Решение № 1004 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501203 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 1167/15.03.24г.,постановено по гр.д.№ 2052/23г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.e осъдено „Парти-Г."ЕООД,ЕИК-160078232,със седалище и адрес на управление: с. В.,община М.,област Пловдив,представлявано от управителя Г. И. М.,на осн.чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД да заплати на И.

Р. Ц.,ЕГН-**********,с.В.,община М.,област Пловдив, сумата от 21 182,20лв.,от които: 20 000лв.,представляващи обезщетение за претърпени от И. Ц. неимуществени вреди-болки и страдания,които ищцата е претърпяла от пропадане на крака й в отводнителна шахта,разположена пред входа на кабинката,на 20.11.2022г.в търговски обект-автомивка,находящ се в с.В.,обл.Пловдивска,ул.***,в резултат на което падане е получила двуглезенно счупване и непълно изкълчване (сублуксация) на лявата глезенна става,както и сумата от 1182,20лв., представляваща обезщетение за претърпени от И. Ц. имуществени вреди от непозволеното увреждане – заплатени от ищцата разходи за лечение, както следва: 1070лв.за закупени на 20.11.2022г. седем 1 броя заключващи винтове,самонарезни и един брой заключваща тубуларна плака;45бв.за закупени на 24.11.2022г.санитарни материали;34,80лв.,заплатена на 26.11.2022г. потребителска такса в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД; 17,40лв.за заплатена на 10.01.2023г. потребителска такса в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД;

15лв.за издаване на копие на образно изследване на CD (1 бр. Диск) от УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД,платена на 10.01.2023г.,ведно със законната лихва върху сумата от 21 182,20лв., считано от 20.11.2022г.до окончателното изплащане на задължението,както и разноски по производството в размер на 4070 лева.

Решението е обжалвано изцяло от „Парти - Г."ЕООД с доводи за неправилност.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърлят исковете,алтернативно да се измени същото,като се намали размера на присъденото обезщетение като прекомерен.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна- И. Р. Ц.,ЕГН-********** моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението изцяло по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски за настоящата инстанция.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния срок,внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД от И. Р. Ц. против „Парти - Г."ЕООД.

Ищцата твърди,че на 20.11.2022г.около 9 часа посетила търговски обект,собственост на ответното дружество и представляващ автомивка,находяща се в с.В.,ул.***,където претърпяла инцидент.Твърди,че след като паркирала в лявата кабинка автомобила си и започнала да го почиства,докато миела колата,пропаднала с левия си крак в отводнителната шахта,разположена на входа на кабинката,като заклещила глезена си.Кракът й се подул,а ищцата не могла да го освободи.Останала неподвижна,лежейки на земята и единственото,което успяла да направи,било да се обади по телефона на своя племенник – Р. Ц.,който се притекъл на помощ.Той се опитал да

2 измъкне крака на леля си,който бил позициониран след пропадането напречно на съоръжението.През цялото време ищцата изпитвала силни болки.Племенникът й я откарал в спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД гр.Пловдив,където били извършени редица прегледи, в т.ч. рентгенологично изследване.Ищцата била приета в болничното заведение при установени множество счупвания на лявата подбедрица,което наложило спешно извършване на хирургична интервенция – операция на глезена на левия крак,чрез имплантиране на 7 броя винтове и заключваща тубуларна плака.Ищцата престояла в болницата за периода от 20.11.2022г.до 26.11.2022г.Поставена й била гипсова имобилизация и били предписани обезболяващи медикаменти.След дехоспитализацията за период от два месеца била на легло,трудно подвижна,движела се с проходилка и не била в състояние да полага грижи за себе си.За нея се грижела майка ,която била пенсионер на 70г.с трайно намалена трудоспособност.На 07.01.2023г.Ц. отново била приета за операция по отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула.Отстранен бил само един от винтовете,а останалите заедно със заключващата табуларна плака трябвало да се премахнат след около година.

Престояла 3 дни в лечебното заведение.След този момент ищцата заместила проходилката с патерици и започнала да провежда в домашни условия провеждала рехабилитационни процедури.За всяка от двете хоспитализации заплащала необходимите такси, разходи за престой и консумативи.

Въпреки положените усилия,ищцата продължавала и понастоящем да изпитва болки при натоварване, избягвала рискови фактори, продължително ходене и стоене.Вследствие на инцидента преживяла освен физическа и психическа травма.Станала затворена,чувствала душевен дискомфорт,поведението й се променило,ограничила социалните си контакти,постоянно изпитвала болка и умора. Твърди се периодът на лечение да не е приключил,тъй като шестте винта все още не били премахнати.В следствие на инцидента ищцата останала без работа,като единствено разчитала на помощта на своята майка.

Твърди,че ответника е собственик на ПИ *** и сградите, разположени в имота,вкл. и процесната автомивка и като такъв следва да понесе отговорността за обезвреда,тъй като съгласно чл.195,ал.1 от ЗУТ като собственик на съоръжението следвало да го поддържа в техническо 3 състояние,отговарящо на изискванията на чл.169,ал.1-3 от ЗУТ.

Отводнителната шахта, в която попаднал крака й, представлявала съоръжение по смисъла на § 5,т.38 от ПЗР на ЗУТ и ответното дружество следвало да следи за състоянието , с оглед използването му по предназначение.

Претенцията на ищцата към ответника е в размер на 20 000лв.за причинените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,физически и емоционален дискомфорт вследствие на травмите от инцидента и 1182,20лв.за имуществени вреди,представляващи сбор от платените разходи за лечение и включващи: 1070лв. – закупени на 20.11.2022г. седем броя заключващи винтове самонарезни и един брой заключваща тубуларна плака, 45лв. – закупени на 24.11.2022г.санитарни материали, 34,80лв. – заплатени на 26.11.2022г. потребителски такси в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, 15 лв. – за издаване на копие на образно изследване на CD/ 1 бр. диск/ от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,ведно със законната лихва.

Ответникът е оспорил претенциите по основание и размер.Признава,че е собственик на търговски обект – автомивка в с.В.,обл.Пловдивска. Оспорва изложените от ищцата фактически обстоятелства.Твърди,че инцидентът не е настъпил в процесния обект,че ищцата е имала проблем с крака от преди това,че автомивката има одобрен технически паспорт,ВиК и архитектурен проект,в които било отразено,че строежът бил изпълнен в съответствие с изискванията на нормативните и технически спецификации.Поддържа,че не дължи обезщетение,тъй като вредите не са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.В тази връзка твърди,че е налице съпричиняване,като ищцата е допринесла за настъпване на резултата,доколкото не положила необходимата грижа и внимание при действията си,като не преценила обстановката.Оспорва и размера на обезщетенията,които намира за силно завишени.

По делото са събрани писмени доказателства,вкл.многобройна медицинска документация,доказателства за собствеността и техническа документация относно автомивката,касови бонове за заплатени измивания на автомобили за датата на инцидента-20.11.22г.Изготвени са и са приети СМЕ с вещо лице С. С. и СТЕ с вещо лице С. В.,разпитани са и седем свидетеля на страните.

Районният съд е изложил подробно фактическата обстановка,като пред 4 въззивната инстанция не се представят доказателства,които да водят до промени на същата.Поради горното въззивния съд не смята за необходимо да я повтаря и препраща към нея на осн.чл.272 от ГПК.

По предявени искове на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на кумулативност елементите от фактическия състав на чл.49,вр.с чл. 45 от ЗЗД– противоправно деяние (било то действие или бездействие) на лице,за което отговаря ответникът;настъпването на твърдения инцидент по описания начин,неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен,както и твърдените имуществени такива (разходи за потребителски такси,лечение,документи,лекарствени медикаменти и консумативи);пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите,а също и размера на претендираните обезщетения.А в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,както и да установи възраженията си в отговора,в това число за съпричиняване на вредоносния резултат,а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите,следва да докаже,че е погасил търсените суми.

С оглед така очертаната доказателствена тежест и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,първостепеният съд е стигал до извод за основателност на претенциите.

Установява се от доказателствата по делото,че претърпените неимуществени и имуществени вреди са причинени от стъпване с крак върху линеен отводнител, монтиран в клетка от автомивка,собственост на ответника,която вещ не отговаря на определените правила и норми на безопасност (заключението на СТЕ).Според вещото лице арх.С. В. в конкретния случай светлите отвори на решетката на линейния отводнител са 9,5см.х10см.(95мм х 100мм=9500кв.мм.) и са значително завишени в сравнение с предвидения БД стандарт,според който отворите на линейни отводнители в градска среда са със светъл отвор до 1000 кв.мм.,и най-често с максимална ширина на отвора от 25мм до 30мм.

Несъстоятелни са възраженията в жалбата в тази връзка,като се твърди,че житейската и правна логика не изисква ответника да е запознат с тези изисквания,за спазването на които следвало да следят лицата от строителен надзор и проектанта по техническия проект.Собственикът на съоръжението е длъжен да следи за безопасността на същото,а очевидно е,че 5 отворите на поставените в автомивката линейни отводнители са били твърде широки и са създвали предпоставки за злополуки.Самият ответник вероятно е бил наясно с това,тъй като върху линейния отводнител е констатирано,че е заварено допълнително арматурно желязо през средата,което намалява големината на отворите,но недостатъчно.Това арматурно желязо е било монтирано и към момента на инцидента,видно от показанията на св.Ж. Т. и е индиция за това,че ответникът е направил опит да намали големината на отворите,което означава,че или е знаел,че те не са с допустимата по БДС големина,или че те са опасни и са предпоставка за инциденти.Ответникът не е предприел адекватни действия,с които да отстрани тази опасност за клиентите на автомивката,като премахне линейните отводнители с широки отвори и монтира други според стандарта.

Според настоящата инстанция инцидентът е станал по описания в исковата молба начин,като не се доказват твърденията на ответника той да е станал на друго място.В тази връзка подробно са коментирани от районния съд показанията на разпитаните свидетели.Свидетелите на ищеца-Р. Ц.племенник на ищцата и Ж. Т.,са преки очевидци на злополуката,те са първите,които са пристигнали на мястото на злополуката след като ищцата им се е обадила по телефона.Техните показания,както и тези на св.З. П.,се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото,включително досежно приблизителното време на настъпване на инцидента и не си противоречат помежду си,поради което и правилно ПдРС е кредитирал именно тях.

Показанията на св.З. М.,И. Т.-син на собственичката на автомивката и С.