Решение № 871 от 23.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Капка Павлова

Иванка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20241000501234 по описа за 2024 година

С решение № 21 от 05.03.2024г., постановено по т.дело № 142/2021г. по описа на Окръжен съд –Враца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на основание чл.405,ал.1 от КЗ на М. Й. И. от гр.Враца сумата от 25941,10лв.- незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпило на 07.01.2021г. ПТП с участието на „БМВ“, модел Х 6 Х Драйв 40Д с рег.№***, застраховано по застрахователна полица №*** 0006694268, за което е съставен протокол за ПТП №1752084, и е образувана щета №51 -040000008/21/08.01.2021г., 470420212101087, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претенцията е отхвърлена до пълния й предявен размер от 31327,98лв.

Недоволно от така постановеното решение е останало дружеството- ответник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като в законоустановения срок е подало въззивна жалба, с която моли същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли иска. В жалбата се правят оплаквания, че в мотивите на първоинстанционното решение не били разгледани в тяхната цялост и съвкупност всички относими приети по делото писмени доказателства.

Първоинстанционният съд неправилно и необосновано приел стойността на процесния автомобил като не било съобразено, че обезщетението по договор за имуществена отговорност се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, която не може да надхвърля 1 действителната стойност на увреденото имущество.

Повтарят се направените с отговора на исковата молба възражения, че липсва основание за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в конкретния случай искането за заплащане на такова в претендирания размер не представлявало необходим и оправдан разход, а подобрение, което не е покрит риск, както и че е налице предпоставката за освобождаване от отговорност на застрахователя, предвидена в подраздел Общи изключения, а именно проява на груба небрежност или умишлени действия от страна на застрахования. Посочено е, че първоинстанционният съд не се произнесъл по тези възражения.

На следващо място, при условията на алтернативност, ако съдът приеме наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, се поддържа, че в случая е налице „тотална щета“ и на застрахования следва да бъде изплатена разликата между действителната стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство.

На следващо място се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно в частта му, с която е присъдена лихва за забава, тъй като ако вредата съставлява пълна загуба, следва да се представи документ за дерегистрация на МПС, а в случая процесното МПС не било дерегистриано и поради това застрахователят не бил изпаднал в забава.

Претендират се разноски.

В срока чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба,с който я оспорва. Счита,че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция намира следното:

По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 16.04.2020г. между М. Й. И. и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ относно лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 6 Х Драйв 40Д с рег.№***, който е собственост на посоченото лице. Макар пред първата инстанция 2 въпросът за собствеността да е бил спорен, към настоящия момент същият не следва да се обсъжда предвид направените с жалбата оплаквания, с които той не се поставя. Договорът е сключен под формата на застрахователна полица №*** като срокът на застраховката е до 15.04.2021г. Застрахователното покритие,посочено в полицата е 40 000лв., покритият риск е „Пълно каско“

В полицата са описани налични повреди върху автомобила, а именно – предна броня-боя, преден капак-боя и предни калници - боя.

Уговорено е разсрочено плащане на премията като между страните не е спорно, че към момента на застрахователното събитие са били заплатени трите вноски, чийто падеж е настъпил към момента на застрахователното събитие.

Пред настоящата инстанция са представени Общите

„Каско Стандарт“ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. условия по застраховка

В Глава Първа – „Общи положения“ , раздел „Каско“, подраздел IV, т.2 е посочено, че застрахователната сума се договаря между застрахователя и застрахования на базата на действителната стойност на МПС към датата на сключване на договора.

Съгласно Глава втора – „Покрити рискове и изключения“, при покрит риск „Пълно каско“ се покриват всички рискове описани в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия, както и посочените в тази клауза допълнително покрити рискове. В тях се включва настъпването на пътно-транспортно произшествие, което е дефинирано в т.I.2 на Клауза“ Пожар, природни бедствия и ПТП“ като „събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

В Глава трета - „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, раздел IV „Обезщетяване на МПС над 7 до 18 години“ е уговорен начина на изплащане на обезщетение за частични повреди като т.1. регламентира това да става по калкулация на застрахователя, а т.2 – чрез ремонт в посочен от застрахователя сервиз.

В Глава четвърта са разписани особените правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие на събития ,различни от пожар и кражба. В т.1 е уговорено, че когато сумата за ремонт надвишава 70% от действителната стойност на МПС, застрахователят обявява пълна загуба. Съгласно т.2 при обявена пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части, възли и агрегати, но намалението не може да надвишава 20% .

Страните не спорят по отношение на факта, че на 07.01.20201г. със застрахованото МПС е настъпило ПТП. Този факт се установява от приложения като доказателство Протокол за ПТП № 1752084, издаден от органите на КАК- Пътна полиция.

Застрахователят е съставил опис на уврежданията на застрахования автомобил по 46 позиции като срещу всяко увреждане е посочено, че съответната част е за подмяна.

3

По делото не е спорно, че застрахователят е

8672,02лв. изплатил на ищеца сумата от

Видно от представена от ищеца оферта от „М и Н Партнърс“ ООД , този търговец е изчислил, че евентуалното възстановяване на автомобила ще бъде на стойност 43 012,77лв.

По делото са допуснати и изслушани първоначална и повторна съдебно автотехнически експертизи.

Първото заключение е изготвено от вещото лице К. И. Х..

Този експерт е определил действителната пазарна стойност на автомобила на 37 800лв.

Освен това е изчислена стойността на работите за отстраняване на констатираните повреди от ПТП, в това число и стойността на необходимия труд, материали и резервни части – оригинални и нови. Тази стойност е 39 260, 80лв.

Експертът е направил и изчисление на стойността на необходимите средства за възстановяване на автомобила при вложени употребявани части или нови алтернативни части, а именно – 11196,45лв. Второто изчисление не е аргументирано от експерта и не са посочени детайлно стойностите на нужните части.

Посочено е, че по калкулация на застрахователя застрахователното обезщетение е в размер на 9360,01лв. като от него е приспадната стойността на последната вноска от застрахователната премия, която е в размер на 687,99лв.

Поради оспорване на това заключение е допусната повторна експертиза, изготвена от вещото лице В. Т. И..

Експертът е изчислил стойността на щетата на автомобила в два варианта – при възстановяване на същия с нови части и при намаляване на стойността с процента овехтяване . В първия вариант сумата е 42 650,87 лв., а във втория – 21 580лв. при определяне на стойността на необходимите части, труд и материали е взет предвид направения от ответника опис на щетите.

Освен това е определена среднопретеглената стойност на МПС като същата е 35 989,10лв. За да бъде получена същата, вещото лице е направило оценка на застрахования автомобил по метода на заместителната стойност, метода на пазарните аналози и метода на ликвидационна стойност като подробно са описани самите методи и начинът, по който експертът е достигнал до крайния извод.

Въззивният съд намира, че следва да кредитира заключението на повторната експертиза, тъй като същото е компетентно дадено и е обосновано с приложените от вещото лице методи. Съдът намира, че е подходящо да бъде взета предвид среднопретеглената стойност на автомобила, тъй като така се съобразява всеки един от методите за оценка, вместо да бъде предпочетен само един, доколкото в конкретния случай няма категорични аргументи защо да се даде предимство на някой от тях.

4

С оглед на така установено от фактическа страна, въззивният съд намира, че искът се явява доказан по своето основание- налице е валидно сключен договор между страните и е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск като спорен е размерът на вредите, подлежащи на обезщетяване.

Неоснователни са възраженията на ответника, че застрахователно обезщетение не се дължи предвид изключението, предвидено в Раздел „Общи положения“, подраздел Х „Общи изключения“ , т.1.4. Тази клауза в Общите условия регламентира случаите, при които щетите са причинени умишлено или при груба небрежност от застрахования или членове на неговото семейство. Тъй като това е защитно възражение, в тежест на ответника е да докаже същото. В случая не са ангажирани такива доказателства, а и самото възражение е направено бланкетно – без каквато и да е конкретика и това прави невъзможно да бъде проверена неговата основателност. Освен това застрахователят вече е изплатил обезщетение и на практика спорът е дали се дължи допълнително заплащане на такова, а не дали самият застраховател следва да отговаря за щетите съгласно договора.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че няма основание за заплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер, тъй като този размер не представлявал необходим и оправдан разход, а представлява подобрение, което не е покрит застрахователен риск. Това възражение също е направено бланкетно още с отговора на исковата молба, но същото касае именно спорният момент по делото. поради това на практика на същото ще бъде отговорено при обсъждане на действителния размер на вредите, подлежащи на обезщетяване.

Въззивният съд намира,че с оглед на определените стойности на автомобила и стойността за възстановяване на същия с нови части в случая е налице хипотезата на чл.390,ал.2 от КЗ, а именно тотална щета.

В този случай застрахователят дължи действителният размер на вредите, но отговорността му съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, е ограничена само от застрахователната сума /стойност , която в случая е 40 000лв.