Определение № 2799 от 04.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2799 гр. Бургас, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501554 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 чрез адвокатско дружество „Нестори, Угляров, Милчев“ чрез адвокат Христо Милчев от САК против определение № 244/26.06.2024г., постановено от Районен съд – Царево по гр.д. № 32/2024г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 48/07.05.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че производството по гр. д. № 34/2024г. е образувано при злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Дружеството посочва, че това е четвъртото дело, което ищецът е инициирал въз основа на сключения между страните договор за кредит № 551624/28.07.2021г. Първият иск, който ищецът е предявил, е за установяване на нищожност на клаузата по чл.3.10 от договора за кредит, в която е уговорена такса за експресно разглеждане на искането за кредит. По това дело на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 50 лева. Второто производство е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 272 лева, представляваща такса за удължаване на договора за кредит. По това дело, дружеството е осъдено да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 350 лева. Третото дело е образувано по иск на ищцата за заплащане на сумата от 272 лева, представляваща такса за удължаване на срока на кредита, уговорена с нищожна клауза. По това дело, ответното дружество е осъдено да заплати разноски по договор за безплатна правна помощ.

Четвъртото и настоящо производство е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ГПК за заплащане на сумата от 272 лева, представляваща платена такса за удължаване на срока на договора въз основа на нищожна договорна клауза. По това дело, дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 450 лева.

Частният жалбоподател дефинира понятието „злоупотреба с право“ по смисъла на чл.3 от ГПК и твърди, че настоящото производство е пример за превратно упражняване на права. Жалбоподателят се позовава на практиката на ВКС, СГС и СРС, включително и по дела, по които той е страна, според която производства като настоящето не следва да се превръщат в източник за генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно 1 материалния интерес по делата и трябва да се съблюдава разпоредбата на чл.3 от ГПК (определение № 174/26.04.2021г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 560/2021г., ІІІ ГО; определение № 52/24.01.2017г. по гр. д. № 222/2017г., постановено от ВКС, ІV ГО; определение № 222/21.03.2014г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014г., ІІІ ГО).

В допълнение към това, частният жалбоподател твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост и на практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Частният жалбоподател иска от съда да отмени определението на районния съд и да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна С. М. Я., ЕГН: ********* от ****** представлявана от адвокат П.

Й. Николов от ВАК представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Я. подчертава, че основанията за образуване на четирите съдебни производства са различни – първото е въз основа на чл.3, т.3.10 от договор за паричен кредит № 551624/28.07.2021г.; второто е въз основа на анекс от 10.10.2021г. към договора за паричен кредит, третото е въз основа на анекс от 10.09.2021г. към договора за паричен кредит, а четвъртото – въз основа на анекс от 12.11.2021г. Ответната страна подчертава, че не са изпълнени условията на чл.3 от ГПК за злоупотреба с право и посочва, че жалбоподателят е можел да се освободи от отговорността за разноски ако бе възстановил сумите доброволно.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Царево е образувано по иск на С. М. Я. с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД против „Сити кеш“ ООД за заплащане на сумата от 272 лева, представляваща такса за удължаване на договор за заем № 551624/28.07.2021г., дължима въз основа на анекс към този договор, сключен на 12.11.2021г.

С решение № 48/07.05.2024г., Районен съд – Царево осъжда „Сити кеш“ ООД да заплати на С. Я. сумата от 272 лева, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева.

На 03.06.2024г. „Сити кеш“ ООД подава молба за изменение на решението в частта за разноските. Дружеството твърди, че присъждането на разноските по делото представлява злоупотреба с процесуално право, тъй като ищцата е инициирала четири отделни съдебни производства срещу дружеството за различни суми въз основа на едни договор за кредит и тези производства генерират повече разноски отколкото ако исковете бяха съединени за общо разглеждане. Поради това, дружеството настоява за отмяна на присъдените разноски.

При условията на евентуалност, „Сити кеш“ ООД прави възражение за несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с критериите за обоснованост и справедливост.

Ответната страна С. М. Я. подава писмен отговор, в който признава факта, че между страните са образувани четири съдебни производства, но твърди, че отговорността за разноски в настоящото производство трябва да реализира по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.

Според Я., ответникът по делото не е признал иска и е дал повод за завеждането му. Я. подчертава, че в качеството си на потребител е упражнила правото си да се освободи от неравноправните и нищожни клаузи в договора за кредит, сключен с ответното дружеството, а последното не е предприело действия да се свърже с нея и да й възстанови неправомерно събраните суми, за да се освободи от отговорността за разноски. С. Я. прави искане да се остави без уважение молбата на „Сити кеш“ ООД за изменение на решението в частта за разноските.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.3, изр.І от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато предоставените на страните процесуални права не се упражняват добросъвестно (например при липса на материално право или за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица), е налице злоупотреба с процесуално право. На въпросите кога правото на иск е 2 упражнено противоправно, в какво се състои недобросъвестността при злоупотреба с него и какво е съотношението между отговорността за вреди поради злоупотреба с процесуални права и отговорността за разноски по делото, е даден отговор в решение № 189/20.06.2014г., постановено от ВКС по гр. д. № 5183/2013г. Според това решение, злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти (чл.57, ал.2 от КРБ) и когато правото се упражнява в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 от ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск (чл.3 от ГПК) е деликтна, виновна отговорност и обхваща всички преки и непосредствени имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Доказването на деянието (предявяване на иска), неговата противоправност (недобросъвестност), вредата и причинната връзка е в тежест на пострадалото лице, а вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за разноски (чл.78 от ГПК) също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск, защото се ограничава само до внесените такси, разноските за производството и възнаграждението на един адвокат и защото страната отговаря без вина, ако ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл.3 от ГПК, т.е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Дали едно материално право е упражнено добросъвестно се преценява въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай. В настоящия казус, е безспорно установено, че ищцата е предявила срещу дружеството – жалбоподател четири иска: 1) иск с правно основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД да се прогласи за нищожна клаузата по чл.3, т.3.10 от договор за потребителски кредит № 551624/28.07.2021г., която задължава ищцата да заплати такса в размер на 409,95 лева за услугата „експресно разглеждане“ на искането за кредит. По иска е образувано гр. д. № 1387/2022г. по описа на Районен съд – Бургас. С решение № 2551/14.11.2022г., съдът прогласява нищожността на клаузата и осъжда „Сити кеш“ ООД да заплати съдебни разноски в размер на 50 лева, представляващи държавна такса; 2) иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за възстановяване на сумата от 272 лева, представляваща такса за удължаване на срока на действие на договора за заем, платена от ищцата въз основа на нищожна клауза в анекс към договор за паричен заем № 551624/28.07.2021г., сключен на 10.09.2021г. По иска е образувано гр. д. № 34/2023г. по описа на Районен съд – Царево (това обстоятелство е служебно известно на настоящия съдебен състав, който се е произнесъл по възз. ч. гр. д. № 711/2023г. на БОС). С решение № 98/07.12.2023г., съдът осъжда „Сити кеш“ ООД да заплати процесната сума на ищцата, ведно със съдебно-деловодни разноски; 3) иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за възстановяване на сумата от 272 лева, представляваща такса за удължаване на срока на действие на договора за заем, платена от ищцата въз основа на нищожна клауза в анекс към договор за паричен заем № 551624/28.07.2021г., сключен на 10.10.2021г. По иска е образувано гр. д. № 255/2022г. по описа на Районен съд – Царево (това обстоятелство е служебно известно на настоящия съдебен състав, който се е произнесъл по възз. ч. гр. д. № 711/2023г. на БОС). С решение № 98/07.12.2023г., съдът осъжда „Сити кеш“ ООД да заплати процесната сума на ищцата, ведно със съдебно-деловодни разноски; 4) иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 272 лева, представляваща такса за удължаване на срока на действие на договора за заем, платена от ищцата въз основа на нищожна клауза в анекс към договор за паричен заем № 551624/28.07.2021г., сключен на 12.11.2021г. По този иск е образувано настоящото първоинстанционно гр. д. № 32/2023г. по описа на Районен съд – Царево. С решение № 48/07.05.2024г., съдът осъжда „Сити кеш“ ООД да заплати процесната сума на ищцата, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева. Присъдените в това производство съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализирана отговорността на ответника по чл.78 от ГПК и не представляват злоупотреба с процесуални права.

Обстоятелството, че ищцата е избрала да упражни процесуалните си права като предяви 3 всеки иск самостоятелно, а не в общо производство, не сочи на недобросъвестност, целяща да генерира разноски. Така е, защото ищецът сам избира процесуалния ред, по който да защити материалното си право и обема на търсената защита. В конкретния случай, дори и да бяха предявени с обща искова молба, отделните искове запазват самостоятелния си характер, тъй като правопораждащите факти са различни – хипотеза, в която ищцата има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съединени за общо разглеждане. В допълнение към това, трябва да се посочи, че избраният от ищцата начин за защитата на субективните й права, не лишава ответника от правото му на разноски по всяко едно от делата при положение, че резултатът от тях е благоприятен за него.