Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1003 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1938/2023
Вид
Решение № 1003
Подписан
18.10.2023
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Перник, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720101938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба от :

В. И. Х. с.******** общ.****** ул.****** №** ЕГН ********** С. С. Х. гр.******, ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН ********** Р. С. Х. гр.****** ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН ********** Като н-ци на починал длъжник по изп.дело № 481/2011г на ЧСИ С.Д. район на действие ПОС –С.А. Х. ЕГН ********** починал 12.06.2018г.в кач. на собственик на топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник СРЕЩУ

“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД –

Че не дължат на дружеството – сумата 1154.41 лв.главница за периода 01.10.2003 -30.04.2009 сумата 580.16лв. за периода 30.11.2003- 25.05.2010 и разноски 122.04лв.юк.възнаграждение ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата по ЗИПЗ № 3064 от 02.06.2010 по чгд № 3856/2010 на ПРС и ИЛ издаден 29.09.2010 от ПРС въз основа ЗИПЗ и образувано изп.дело 481/2011г. на ЧСИ С Д. район на действие ПОС –

КАТО ПРЕТЕНДИРА НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения ИЛ,както и разноските по делото.

1

С исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК са депозирали ОТГОВОР. Оспорват като неоснователен и недоказан Изразяват становище, че ищците не са били конституирани в изп.дело като страни и нямат правен интерес

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника

В този смисъл е и съдебната практика:

Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.

В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.

Без правно значение е дали длъжникът ищец е конституиран като страна в изпълнителното производство.

Установи се също, че в случая ищците изрично са приели наследството на соя наследодател, поради което субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и спрямо тях по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК.

На второ място – видно от доказателствата, преди да пристъпят към завеждане на настоящия отрицателен установителен иск, наследниците са депозирали заявление до ответното дружество – за отписване на това задължение на техния наследодател – като погасено по давност, с аналогични 2 на исковата молба факти и съображения, като това не е станало извънсъдебно, което е мотивирало същите да предприемат действия по предявяване на отрицателен установителен иск, за да постигнат със сила на пресъдено нещо горния резултат.

Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство.

Съгласно съдебната практика - Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.

В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В съдебната практика съществуваха различни гледища относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение.

Те са премахнати с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че : пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, което е станало най - късно на 28.09.2010 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването и по – ранното стабилизиране.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ИЩЦИТЕ са наследници на С.А. Х., който е починал на 12.06.2018 г. като по правилото на ЗН, ищците се легитимират като 3 наследници в съответни дробни части.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест

(в този смисъл е съдебната практика : Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).

Поради това при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

По делото е установено, че и.д. № 1938/2023 г. по описа на ЧСИ Соня Д., към датата на неговото образуване и възлагане на действия по изпълнение, погасителната давност за процесното вземане е била изтекла , поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 74,26 лева, 24лв. такса за предоставяне изп.дело и претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът го намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. тъй като представлява трима наследници

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на:

В. И. Х. с.******** общ.****** ул.****** №** ЕГН ********** С. С. Х. гр.******, ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН ********** Р. С. Х. гр.****** ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН ********** Като н-ци на починал длъжник по изп.дело № 481/2011г на ЧСИ С.Д.

4 район на действие ПОС –С.А. Х. ЕГН ********** починал 12.06.2018г.в кач. на собственик на топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник И същите не дължат на дружеството – сумата 1154.41 лв.главница за периода 01.10.2003 -30.04.2009 сумата 580.16лв. за периода 30.11.2003- 25.05.2010 и разноски 122.04лв.юк.възнаграждение ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата по ЗИПЗ № 3064 от 02.06.2010 по чгд № 3856/2010 на ПРС и ИЛ издаден 29.09.2010 от ПРС въз основа ЗИПЗ и образувано изп.дело 481/2011г. на ЧСИ С.Д. район на действие - поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумите по посочения ИЛ

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА:

В. И. Х. с.******** общ.****** ул.****** №** ЕГН ********** С. С. Х. гр.******, ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН ********** Р. С. Х. гр.****** ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН ********** И представлявани от адв.М.М. ПАК – в размер на :

74.26лв.д.такса,24лв.такса за прилагане изп. дело и 500 лв. адв. възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5