Решение № 94 от 08.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Монтана, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201115 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0996-001100/07.06.2024 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана на С. П. И. от гр.

Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП; глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т.

2, пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал С. П.

И. от гр. Монтана, който чрез процесуалния си представител - адв. С., обжалва същото с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез адв. С. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не 1 взема становище по жалбата. Отправя възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Н. П. Н. от гр. Монтана притежавал мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ХХХХХХХ, който на 25.05.2024 г. сутринта бил оставил в гараж при С. П. И. от гр. Монтана за смяна на моторно масло.

На 25.05.2024 г. около 19:30 ч. по време на патрулиране, свидетелите А.

И. и П. И. – служители на сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, забелязали мотоциклетист, който не бил в седнала позиция при управление, с поставена каска. При подаден светлинен и звуков сигнал, водачът на мотоциклета не спрял, а продължил движението си към ул. „Св. Климент Охридски“, където служител от „ООР“ към РУ Монтана му подал сигнал със „стоп“ палка по образец, като отново не спрял и продължил движението си. Същевременно подали сигнал до Оперативна дежурна част /ОДЧ/ при ОДМВР Монтана, като установили собственика на МПС-то, именно Н. П. Н. от гр. Монтана.

Продължили да следват мотоциклета, като водачът напуснал гр. Монтана в посока с. Благово, като поради високата скорост не могли да го настигнат.

През цялото време при управлението на мотоциклета водачът бил с поставена каска, която възпрепятствала видимостта на полицейските служители към лицето му. ОДЧ установили контакт със собственика на въпросния мотоциклет, който заявил, че не е управлявал МПС-то. Свидетелят Н. се обадил на жалбоподателя, че трябва да закара мотоциклета до сектор „Пътна полиция“, гр. Монтана. И. бил на абитуриентски бал заедно със свидетеля К.

Т. С., като след обаждането, двамата се отправили до дома му. Придвижили мотора чрез ремарке, тъй като не притежавали съответната категория за управление. След като закарали мотоциклета пред сградата на сектор „ПП“, свидетелят С. си тръгнал. Около 20 минути по-късно, след установяването на собственика, Н. се явил в сградата на сектор „ПП“ заедно с жалбоподателя, 2 като заявил, че именно И. е управлявал мотоциклета му. С. И. пък обяснил на св. П. И., че не е спрял при подадените звукови и светлинни сигнали, тъй като не притежавал необходимата категория за управление на мотоциклета. Въз основа на устните сведения, полицейските служители възприели, че именно И. е управлявал мотоциклета и съставили АУАН.

Със същия, съставен в сектор „Пътна полиция“ е констатирано, че жалбоподателят И. на 25.05.2024г. в 19.30 часа в гр. Монтана, по бул. Трети март с посока на движение от бул. Парта към ул. Климент Охридски управлява мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ХХХХХХХ, като при подаден светлинен и звуков сигнал от полицейски патрулен автомобил, обозначен със съответните опознавателни знаци, не спира и продължава движението си посока ул. „Климент Охридски“ оттам към бул. „Христо Ботев“, след което към бул. „Александър Стамболийски“, откъдето продължава по ул. „Диана“ и оттам излиза от гр. Монтана към с. Благово. При извършена справка с РСОД се установява, че И. не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Не представил СРМПС част 2.

Актосъставителят А. И. и свидетелят по акта – П. И., приели, че жалбоподателят е допуснал нарушения по чл. 103 от ЗДвП, по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

При предявяването на акта на жалбоподателя не направил писмени възражения. Не е направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

Въззивният съд кредитира материалите по преписката, както и свидетелските показания на А. Й. И. и П. Ц. И.. Двамата последователно описват възприемането и установяването на нарушенията от водача, както и последващото явяване в сектор „ПП“ на собственика на мотоциклета и на С.

И. и заявяване от тяхна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС.

3

Свидетелските показания на Н. П. Н. съдът кредитира досежно факта, че е оставил мотора си в гаража на административнонаказания за смяна на масло.

Съдът не кредитира показанията му в частта, че не си спомня какво му е отговорил С. И. при въпрос от негова страна дали е напускал адреса, както и липсата му на спомени за проведените разговори в сектор „ПП“ между жалбоподателя и служителите на полицията. Свидетелят Н. е действащ служител на МВР към момента в криминална полиция, като преди това е бил на длъжност, занимаваща се с КАТ. Лаконичните му показания не кореспондират със заеманите от него длъжности, като твърди, че не си спомня съществени обстоятелства, касаещи предмета на настоящето дело.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К. Т. С., предвид че липсват събрани доказателства, които да са в противоречие с тях.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган формално са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на ЗАНН.

Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

За законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на виновното лице в конкретния случай при съставяне на АУАН е следвало да бъде безспорно установен водачът на процесното МПС. Органите на МВР е следвало да извършат щателно разследване и да установят кой е действителният водач на мотоциклета, за да може по отношение на него да извършат евентуално проверка и наложат своите санкции, като изготвят и релевантни актове. Дадените устни обяснения от жалбоподателя и собственика на мотоциклета, е следвало да бъдат обективирани писмено и приложени към преписката като сведения. На следващо място, свидетелят Н. не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Съгласно действащата редакция към датата на извършване на нарушението на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се 4 наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“ Неспазването на процедурата по чл. 188 от ЗДвП /липсата на декларация/ не може да се замести с устните твърдения на собственика и на жалбоподателя. Устното признание, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета, е следвало да бъде обективирано в писмено сведение. При нарушение на материалния закон, АНО неправилно е санкционирал И.. По делото липсват събрани доказателства за надлежно установено авторство на нарушенията. Доколкото в административнонаказателното производство АНО е този, който не просто следва да издаде наказателното постановление, но в съдебна фаза в негова тежест е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.

Предвид горното, въззивният съд е лишен от възможността да извърши проверка на начина на установяване на самоличността на нарушителя и неговата съпричастност към извършеното нарушение. Устните обяснения, възприети от полицейските служители, не могат да послужат за безспорно установяване водача на процесното МПС.

Въззивният съд намира, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка, поради което същото следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на административнонаказания за присъждане на адвокатско възнаграждение, се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и Договор за правна защита и съдействие № 0004805, ОД МВР – Монтана следва да заплати в полза на С. П. И. от гр. Монтана, сумата от 255.65 евро /500.00 лева/ адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-001100/07.06.2024 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, с което на С.

П. И. от гр. Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП; глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.

177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД МВР – Монтана да заплати на С. П. И. от гр. Монтана, ул.

„И.В.“ № ХХ сумата в размер на 255.65 евро /500.00 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6