Решение № 19141 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19141 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110123138 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни частични искове от „ТЕСДО“ ЕООД, ЕИК ..., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ..., с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 500.00 лева, представляваща част от вземането му в размер на 4034.89 лева, както следва:

- 36.36 лева, представляващи част от 254.52 лева, платени без основание от А. А.

М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3647227/01.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 114.76 лева, представляваща част от 344.28 лева, платени без основание от А. А.

М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за 1 цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 41.55 лева, представляваща част от 2121.84 лева, платени без основание от А. А.

М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3742404/17.01.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 40.00 лева, представляваща част от 206.69 лева, платени без основание от А. А.

М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3778900/25.02.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 7.73 лева, представляваща част от 92.76 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3850800/15.06.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 259.60 лева, представляваща част от 1014.80 лева, платени без основание от А. А.

М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3664961/25.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че въз основа на договор за цесия от 20.10.2021г., с наименование „Договор за вземания от финансови институции“, в полза на ищеца са били прехвърлени вземания за процесните суми по договори за заем, сключени с А. А.

2

М., в качеството на последната на заемополучател, и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател. За извършените цесии, сключени с ищеца, включително с трети за спора лица, ответникът, в качеството му на длъжник по процесните договори, бил уведомен с уведомление от 24.02.2022 г., връчено на 28.02.2022г. Посочва се, че част от процесните суми, включващи възнаграждение за поръчителство по договорите за заем, представляват суми, които са включени в погасителните планове на договорите за заем, но без договорите да съдържат конкретна клауза уреждаща задължение за тяхното плащане. По всеки един от договорите за заем били начислявани и такси по Тарифата на ответника, които суми също са заплатени без основание от цедента, поради нищожност на същите на основание чл. 33 от ЗПК, както и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че посочените договори за кредит и отделни техни клаузи са нищожни, поради което са възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на получените от последния суми, които вземания са цедирани на ищцовата страна от кредитополучателя. Процесните договори за парични заеми имали характеристиките на потребителски договори, а кредитополучателите по тях имали качеството на потребители по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В договорите за кредит било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство - в договорите и в общите условия към тях било възложено в тежест за кредитополучателя да осигури в тридневен срок едно измежду следните обезпечения: двама поръчители, които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания, или банкова гаранция, при неизпълнението на което за кредитополучателите възниквало и задължение да заплатят размера на начислената от ответника неустойка, платима разсрочено, на части, които падежират заедно с вноската по кредитите. Навежда се, че договорите за кредит били нищожни на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение била нищожна, поради противоречие на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите /ГПР/ в процесните договори е посочен, без да са описани компонентите, които са включени в него. С договорите било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителните услуги, свързани с договорите за кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителите. Сочи се, че в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ГПР била част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит и поради невключването й в общия разход по кредита, потребителят бил въведен в заблуждение относно икономическите последици от сключването на договорите. Навежда се и довод, че процесните договори били нищожни и поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 147 ЗЗП, тъй 3 като не всички елементи от тях са представени с еднакъв по вид формат и размер шрифт, не са приложени погасителни планове и стандартни европейски формуляри и не са написани по Я. и разбираем за потребителя начин, от който да става ясно, че за предоставеното поръчителство ще се дължи допълнителна такса, както и не е посочен ГПР, при съобразяване на всички елементи при формирането му. Изложеното според ищеца въвеждало в заблуждение потребителя. Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на кредит с клауза, уреждаща възмездно поръчителство, на практика прехвърляло върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, което било в противоречие с правилата на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета относно договорите за потребителски кредит. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорите липсвало посочване и на годишния лихвен процент /ГЛП/, както и условията за прилагането му, така и липсвало уточнение дали се начислява върху целия кредит или върху остатъчната част от главницата, а уговореният такъв надхвърлял 30% от заема. Излага се и довод, че договорите за кредит били нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не били налице съществени елементи като ГПР по кредита.

Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по заема, а именно - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Поддържа се, че в договорите бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв надхвърлял максимално уговорения праг на ГПР. Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесните договори и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД същите били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Прави се и възражение, че договорите били нищожни и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на законоустановените императивни правила, така и уговорената при непредставяне на обезпечение неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции и има за последица оскъпяване на кредита. Ищецът релевира възражения и за нищожност на отделни клаузи от процесните договори. Поддържа се, че клаузата за неустойка за непредоставено обезпечение и задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство била нищожна поради противоречие със закона, респ. неговото заобикаляне, на основание чл. 26, ал., пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, а под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

Поддържа се, че било налице основание за нищожност на други такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредитите, които противоречали на изискването на чл. 33 от ЗПК, тъй като предвиждали при забава на длъжника същият да дължи освен законна лихва за забава, също и всички разходи, направени от кредитора за 4 събиране на вземането, което било уговорено в противоречие и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед изложеното, се поддържа, че за кредитополучателя е било налице единствено задължение да върне на ответника предоставената от него в заем сума по процесните договори, а с надплатените над този размер ответното дружество се е обогатило, тъй като сумите са му заплатени без основание. Искането към съда е исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Представят се доказателства под опис. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който се оспорват предявените искове. Релевира се възражение за нередовност на исковата молба. Оспорва се ищецът да е придобил процесните вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия не е бил подписан от А. А. М.. Навеждат се възражения, че на 16.07.2020 г. А. А. М. прехвърлила процесните вземания към трето за спора лице- „Темис Кепитъл“ ЕООД, като впоследствие сключила договор за цесия с ищеца на 20.10.2021 г. Оспорва се договорът с „Темис Кепитъл“ ЕООД да е бил прекратен, така и евентуалното му прекратяване нямало за последица автоматичното прехвърляне на вземанията в патримониума на кредитополучателя. Поддържа се, че договорите за цесия били нищожни поради обстоятелството, че клаузите на чл. 3 и чл. 4 от договора са в логическо противоречие относно изразената воля на страните, така и между страните не било уговорено дали договорът бил сключен като възмезден или безвъзмезден, а липсата на валидна уговорка относно цената по договора лишавало правоотношението от един от съществените му елементи. Вземанията, предмет на договора за цесия, не били надлежно индивидуализирани, като тяхната неопределяемост водела до недействителност на целия договор за цесия. Процесният договор за цесия бил нищожен и поради противоречието му със закона и като накърняващ добрите нрави.