Решение № 222 от 03.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Д. Д. Д. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по подаден въззивен протест на прокурор от СРП срещу решение на СРС, НО, 1-ви състав, постановено на 24.03.2022 г. по н.о.х.д. № 2182/21 г., с което обвиняемият А. А. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.

5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. В протеста прокурорът е изразил несъгласие с размера на определеното административно наказание. Счита, че с оглед санкционната част на чл. 354а, ал. 5 от НК, е неприложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. Затова моли въззивният съд да измени решението на СРС и да увеличи размера на административната глоба от 100 на 1000 лева.

В разпоредително заседание на 28.09.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода по същество пред настоящата инстанция прокурорът поддържа подадения протест, като счита същия за основателен. Изразява становище, че, макар престъплението да е маловажно по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК, същото не е с ниска степен на обществена опасност. Посочва, че предмет на престъплението са два обекта със сравнително висока левова равностойност и в този смисъл счита, че е налице хипотезата на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК. По изложените съображения моли въззивният съд да измени първоинстанционното решение и да увеличи наложеното на подсъдимия наказание от 100 на 1000 лв.

Защитникът на обвиняемия, адв. Ю.С. от САК, пледира, че подаденият протест от СРП е неправилен и незаконосъобразен и в този смисъл изразява становище, че същият следва да бъде отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като 1 правилно и законосъобразно. Намира, че според чл. 78а, ал. 5 от НК не може да се определи наказание по-голямо от глобата, която е предвидена в чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно 1000 лв. Твърди, че в мотивната си част СРС доста подробно е обсъдил както характеристичните данни на подсъдимия, така и ниската степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Посочва, че според закона няма пречка наложеното наказание да бъде пониско от предвиденото при изтъкнати многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение.

В последната си дума подсъдимият моли СГС да потвърди решението на проверявания съд.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложените от страните доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Обвиняемият А. А. А., роден на ******* г., гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж.к. ******* с висше образование, работещ, неженен, ЕГН:

**********, неосъждан.

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу него за това, че на 09.04.2020 г. около 00:10 часа в гр. София, на кръстовището на ул. *******, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП/ е държал високорисково наркотично вещество, а именно амфетамин - включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал.

2 и ал. 3 от ЗКНВП, с общо нето тегло 2,76 грама, на обща стойност 82,80 лева, разпределен в 2 /два/ обекта: Обект №1 с нето тегло 0,27 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 8%, на стойност 8,10лева, и Обект №2 с нето тегло 2,49 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 15%, на стойност 74,70 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК.

С протестираното решение СРС е признал обвиняемия А. за виновен по горепосоченото обвинение и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Фактическата обстановка, описана в мотивите на решението на СРС, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

На 09.04.2020 г., около 00:10 часа в гр. София, на кръстовището на ул. *******, полицейските служители от 05 РУ на СДВР – свидетелите А.А.Х. и И.Г.Г. спрели за проверка лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с ДК № *******. Водачът на автомобила бил установен като А. А. А. с ЕГН **********. В хода на проверката А. видимо се притеснил, започнал да трепери и да заеква. На въпроса на полицаите дали притежава забранени от закона вещества или предмети, А. заявил, че в себе си държи амфетамин. С протокол за доброволно предаване А. А. А. предал на св. Х. 2 броя полиетиленови пликчета, съдържащи бяло вещество. А. бил отведен в 05 РУ на СДВР, където бил задържан за срок до 2

24 часа по ЗМВР.

В хода на разследването по делото е била назначена и изготвена физикохимична експертиза, от заключението на която се установява, че в предоставеното за изследване бяло вещество от обект № 1 и обект № 2, се съдържа амфетамин и кофеин. Обект № 1 е нето тегло 0,27 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 8%, а Обект №2 е с нето тегло 2,49 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 15%, като двата обекта амфетамин са с общо нето тегло 2,76 грама.

Съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на 1 (един) грам амфетамин, пласиран на улицата, е 30 (тридесет) лева. Видно от изготвения по делото Протокол за оценка на наркотични вещества, държаният от подсъдимия А. амфетамин с общо нето тегло 2,76 грама е на обща стойност 82,80 лева.

Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза А. А. А. не боледува от психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не се води на отчет в психиатрично заведение, при него е налице вредна употреба на амфетамини, без проява на зависимост. По време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; може да участва в наказателното производство като обвиняем и е в състояние при желание да дава адекватни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за производството.

Изложената фактическа обстановка, по която не се и спори, се установява от събраните и приети по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите А.А.Х.

(л. 8 от ДП) и И.Г.Г. (л. 9 от ДП); приложените към делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства - протокол за доброволно предаване (л. 7 от ДП); физикохимична експертиза (л. 21-22 от ДП), комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 41-47 от ДП), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 27 ДП); както и от останалите събрани по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

От показанията на полицейските служители А. Х. и И.Г., както и от протокола за доброволно предаване, се установява, времето и мястото на извършената полицейска проверка, начинът по който същата е протекла, поведението на проверяваното лице и намирането на забранени вещества у подсъдимия, който ги е предал с протокол за доброволно предаване. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си с протокола за доброволно предаване.

Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал ангажираните по делото доказателствени източници, като аргументирано е изложил съображенията си в мотивите към протестираното решение.

Настоящият съдебен състав споделя доказателствената оценка на първия съд, като прие, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат показанията на полицейските служители от 05 РУ на СДВР, протокола за доброволно предаване и назначените по делото експертизи.

Въззивната инстанция, предвид, че изцяло споделя като правилен направения от СРС доказателствен анализ, липсата на наведени доводи в тази посока от страните и еднопосочността на доказателствената съвкупност, намира за безпредметно обективиране на анализа на първата инстанция чрез преповтарянето му в настоящото решение.

При тези факти като правен извод от обективна страна безспорно се налага, че на посочените дата и място обвиняемият А. е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 2. 24 гр. и с процентно съдържание на активния компонент (амфетамин) 34. 7 % на стойност 67. 20 лв., като не е имал разрешително съгласно чл. 73, ал.

3

1 и чл. 30 от ЗКНВП.

Деянието е съставомерно и от субективна страна – то е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че държането на наркотичното вещество е забранено, съзнавал е, че не притежава надлежно разрешително и въпреки това е държал наркотика.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от първоинстанционния съд маловажност на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, предвид обстоятелството, че наркотичното вещество е в малки количества, обвиняемият не е осъждан и е съдействал на органите на реда, като е предал незабавно държания наркотик, признавайки, че същия е само за лична употреба.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а НК, като е освободил обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Безспорно за извършеното престъпление се предвижда наказание глоба, подсъдимият не е осъждан за други престъпления, няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност и от престъплението не са настъпили имуществени вреди.

Настоящият съдебен състав, обаче, е на различна позиция от първата инстанция относно определяне на размера на административното наказание в хипотезата на чл. 78а, ал.

5 от НК. Действително, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК е предвидено наказание „глоба“ до 1000 лева. В случай, че съдът налага наказание на обвиняемия за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, то безспорно, предвид че не е предвиден минимум на размера на наказанието „глоба“, е налице възможност същото да бъде от 100 до 1000 лв., съгласно общата разпоредба на чл. 47, ал. 1 НК. След преценка, обаче, на наличието на предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административното наказание, съдът следва да има предвид максималния предвиден размер на глобата в нормата от Особената част на НК, който не може да бъде надвишен, съобразявайки именно, че налагането на административно наказание вместо наказателна санкция е винаги по-благоприятния вариант за обвиненото лице. При това положение ограничението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, че административното наказание глоба не може да надвишава размера на глобата, предвидена за извършеното престъпление, не е приложима в конкретната хипотеза, тъй като размерът на глобата по чл. 354а, ал. 5 е до 1000 лв., което е в съответствие с минималния размер на административното наказание глоба по 78а, ал. 1 от НК. В тази хипотеза налагане на административно наказание глоба над 1000 лв. би се явило незаконосъобразно, тъй като ще надвиши размера на глобата ката наказателна санкция, предвидена за извършеното престъпление. Същевременно налагане на глоба по-ниска от минималния размер на административното наказание, посочен в чл. 78а, ал. 1 от НК и по-конкретно прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 се явява необосновано, с оглед съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият, който се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ползва привилегията на закона да не бъде наказан за извършеното от него престъпление с наказателна санкция и последиците от нея. В обобщение при наличие на основание за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл.