Решение № 19679 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19679 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110108501 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. К. Б. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 20.02.2026г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 2500 евро, като били посочени фиксиран лихвен процент от 39,93% и ГПР от 48,11%. Кредитът подлежал на връщане на за 8 месеца, а общо дължимата сума възлизала на 2894,57 евро. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 1584,15 евро.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като недействителността на договора за кредит влече недействителност и на акцесорния договор, доколкото няма основание за сключването му.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е недействителен, както и че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, като признават сключването на договорите, но отричат същите да са нищожни. Считат, че отговарят на всички императивни изисквания, както и че сключването на договора за поръчителство не било задължително условие.

1

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен иск, с който моли, в случай че искът за недействителност бъде уважен спрямо него, ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 2500 евро, представляваща чистата стойност по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 20.02.2026г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № **********. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 5 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 17/ е предвидено, че размерът на кредита е 2500 евро. Предвиден е срок на погасяване 8 месеца, брой вноски 8, фиксиран лихвен процент по кредита 39,93%, ГПР 48,11% и общ размер на всички плащания 2894,57 евро. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 12 на раздел III от ОУ е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 20.02.2026г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 2500 евро със срок за погасяване 31.10.2026г., след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л. 28-29/ се установява, че размерът на възнаграждението по договора за 2 поръчителство възлиза на 1584,15 евро. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като такси, комисионни, застрахователни премии и др. под. представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо, главницата по договора за кредит в процесния случай възлиза на 2500 евро. Всички останали суми имат характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР. Възнаграждението в полза на поръчителя представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен чрез поръчителство, като самият 3 договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит, а в договора за поръчителство е посочено, че поръчителят е получил от кредитодателя предложение за сключване на договор за поръчителство и са възпроизведени параметрите на договора за кредит. Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване. Прави впечатление, че кредитополучателят може да погасява сумите по договора за поръчителство чрез плащане в полза на кредитодателя. Всички тези обстоятелства навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая, предоставянето на обезпечение под една от посочените форми, и най-вече чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество, представлява задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.

Извън изложеното, в съответствие с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз и предвид конкретните обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че тези действия по сключване на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство със свързани лица в един и същ момент, плащанията по които се извършват само в полза на едното, представлява конструкция, предназначена да заобиколи императивните законови изисквания, да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора.

По изложените съображения, съдът намира, че разходите за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски кредит отговарят на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъдат включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство се равнява на 63,37% от размера на отпуснатата по кредита сума, което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.