Определение № 6233 от 30.07.2014, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 6322 30.07.2014г. гр. Бургас

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI

-ти граждански състав

На тридесети юни през две хиляди и четиринадесета година В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова гражданско дело № 2381 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.Я.З., ЕГН: **********,***, с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответниците С.И.Б., ЕГН: **********, живуща *** и С.И.Е., ЕГН: **********, с адрес:***, не са собственици на предоставените на ищеца за ползване съгласно удостоверение с изходящ номер № 419 от 04.11.1983г. на председателя на ИК на ОБНС Созопол недвижими имоти, представляващи имоти с пл. номера 119 и 120 по кадастралния план на имотите, предоставени му за земеделско ползване, находящи се в местността „Митков мост” в землището на с.

Черноморец, с обща площ на двата имота от 674 кв.м., които съставляват част от имот номер 134, с площ от 1428 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м.

„Митков мост” в землището на гр. Черноморец.

Първоначално в исковата молба ищецът е твърдял, че е ползвател по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя с площ от 674 кв.м., съставляваща имоти с пл. № 119 и 120 по недействащия сега кадастралния план на имотите, предоставени му за земеделско ползване, находящи се в местността „Митков мост” в землището на с. Черноморец, като правото му на земеделско ползване му е предоставено от ОНС Созопол по реда на ПМС № 11 от 02.03.1982г. съгласно издадено удостоверение с изходящ номер № 419 от

04.11.1983г. на председателя на ИК на ОБНС. Посочил е, че е във владение на предоставената му за ползване земеделска земя, върху която е извършил редица подобрения, подробно описани в исковата молба и уточнението от 04.04.2012г.

Сочи, че желае да закупи предоставената му за ползване земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ от нейния собственик – община Созопол, но въпреки това със заповед № 8-Z -269 от 25.02.2011г. кмета на общината е разпоредил на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ изземване от него на имот номер 134, с площ от 1428 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м.

„Митков мост” в землището на гр. Черноморец, в частта, в която попадат предоставените му за земеделско ползване имоти с пл. № 119 и 120. В исковата молба се твърди, че въпреки опитите на общинските служители да му ограничат достъпа до имота, ищецът не бил прекъснал упражняване на владението върху същия.

Ищецът сочи също така, че със заповед № Z -1369 от 02.10.2009г. кметът на община Созопол е възстановил на ответниците на основание параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решение № 2749 от 25.05.2004г. на ПК /сега ОСЗ/- Созопол правото на собственост върху процесния имот 134 по плана на новообразуваните имоти на м.

„Митков мост” в землището на гр. Черноморец, в който попадат предоставените му за ползване земи. Ищецът оспорва правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот, в частта, в която върху него попадат предоставените му за ползване земеделски земи и счита, че издадените от община Созопол и ОСЗ- гр. Созопол административни актове по възстановяване на собствеността върху същия имот, в процесната му част, са нищожни. По изложените съображения, изложени в исковата молба и допълненията й ищецът е заявил, че обосновава правния си интерес от предявения срещу ответницата отрицателен установителен иск за собственост на процесния терен.

Впоследствие, с оглед установената неатентичност на подписа и печата, положени в представеното от ищеца в оригинал удостоверение с изходящ номер № 419 от 04.11.1983г. на председателя на

ИК на ОБНС, с което първоначално се е легитимирал като бивш ползвател на процесните имоти по смисъла параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ищецът в съдебно заседание на 06.03.2014г., чрез адвокатския си представител е заявил изрично, че не твърди, че е собственик или носител на вещно право върху процесния имот, и, че правният му интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за собственост не произтича от качеството му на бивш ползвател /предвид липсата на такова качество/, а от обстоятелството, че притежава фактическата власт върху процесния имот, върху който е извършил подобрения /без да сочи основанието, на което е получил владението/, и че желае да закупи имота от община Созопол, чийто собственик, счита, че е имотът. По изложените съображения ищецът е заявил, че иска да докаже, че земята е направилно възстановена на реституираните ответници, поради което те не са нейни собственици.

Тъй като наличието на правен интерес за предявяване на иска следва да е налице не само към подаване на исковата молба, но при всяко положение на делото, съдът намира, че с оглед установената по делото неатентичност на подписа и печата, положени в удостоверение с изходящ номер № 419 от 04.11.1983г. на председателя на ИК на ОБНС, с което първоначално в исковата молба и последващите й уточнения ищецът се е легитимирал като бивш ползвател на процесните имоти по смисъла параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва, че по делото не се доказа, че ищецът е имал качеството на ползвател на предоставена за ползване земеделска земя.

В тази връзка в хода на делото ищецът е изменил фактите и обстоятелствата, на които първоначално е обосновал правния си интерес, като изрично е посочил, че не твърди нито, че земята му е предоставена за земеделско ползване, нито, че е носител на правото на собственост или друго вещно право върху земята. Извел е правния си интерес от обстоятелството, че упражнява фактическа власт и е направил подобрения върху имота и, че ако се докаже, че ответниците не са собственици, ищецът ще има възможност да закупи земята от действителния според него собственик -община Созопол.

С оглед така изложените твърдения на ищеца и установената по делото фактическа обстановка по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК и след извършена проверка по чл. 130 от ГПК, съдът намира предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недопустим, по следните съображения:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост, с който отрича право на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот. Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно.

Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение от 27.11.2013г., постановено по т.д. № 8/2012г. ОСГК на ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.

Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Съгласно горните задължителни за съдилищата указания правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.

Посочено е, че с отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.

Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

В случая, по делото се установява, че със заповед № Z

-1369 от 02.10.2009г. кметът на община Созопол е възстановил на ответниците на основание параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решение № 2749 от 25.05.2004г. на ПК /сега ОСЗ/- Созопол правото на собственост върху процесния имот 134 по плана на новообразуваните имоти на м. „Митков мост” в землището на гр. Черноморец, в който попадат процесните земи, както и, че ответниците са били въведени във владение.

Независимо от това обаче по делото се установява, ищецът /макар и самоуправно/, без каквото и да е правно основание, е възвърнал фактическата власт върху имота и понастоящем продължава да я упражнява, в т.ч. и въпреки наличието на влязла в законна сила заповед № 8-Z -269 от 25.02.2011г. на кмета на общината, с която е разпоредено на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ изземване от него на процесния имот.

Съдът намира, че с оглед установената по делото фактическа обстановка и с оглед твърденията на ищеца, следва, че същият не заявява и не доказва наличието на правен интерес на нито едно от посочените в тълкувателно решение от 27.11.2013г., постановено по т.д. № 8/2012г. ОСГК на ВКС основания, предвид липсата на защитимо право, а именно:

На първо място ищецът не твърди, че притежава каквото и да е право върху имота, различно от спорното, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на ответниците в спора.

На следващо място ищецът не заявява, нито доказва самостоятелно право върху процесния имот, което да е конкурентно на твърдяните от ответниците права на собственост.

Що се касае до твърденията на ищеца, че правният интерес произтича от необходимостта да защити упражняваната от него фактическа власт върху имота, съдът намира, че за да е налице необходимостта от защита на подобно фактическо състояние, следва владението на ищеца е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от ответниците, които неоснователно да претендират, че е собственици. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, тъй като по делото се установява, че ищецът самоуправно упражнява фактическа власт върху имота и нито твърди, нито има качеството на владелец по смисъла на чл. 75 и чл. 76 от ЗС, нито, че владението му е смутено от ответниците.

Освен това съгласно задължителните указания, дадени в тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, ответникът по положителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по

§ 4а или § 4б ПЗР на

ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от които черпят права ответниците, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82fc25f2-7e99-409e-a5c0-f0c3c10962f2