Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1430 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 443/2026
Вид
Решение № 1430
Подписан
23.04.2026
Състав
НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110200443 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез адв. Т. Й. Т., срещу Наказателно постановление № 831705-F820761/12.06.2025 г., издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия закон, изразяващо се в това, че дружеството е осъществявало дейност по смисъла на закона – стопанисване на обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход, без да притежава изискуемата регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба релевира доводи за неговата отмяна.

Поддържа се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

По-конкретно се твърди, че дружеството имало качеството на „краен промишлен потребител“ по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗАРИДСНПНП и като такова не извършвало икономическа дейност по търговия с нефт и нефтени продукти, поради което не подлежало на регистрация. Излагат се съображения, че не било доказано по несъмнен начин наличието на нефтен продукт в процесния резервоар, нито годността на същия да служи за съхранение и зареждане, както и че липсвали доказателства за извършване на дейност, респ. за продажби, клиенти, отчетност или търговско предназначение. Навеждат се и доводи, че едновременното налагане на имуществена санкция с процесното НП и на принудителна административна мярка със Заповед № ФК-С4146-0206444/20.06.2025 г. водело до нарушение на принципите на съразмерност и на принципа ne bis in idem. Поддържа се още, че мотивите на наказващия орган били бланкетни, че не били налице доказателства за 1 обществена опасност на деянието и че следвало да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.

Претендира се отмяна на НП и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, нередовно призован, не изпраща представител. Съдът е дал ход на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, след като е констатирал, че жалбоподателят е бил търсен на посочения от него адрес за призоваване.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Е. М., която оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява, че по делото не са допуснати нарушения на материалния закон или съществени процесуални нарушения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподател е търговското дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от С. В. Ц. – управител и едноличен собственик на капитала. По делото е приложено пълномощно, с което дружеството е упълномощило адв. Т.

Й. Т. да го представлява по оспорване, наред с други актове, и именно на процесното наказателно постановление.

На 24.03.2025 г. в 15:00 часа служители на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – съд за съхранение на гориво /неподвижно закрепен към земята резервоар, притежаващ помпа и пистолет за зареждане на гориво/, находящ се в местност ***, община Столична, в стопански двор към цех за дървообработка и стопанисван от „***“ ЕООД. На територията на стопанския двор бил разположен 1 брой съд за гориво – пропан бутан, с вместимост 4850 литра, неподвижно прикрепен към земята, като към него била монтирана помпа и пистолет за зареждане на моторни превозни средства /МПС/. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0206444/24.03.2025 г.

В хода на проверката било установено, че за описаният съд за гориво няма монтирана нивомерна измервателна система /НИС/ и фискално устройство тип електронна система с фискална памет /ЕСФП/, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП. Управителят на дружеството дал писмено обяснение, в което декларирал, че горивото се използва за зареждане на собствена и наета високопроходима техника за превозване на добита дървесина. На проверяващите били представени три броя свидетелства за регистрация на МПС – за товарен автомобил „ГАЗ 66“ с рег. № ***, за товарен автомобил „УРАЛ 375А“ с рег. № *** и за товарен автомобил „УРАЛ 375А“ с рег. № *** по договор за наем.

При проверката от дружеството не било представено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона – обект за търговия на дребно или съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС. Представено било единствено удостоверение № 17991-1/24.02.2010 г. за регистрация на „***“ ЕООД в публичния регистър на търговци за извършване на дейности в горския фонд – възпроизводство на горите и ползване на дървесина от горски фонд. Извършена била и проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, при която било установено, че към момента на проверката дружеството няма издадено удостоверение за регистрация по този закон.

В хода на проверката били събрани и доказателства за получена от дружеството доставка на втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111900 от 2

07.03.2025 г. в количество 1620 кг с доставчик „***“ АД, като доставката била декларирана в НАП с електронен документ за доставка /ЕДД/ от доставчика и с електронен документ за получаване /ЕДП/ от получателя.

С оглед горното, контролните органи приели, че дружеството осъществява дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП, като стопанисва обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход без да има активна регистрация по реда на закона.

На 08.05.2025 г. въз основа на резултатите от проверката Т. Е. И. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на двама свидетели, съставил Акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F820761/08.05.2025 г. Актът е предявен и връчен в същия ден на С. В. Ц. в качеството му на управител/представляващ дружеството, като при връчването са вписани възражения в смисъл, че зареждането било за техника за добив и превозване на дървесина, но в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не са подадени.

Въз основа на така съставения АУАН, на 12.06.2025 г. С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издал процесното Наказателно постановление № 831705-F820761/12.06.2025 г., с което на основание чл. 29, ал.

1 от ЗАРИДСНПНП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП.

В НП са възпроизведени приетите от административнонаказващия орган фактически констатации, включително по отношение на обекта, характера на дейността, липсата на регистрация, представените документи и датата на извършване на нарушението.

По делото е приложена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С4146-0206444/20.06.2025 г., с която по отношение на същия обект е наложена ПАМ „запечатване на обект – съд за съхранение на гориво“ до получаване на регистрация за извършване на дейността. Налице е и протокол за запечатване. Същите документи са приложени от жалбоподателя в подкрепа на неговите възражения относно съразмерността и твърдяното „двойно санкциониране“.

В хода на съдебното следствие съдът е допуснал и събрал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т. Е. И. – актосъставител. Свидетелят потвърждава, че заедно с колега е извършил проверката на 24.03.2025 г. в с. Железница, в стопански двор към цех за дървообработка, стопанисван от дружеството, където е установен един надземен резервоар, трайно прикрепен над земята, снабден с пистолет за зареждане на гориво и с обозначена вместимост. Потвърждава също така, че при проверката управителят е обяснил, че горивото се използва за зареждане на техниката за транспортиране на материал от гората до цеха, че не е било представено удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП и че при последваща справка в регистъра се е установило, че дружеството не е регистрирано по закона. Свидетелят сочи още, че управителят е бил поканен в дирекция „Фискален контрол“, където на 08.05.2025 г. му е бил съставен и връчен АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и от показанията на свидетеля И.. Писмените доказателства са последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви по съществените за спора факти. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. И. в частта, в която същите кореспондират с писмените доказателства и непосредствените му възприятия от извършената проверка.

Обстоятелството, че към датата на разпита свидетелят не е могъл да посочи с абсолютна категоричност дали към конкретния момент на проверката е имало остатъчно количество гориво в резервоара, не разколебава показанията му като цяло, доколкото те са дадени 3 значителен период след проверката и не засягат основния доказан по делото факт, а именно – че дружеството е стопанисвало стационарен обект за съхранение и зареждане на гориво, използван във връзка с неговата дейност, без да притежава изискуемата по закон регистрация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, включително правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган. От самото НП е видно, че същото е издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № З-ЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН е съставен от материално и функционално компетентно длъжностно лице – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП. В тази насока съдът не констатира порок, който да обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. И двата акта съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тях са индивидуализирани нарушителят, датата и мястото на нарушението, описани са конкретните фактически обстоятелства – провереният обект, неговите белези, предназначението му, наличните технически елементи /резервоар, помпа и пистолет за зареждане/, установената липса на регистрация по закона, посочени са доказателствата, въз основа на които е ангажирана отговорността, както и правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, така че санкционираното дружество е могло да узнае в какво е обвинено и да организира защитата си.