Решение № 4081 от 07.07.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-

Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова

Александрина Дончева при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13675 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 12.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 37021/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 144 състав, по предявени от „И.Ф.” ЕООД- *** срещу Т.Г.Д. установителни искове „по чл.422 ГПК вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД“ е признато за установено, че Т.Г.Д. /ЕГН **********/ дължи на “И.Ф.“ ЕООД- *** /ЕИК ********/ сумата 1 500 лв., представляваща главница по Договор № 102618/ 24.08.2015 г., договорна лихва в размер на 990.90 лв. за периода от 24.08.2015 г. до 20.04.2016 г., и разходи за извънсъдебно събиране на задължението поради забава- в размер на 180 лв., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявление в съда- 21.04.2016 г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.04.2016 г. по гр.д.№ 21994/ 2016 г. на СРС. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Т.Д. е осъдена да заплати на ищеца “И.Ф.“ ЕООД сумата 560.25 лв.- разноски за заповедното и исковото производства.

Постъпила е въззивна жалба от Т.Г.Д.

/ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „И.Ф.” ЕООД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното решение е неправилно в частта, в която е призната дължимостта на сумата 718.65 лв.- „договорна лихва“ /в действителност компенсаторна неустойка/, представляваща горница над сумата 272.25 лв. до предявения размер от 990.90 лв., и дължимостта на сумата 180 лв., представляваща „разходи за извънсъдебно събиране на задължението“, в която част следва да бъде отменено. В останалата част- относно признатата дължимост на сумата 1 500 лв.- главница, и на сумата 272.25 лв.- договорна /възнаградителна лихва/, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на иска за реално изпълнение на договорно задължение по чл.79, ал.1 ЗЗД е предпоставена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/ на следните правопораждащи факти: 1/ възникване на твърдяното облигационно правоотношение; 2/ изпълнение на задължението за предоставяне на заемната сума в определения срок от ищеца- заемодател, и 3/ изискуемост на претендираните вземания.

В случая ищецът се позовава на възникнало на 24.08.2015 г. между него и ответницата Д. правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, във връзка с което представя документ, наименуван „Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 102618 от 24.08.2015 г.“, съдържащ погасителен план- в два варианта, и ръкописен подпис на кредитополучател /л.8- л.11 от делото на СРС/, в който са посочени за плащане 10 бр. погасителни вноски за главница от по 150 лв. всяка, и 10 бр. намаляващи лихви по кредита с начална лихва 49.50 лв. и последна- 9.90 лв., дължими ежемесечно през период от 300 дни /срок за връщане на кредита/, считано от 23.09.2015 г. до 19.06.2016 г.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК /обн. ДВ- бр.18 от 5.03.2010 год., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция- изм. бр.57 от 28.07.2015 г./, според който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне- чл.9 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК /в приложимата към м.08.2015 г. редакция/ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. „Траен носител“- съгласно дадената в § 1, т.10 от ДР на ЗПК дефиниция, е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от Л.2 на

Реш. по гр.д.№ 13675/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9 кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2, а според чл.5, ал.13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал.2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние- ЗПФУР /обн. ДВ- бр.105 от 22.12.2006 г., приложима редакция- изм. бр.57 от 28.07.2015 г./, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече- чл.6

ЗПФУР. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПФУР, като това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а „средство за комуникация от разстояние“- съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР, е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл.18, ал.1

ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че: 1/ е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил е сроковете по чл.12, ал.1 или ал.2, и 3/ получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказването на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП /в сила от 2001 г., сега с променено наименование: Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- изм. 2017 г./, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях- чл.18, ал.2 и ал.3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ- чл.2, ал.1 и 2 и чл.3, ал.1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл.13, ал.4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е признатата от чл.180 ГПК и чл.18, ал.3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.

Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 868/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В настоящия случай в представените по делото Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние на „И. Ф.“ ООД е посочено, че договарянето e част от организирана от кредитодателя система за предоставяне на кредити от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Кандидатстването за кредит за сума от 200 лв. до 1 200 лв. /допустим максимален размер на кредит, обозначен като „бърз на вноски“/ се извършва, като кандидатът избере сумата на кредита и срока, за който кредитът ще се връща; избирането става от главната страница на Сайта на дружеството и натискането на бутон „вземи пари сега“; в този момент кандидатът получава предварителна информация относно сумата, периода, датата на получаване, лихвата, падежа на кредита, за който кандидатства; кандидатът за кредит от разстояние попълва публикуван на сайта въпросник, при което предоставя на кредитодателя лична информация- за определяне на кредитоспособността му; след попълване на въпросника и натискане на бутона „напред“ кандидатът изпраща своето изрично предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана; до 30 минути след извършването на тези действия кандидатът получава писмо на електронната си поща /посочена от него във въпросника/, с което бива уведомен дали е одобрен или не за отпускането на кредит от разстояние; ако бъде одобрен, получава на електронната си поща преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, проект на индивидуалния договор за предоставяне на кредит от разстояние и действащите Общи условия- неразделна част от договора. Предвидено е в приложените от ищеца ОУ и подписване на договора за предоставяне на