Решение № 7505 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7505 гр. С., 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110114535 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Ищцата Л. Е. Г. твърди, че на 21.02.2020 г., около 5:45 ч, в гр. С., докато пресичала ул. „Х. К.“ в района на №69 и в района на автобусна спирка на пресечката с ул. „С. М,“, била ударена от л.а. „Ф. П.“, с рег.

№ .., управляван от С. В. Г., който се движел по ул. „Х. К.“ в посока от ул. „А. М.“ към ул.

„Б. Д.“. Виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие бил водачът на лекия автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.

В резултат на произшествието, ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на тибията (голям пищял), счупване на пубиса (срамната кост), контузия и разкъсно-контузна рана на главата, счупване на носните кости, наличие на периорбитален хематом, счупване на горния край на раменната кост. След произшествието била приета по спешност в УМБАЛСМ „П.“ в тежко състояние. Последователно – на 25.02.2020 г., на 02.03.2020 г. и на 05.03.2020 г. били направени операции за фиксация на получените вследствие на произшествието няколко фрактури.

Ищцата поддържа, че в резултат на произшествието претърпяла значителни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарствени средства, консумативи, силна храна (усилена диета), заплащане на самостоятелна стая, закупуване на заключваща плака за проксимален хемерис – титаниева в комплект с винтове, закупуване на реконструктивна права плака /канюлиран винт) шайба с винтове, разширен остеосинтезен материал, L-подпорна плака (кортикален винт) шайба малка със зъби (шайба малка), разширен остеосинтезен пакет, закупуване на патерици, заплащането на потребителски такси, заплащане на избор на екип, заплащане на медицински транспорт, за болногледач, рехабилитации и за транспортни услуги.

1

Твърди, че общо имуществените ѝ вреди са в размер на 19 554 лева, както следва:

- разходи за лекарства в размер на 500 лева за периода от 21.02.2020 г. до 21.08.2020 г.

- разходи за силна храна – в размер на 1080 лева по 6,00 лева на ден за периода от 21.02.2020 г. до 21.08.2020 г.

- разходи за заплащане на самостоятелна стая: 750 лева, платени на 09.03.2020 г., 900 лева, платени на 05.03.2020 г. и 1350 лева, платени на 28.02.2020 г.

- разходи за закупуване на заключваща плака за проксимален хемерис титаниева комплект с винтове – в размер на 1780 лева, заплатени на 09.03.2020 г.

- разходи за L-подпорна плака (кортикален винт) шайба малка със зъби разширен остеосинтезен пакет в размер на 3156,00 лева, заплатени на 05.03.2020 г.

- разходи за закупуване на конструктивна права плака (канюлиран винт) шайба с винтове/ разширен остеосинтезен материал – в размер на 4693 лева, заплатени на 26.02.2020 г.

- разходи за закупуване на патерици – 37 лева, заплатени на 04.03.2020 г.

- разходи за заплащане на потребителска такса – 17,40 лева, заплатени на 05.03.2020 г., - разходи за заплащане на потребителска такса – 40,60 лева, заплатени на 05.03.2020 г.

- разходи за заплащане услуга „избор на екип“: 900 лева, заплатени на 05.03.2020 г., 900 лева, заплатени на 28.03.2020 г., 900 лева, заплатени на 13.03.2020 г.

- разходи за заплащане на медицински транспорт: 50 лева, заплатени на 10.03.2020 г., както и 100 лева, заплатени на 13.04.2020 г., както и 100 лева, заплатени на 20.05.2020 г.

- разходи за заплащане на болногледач – 1200 лева, по 200 лева на месец за периода от 21.02.2020 г. до 21.08.2020 г.

- разходи за заплащане на 30 сеанса рехабилитация всеки по 30 лева или общо сумата от 900 лева за периода от 05.05.2020 г. до 05.08.2020 г.

- разходи за транспорт в размер на 200 лева, с които са заплатени таксиметрови услуги, автобусни билети, гориво и винетки за контролни прегледи и лечение.

Ищцата твърди, че гражданската отговорност на виновния за пътнотранспортното произшествие водач е застрахована при ответника ЗД „Б. И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/119002418026, с период на застрахотелно покритие – 23.08.2019 г. до 22.08.2020 г., предвид което ответникът следвало да поеме отговорността на виновния водач на моторното превозно средство, който е причинил ПТП-то, което я е увредило.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б. И.“ АД да заплати сумата в общ размер от 19 554,00 лева, конкретно индивидуализирана по пера по-горе, представляващи имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на причинено от С. Г. пътнотранспортно произшествие, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество към момента на реализиране на ПТП-то. Претендира заплащането на законната лихва върху извършените разходи, считано 2 от датата на извършване на съответния разход, посочени по-горе, до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л.а. „Ф. П.“. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и твърдените от ищцата увреждания.

Твърди, че процесното ПТП е реализиран изцяло по вина на пострадалата, която предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, без да увери в собствената си безопасност и преди да навлезе в пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС – нарушение на чл. 113 и чл 32, ал. 2 ЗДвП.

Оспорва размера на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и предствените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищцата следва да установи следните правопораждащи претенциите юридически факти: 1) че вследствие на виновното противоправно поведение на делинквента С. Г. ищцата е претърпяла претендираните имуществени вреди; 2) наличието на правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника.

Като доказателство по делото е представен и приет Констативен протокол №К-100 от 21.02.2020 г., съставен от младши инспектор Юлиан Теофилов- дежурен ПТП при отдел „Пътна полиция“ на СДВР. От протокола за ПТП става ясно, че при посещение на мястото на пътнотранспортното произшествие, младши-инспектор Теофилов е установил следната фактическа обстановка: на 21.02.2020 г. около 5:45 часа лек автомобил „Ф. П.“, рег. № .., управляван от С. В. Г., ЕГН: ********** движил по ул. „Х. К.“ с посока на движение от ул.

„А. М.“ към ул. „Б. Д.“, като в района на №69 участва в пътнотранспортно произшествие с намиращия се на пътното платно пешеходец Л. Е. Г., ЕГН: **********. В протокола също така е посочено, че пещеходецът Л. Е. Г. е пострадала при ПТП-то, като е настанена в болница „П.“ с работна диагноза: фрактури на дясно рамо, дясно коляно и таз.

За установяване механизма на ПТП като свидетел е разпитан водача на лекия автомобил „Ф. П.“ – С. Г.. Същият твърди, че си спомня инцидента, настъпил пред хотел „Надежда“. Твърди, че към момента на ПТП-то улицата не била осветена, било рано сутринта и изобщо не видял пешеходката, тъй като същата била с тъмни дрехи към онзи момент. Пътната настилка била влажна. Свидетелят поддържа, че се движел със скорост 3040 км/ч.

Разпитан е и свидетелят Й. – очевидец на процесното ПТП. Свидетелят поддържа, че си спомня за процесното събитие през февруари 2020 г. ПТП-то настъпило в Надежда.

Поддържа, че сив лек автомобил, тип „комби“ ударил пресичаща пътното платно жена.

3

Свидетелят поддържа, че мястото било осветено, от едната страна на илицата имало хотел.

Пешеходката пресичала от страната на блоковете към страната, от която се намира хотелът в този район, движела се с нормален ход, не забелязал да е бързала. Ударът се случил в лявата лента на пътното платно. Пешеходката се ударила в предната част на автомобила, откъм шофьора. Според възприятията на свидетеля, лекият автомобил се движел със скорост 60-70 км/ч.

По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза със задачи да установи мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП. Съгласно заключението на вещото лице, мястото на настъпване на произшествието е прав участък с дължина от 130 метра от мястото на ориентира до десния завой за превозните средства, движещи се в посоката на лек автомобил „Ф. П.“. Лекият автомобил се е движил със скорост около 70 км/ч по ул. „Х. К.“ с посока от ул. „А. М.“ към ул. „Дунав“. От мястото на настъпване на удара, вещото лице прави заключение, че водачът е имал видимост към мястото на удара в размер на 67,4 метра.

Пешеходката е предприела пресичане на ул. „Х. К.“ с посока от ляво надясно спрямо ориентацията на лек автомобил „Ф. П.“. Вещото лице посочва, че пешеходката е предприела пресичане на платното за движение на необозначено и непредназначено за целта място, доколкото на мястото на удара липсва пешеходна пътека. Съгласно заключението при осветено пътно платно, водачът е имал възможност да предотврати произшествието при своевременно задействане на спирачната уредба при всякакъв ход на пешеходката. При неосветено платно водачът е имал възможност да предотврати удара при бавен ход на пешеходката, а при движение със скорост 50 км/ч и при спокоен ход.

Разпитан в открито съдебно заседание, вещото лице Й. дава заключение, че при скорост от 30-40 км/ч, каквато е твърдяната от св. С. Г. скорост, не могат да се получат уврежданията по челното стъкло на автомобила, които са установени. Вещото лице също заключава, че водачът на лекия автомобил със сигурност е имал възможност да възприеме пешеходката от момента на навлизането ѝ на пътното платно.

Съдът намира, че изготвената и приета съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото същата е компетентно и обективно дадена, изчерпателно отговаря на зададените от страните задачи, като заключението на вещото лице кореспондира с останалите събрани по делото доказателства относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Съдът не кредитира показанията на св. Г. относно скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил към момента на настъпване на произшествието доколкото същият, както и относно наличието/липсата на осветеност на участъка от пътното платно, на който е настъпило процесното ПТП, доколкото последният е заинтересуван тя да е разрешената от закона, а и от съгласно изявленията на вещото лице при скорост от 30-40 км/ч, каквато е твърдяната от св. С. Г. скорост, не могат да се получат уврежданията по челното стъкло на автомобила, които са установени. Преценката му също така е субективна и това поставя под съмнение нейната достоверност.

С оглед посочените по-горе доказателства, настоящият състав намира, че водачът на 4 лек автомобил „Ф. П.“ – св. С. Г., поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, а именно – движение със скорост 70 км/ч в населено място, в ранните часове на деня, при влажна пътна настилка, виновно е предизвикал процесното пътнотранспортно произшествие, като не е задействал спирачната уредба на автомобила.

Съгласно заключението на вещото лице, опасната зона на удара на лекия автомобил при скорост на движение 70 км/ч е 62,6 метра. От свидетелските показания се установява, че мястото е било осветено, като съгласно заключението на експертизата, при осветеност на пътното платно водачът е имал възможност да възприеме пешеходката от момента на навлизането на пътното платно. От това може да се направи извод, че водачът на МПС-то е имал възможност да задейства спирачната уредба и да предотврати удара.