделката, не е получавала такава сума през 2005 г. – 2006 г., още повече, че през 2005 г. до 08.05.2006 г. не е имала качеството на собственик на процесните 2/3 ид.ч. от описаните недвижими имоти.