Решение № 2970 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330120517 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран положителен установителен иск предявен от „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196, срещу А. П. П., ЕГН **********, с адрес ****************, с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 946,29 лева, незаплатен остатък по запис на заповед от 14.12.2021 г. за сумата от общо 1170 лв. от А.

П. П. в полза на „Креди Йес” ООД, с падеж на предявяване, предявен на 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 15.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 14228/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ******** от 14.12.2021 г. по силата на който на ответникът е предоставен заем от ищеца в размер на 700 лева, които следвало да бъдат върнати заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 14.06.2022 г., съобразно приложимия погасителен план. В договора била предвидена и клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, но клаузата, която е предвиждала била обявена за недействителна с Решение № 1543/10.05.2022 г. по г.д. № 1358/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, и не се претендирали суми във връзка с нея.

За сумата в общ размер на 1170 лева, като обезпечение на вземанията по кредита, бил издаден процесния запис на заповед 14.12.2021 г. Твърди се 1 изпълнение по договора, респ. и по записа на заповед да не било сторено от кредитополучателя. Процесната претенция от 946,29 лева обхващала следните вземания по кредитното правоотношение: 700 лв. главница, 83,81 лв. – възнаградителна лихва за периода 14.12.2021 г. – 14.06.2022 г. и 162,48 лв. – наказателна лихва за периода 15.01.2022 г. – 14.08.2024 г. Развити са съображения за валидност на кредитното правоотношение и на абстрактната сделка, която го обезпечава. Предвид изложеното се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Счита, че искът е неоснователен, тъй като каузалното кредитно правоотношение било недействително, като противоречащо на добрите нрави и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.

10 ЗПК. В тази връзка се поддържа, че липсвала еквивалентност при насрещните престации на страните, предвид високият размер на възнаградителната лихва, чиято реална стойност не била посочена коректно в съдържанието на договора за кредит. Счита още, че по договора не е посочен и действително приложимият ГПР. Твърди, че неправомерно за надвземани суми за възнаградителна и наказателна лихва от страна на кредитора. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14228/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., образувано по депозирано от „Креди Йес“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № 7528/04.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед. Срещу същата е депозирано възражения от длъжника А. П. П..

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между А. П. П. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № ******** от 14.12.2021 г. за сумата от 700 лв., с визирано в исковата молба съдържание, както и че за обезпечаване на вземанията на кредитодателя по този договор „Креди Йес“ ООД е издаден процесния запис на заповед от кредитополучателя А. П. П., поемател по ценната книга. В тази връзка по делото са представени както екземпляр от процесия договора за кредит с приложенията към него, така и въпросният запис на заповед, обезпечаващ кредитната сделка. Ценната книга е издадена от А. П. на 14.12.2021 г. с поемател „Креди Йес“ ООД за сумата от 1170 лв. дължима на предявява, като записът е предявен на 15.12.2021 г. Съдържанието на разглеждания менителничен ефект отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ.

Предвид горното се явява необходимо да се посочи приетото в т. 17 от 2

ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

В тази връзка е за отбелязване, че с Решение № 1543/10.05.2022 г. по г.д.

№ 1358/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, заверен препис от което е постъпил по настоящото дело, е прогласена за нищожна клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от процесния

Договор за паричен заем №

********/14.12.2021 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Последните две основания за нищожност сами по себе си водят до недесйтвителност на цялата кредитна сделка. Така съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В този случай по арг. от чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Следователно дължима е единствено главницата по договора за кредит в размер на 700 лв., без да могат да се присъждат други суми, начислени по кредитното правоотношение като например възнаградителна лихва, неустойка, такси и т.н.

С оглед на гореизложеното, доколкото по каузалната кредитна сделка, обезпечена с процесната ценна книга, се дължи единствено вземането за главница от 700 лв., то и до този размер намира основание и претенцията по записа на заповед. По делото не се установи от страна на ответника да са извършвани плащания по кредита, респ. и по записа на заповед, поради което и искът следва да се уважи именно за сумата от 700 лв., като ще се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 946,29 лв.

Относно разноските:

При този изход на спора разноските ще се присъдят по съразмерност. В полза на ищеца ще се присъди сумата от 18,51 лв. – разноски за държавна такса и 222,06 лв. – адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 18,51 лв. за държавна такса и 222,06 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, доколкото изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство 3 по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК, като с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. Н. следва да се определи адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска, което ще е в общ размер от 91,15 лв. – общо за исковото и заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

П. П., ЕГН **********, с адрес ****************, ДЪЛЖИ на „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул.

„България“ № 196, сумата от 700 лева, незаплатен остатък по запис на заповед от 14.12.2021 г., издаден за сумата от общо 1170 лв. от А. П. П. в полза на „Креди Йес” ООД, предявен за плащане на 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 15.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 14228/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата от присъдените 700 лева до пълния предявен размер от 946,29 лева.

ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес ****************, ДА ЗАПЛАТИ на „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196, сторените разноски в исковото производство, а именно 18,51 лева – разноски за държавна такса и 222,06 лева – адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски по ч.гр.д. № 14228/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., а именно 18,51 лева – разноски за държавна такса и 222,06 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196, ДА ЗАПЛАТИ, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от ПАК, със служебен адрес гр.**********************, сумата от общо 91,15 лева, представляващо адвокатско възнаграждение общо за исковото и заповедното производство, дължимо за оказана правна помощ на А. П. П., ЕГН **********.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4