Определение № 2239 от 14.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2239 гр. Варна, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8306/21.03.2025 г., подадена от В. П. Н. и М. П. Н., чрез адв. Т. Г., в която е обективирано искане за допълване на постановеното по делото Определение № 1435/18.03.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 78, ал.

4 от ГПК. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителите, съобразно представени с молбата доказателства за извършване на същите.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Н. И. С. изразява становище за неоснователност молбата, тъй като процесуалният представител на въззиваемите не е извършил процесуални действия, които да обременят финансово молителите и поради липса на представителна власт на адвокат Т.

Г.. Другата насрещна страна И. П. Н., чрез адв. В. Б., моли молбата по чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н. И. С. и И. П. Н. срещу Решение № 260038/05.08.2024 г., постановено по гр. дело № 5127/2020 г. по описа на ВРС, с което е допуснато 1 извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Константиново, общ. Варна, обл. Варна, местност „Снапонар“ с площ от 3952 кв. м., между съделители: В. П. Н., М. П. Н., Н. И.

С. и И. П. Н.. В хода на производството е постъпила молба с вх. № 7654/17.03.2025 г. от въззивниците с искане решението на първоинстанционния съд да влезе в сила поради оттегляне на въззивната жалба.

С Определение № 1435/18.03.2025 г. въззивният състав се е произнесъл като е е прекратил производството по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ВОС, на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК. При постановяване на решението си, съдът не се е произнесъл относно сторените в производството разноски .

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е направено своевременно от въззиваемите В. П. Н. и М. П. Н., чрез адв. Т. Г., с подаването на отговора на въззивната жалба и впоследствие с молбата за допълване на определението в частта за разноските. За доказване реалното извършване на разноските, страните са представили договори за правна защита и съдействие от 29.10.2024г. (л. 64 и л. 66 от делото) , както и два броя платежни нареждания от 31.10.2024 г., всяко едно за сумата в размер от 500.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв. (л. 65 и л. 67 от делото).

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, В. П. Н. и М. П. Н. имат право да претендират присъждане на направените разноски за защитата си.

След като разгледа възражението за липса на представено пълномощно на адв.

Т. Г., съдът счита, че същото следва да се остави без уважение, тъй като такова е налично по гр. д. № 5127/2020 г. по описа на ВРС (л.8) .

Настоящият състав приема за основателно направеното възражение за 2 прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. При съобразяване изхода на делото и размера на претенциите, както и решението на СЕС, ІІс. от 25.01.24 по дело C 438/22/, съгласно което посочените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа, съдът намира, че на въззиваемите страни следва да се присъдят адвокатски възнаграждения като същите се редуцират до размера от 600.00 лв. (по 300.00 лв. за всеки от въззиваемите - В. П. Н. и М.

П. Н.).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1435/18.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 130/2025 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН ********** и И. П. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ***************, да заплатят на В. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ************* сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН ********** и И. П. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ***************, да заплатят на М. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ************* сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред 3

Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4