Разпореждане № 43238 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 43238 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110164490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ ООД с ЕИК . (заявител) срещу М. И. С. с ЕГН ********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Претендираните суми са 800 лева главница; 26 лева и 70 стотинки възнаградителна лихва; 260 лева и 70 стотинки договорна неустойка; 117 лева и 85 стотинки законна лихва за забава, начислена от 01. 11. 2022 г. до 01. 09. 2023 г.; 108 лева и 74 стотинки неустойка за забава, начислена еднократно на 28. 11. 2022 г.; и 135 лева „разходи за събиране на вземането поради забава в плащането“.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението преписи от договор за паричен заем „.“ № . от . г., общи условия на заявителя за заеми „.“ и тарифа за таксите и разходите, събирани от заявителя от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „.“ чрез Интернет, страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 800 лева. Длъжницата, от друга страна, е поела няколко парични задължения, а именно: да върне главницата на една месечна погасителна вноска ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % на годишна основа; да заплати „такса за експресно разглеждане“ в размер на 273 лева и 30 стотинки; да заплати неустойка, ако не изпълни задължението си да предостави персонално обезпечение, което да отговаря на редица изисквания (чл. 37, ал. 3 във връзка с чл. 33 от общите условия; размерът на неустойката не е конкретизиран в индивидуалните условия на договора); освен това длъжницата дължала „разноските за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от Заемодателя“ в размер на 135 лева (чл. 37, ал. 2 от общите условия във връзка със заб. 2) от тарифата), ако изпадне в забава. При това положение съобразно съдържанието на договора за потребителски кредит страните 1 посочили годишен процент на разходите в размер на 49, 1 %.

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Таксата за „експресно разглеждане“ е пряко свързана с договора за потребителски кредит и следва да се приеме за сигурен разход по кредита. Ако този сигурен разход по кредита беше включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, неговият размер щеше да е съществено поголям от посочения от страните в договора.

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните лихви (възнаградителна и мораторна). Със заповедта за изпълнение следва да бъдат присъдени пропорционално разноските за заповедното производство. Излишно е да бъдат излагани и допълнителни доводи, че заявителят не би могъл да претендира неустойка за непредоставяне на обезпечение, при положение, че липсва конкретна индивидуална уговорка, която да установява размера на неустойката, както и че не може да претендира неустойка за забава в размер на 108 лева и 74 стотинки (каквато уговорка липсва както в конкретния договор, така и в общите условия) и „разходи за събиране на вземането поради забава в плащането“ в размер на 135 лева (които „разходи“ по естеството си също съставляват неустойка за забава) в противоречие с императивната правна норма на чл. 33 2

ЗПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ ООД с ЕИК . в частта, в която се претендира от М.

И. С. с ЕГН ********** заплащането на сумата 26 лева и 70 стотинки възнаградителна лихва, сумата 260 лева и 70 стотинки договорна неустойка, сумата 117 лева и 85 стотинки законна лихва за забава, начислена от 01. 11. 2022 г. до 01. 09. 2023 г., сумата 108 лева и 74 стотинки неустойка за забава, начислена еднократно на 28. 11. 2022 г., както и сумата 135 лева „разходи за събиране на вземането поради забава в плащането“, които парични задължения се претендират във връзка с договор за паричен заем „.“ № . от . г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ЕАД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3