Решение № 1471 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110176913 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на А. Н.Р., с ЕГН ***, М. Б. М. с ЕГН:**********, В. Н. И. с ЕГН: **********, Б. А. Р. с ЕГН:

**********, чрез законен представител М. Б. М. с ЕГН:**********, Л. Н. Н. с ЕГН:

**********, С. П. Н. с ЕГН: **********, С. И. Н. с ЕГН: **********, Д.С.К. с ЕГН:********** и В. Д. К. с ЕГН: ********** , че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

1.

М. Б. М.-Р€ с ЕГН:********** - 150,10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 25.10 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 4,97 лева- главница за периода 01.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от ЗО.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 1.22 лева за периода 15.08.2021г. до 18.07.2024г.;

2.

Б. А. Р. с ЕГН: **********, чрез законен представител М. Б. М. с ЕГН:********** - 150,10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от ЗО.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 25.10 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 4,97 леваглавница за периода 01.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 1.22 лева за периода 15.08.2О21г. до 18.07.2024г.;

3.

В. Н. И. с ЕГН:**********

37,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2О21г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6.27 1 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.07.2О24г,, както и суми за дялово разпределение: 1,24 лева- главница за периода 01,0б.2021г. до 30.04.2О23г. ведно със законната лихва от З0.О7.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 0.31 лева за периода 15.08.2021г. до 18.07.2024г.;

4.

Л. Н. Н. с ЕГН:********** - 37,53 лева - главница, представляваща стойност иа незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2О23г., ведно със законната лихва от 30,07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6.27 лева мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 1,24 лева- главница за периода 01.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от ЗО.О7.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 0.31 лева за периода 15.08.2021г. до 18.07.2024г.;

5.

С. П. Н. с ЕГН:********** - 37,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2О23г., ведно със законната лихва от 30.О7.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6.27 лева мораторна лихва за забава от 15.О8.2022г. до 18.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 1,24 лева- главница за периода О1.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 0.31 лева за периода 15.08.2021г, до 18.07.2О24г.

6

.

С. И. Н. с ЕГН:********** - 112,58 лева — главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до ЗО.04.2О23г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 18,82 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.О7.2024г., както и суми за дялово разпределение: 3,73 лева- главница за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 0.91 лева за периода 15.08.2021г. до 18.07.2024г,;

7.

В. Д. К. с ЕГН:********** - 112,58 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 18,82 лева мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 3,73 лева- главница за периода 01.06.2021г. до ЗО.04.2023г. ведно със законната лихва от ЗО.О7.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 0.91 лева за периода 15.08.2021г. до 18.07.2О24г.;

8.

Д.С.К. с ЕГН:********** - 112,58 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 18,82 лева мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 18.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 3,73 лева- главница за периода 01.06.2021г. до ЗО.04.2023г. ведно със законната лихва от ЗО.О7.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава 0.91 лева за периода 15.08.2021г. до 18.07.2О24г.;

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. В срока по чл.

131, ал. 1 ГПК ответникът признава иска иска разсрочване на задълженията..

По съществото на делото съдът намира следното:

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.

1)

Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

3

2)

Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Видно от представеното по делото писмени доказателства имота е съсобственост на ответниците. С. И. Н. се е отказал от наследство, поради което не съсобственик на имота.

Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.