Решение № 331 от 08.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Бургас, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100601404 по описа за 2023 година С Присъда № 91 от 10.05.2023г., постановена по НЧХД № 5183/2021г., Pайонен съд – гр. Бургас признал подсъдимата С. Я. А., ЕГН **********, за виновна в това, че през месец август 2021 г. , на 04.09.2021, 16.10.2021 г., 06.11.2021 г., 20.11.2021 г., 18.12.2021 г., 24.12.2021 г., 05.02.2022г., 19.02.2022 г., 05.03.2022 г., 19.03.2022 г., 01.04.2022 г. и на 19.11.2022 г., в условията на продължавано престъпление, не е изпълнила съдебно решение № 28/06.01.2017 г. по гр.д. № 5088/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 01.12.2017 г., относно лични контакти на П. К. П. с детето В. П. П., ЕГН ********** – престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност за това престъпление, като й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лева, както и на основание чл.189 ал.3 от НПК я осъдил да заплати сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от 1 подс. А., съдържаща оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателката не оспорва факта, че срещи между дъщеря й и тъжителя П. не са се осъществили, но сочи, че това не се е случило по нейна вина. На част от датите дъщеря й била болна, за което била представила съответните документи, а на другата част – детето било подготвено за осъществяване на личния контакт с баща му. Тъй като апартаментът, в който живеела бил мезонет (на две нива), по делото не било изяснено обстоятелството полицейските служители, придружаващи тъжителя, кой етаж били посетили. Също така не било установено и на кой номер тъжителят се е опитвал да се свърже с нея, когато полицейските служители били на място с него. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови нова въззивна присъда, с която подс. А. да бъде призната за невинна по обвинението да е извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция тъжителят П. П., редовно призован, се явява лично, заедно с повереника си – адв. Ж. Н. от АКБургас, който счита, че така подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение.

Във въззивното съдебно заседание подс. А., редовно призована, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Р. К. от АК-Бургас, който поддържа въззивната жалба с изложените в нея доводи. Сочи, че в действителност срещи между тъжителя П. и дъщеря му не се били осъществили, но от доказателствата по делото се установявало, че имало уважителни причини за това. Моли присъдата да бъде отменена, а подс. А. – призната за невинна и оправдана в извършването на инкриминираното с тъжбата деяние. Алтернативно, защитникът пледира за малозначителност на случая по чл.9, ал.2 от НК или за приложението на чл.182, ал.3 от НК, при който подс. А. да не бъде наказана за извършено от нея престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

В своя защита подс.А. посочва,че детето няма желание да ходи при баща си,като непосредствено преди срещите си бърка в гърлото и започва да повръща,за да покаже на майка си ,че е болна и да се отложи срещата с баща й.

В последната си дума, подсъдимата А. посочва, че не била виновна, моли жалбата й да бъде уважена.

2

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, както и в съответствие с чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция констатира, че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимата С. Я. А., ЕГН ********** е родена в гр. ****** и е с постоянен адрес: ж.к. „******“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*. Тя е **********, ******** гражданка, с ***** образование, ********, работи като ****** ******** и е *********.

В. П. П., родена на **********г., е дъщеря на подсъдимата С. А. и частния тъжител П. П., които към посочената дата живеели съвместно.

Няколко месеца след това отношенията между родителите се влошили, вследствие на което те се разделили. С решение № 28 от 06.01.2017г., постановено по гр. дело № 5088/2016г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, потвърдено с Решение № 89 от 20.10.2017г., постановено по в.гр.дело № 280/2017 по описа на Бургаски окръжен съд, упражняването на родителските права върху В. П. били предоставени на подс. А., която към момента на постановяване на решението отглеждала малолетното дете, а също така бил определен и режим на лични отношения на П. с дъщеря му - всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с преспиване от 08:00 ч. на съботния ден до 20:00 ч. в неделния ден; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден; по време на официално обявените новогодишни празници в четна календарна година, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден; по време на официално обявените великденски празници в нечетна календарна година, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден; в деня, следващ рождения ден на детето от 10:00 часа до 18:00 часа, при съобразяване на училищната му ангажираност, след достигането на 3 възрастта; след достигането на училищна възраст - всяка четна година през пролетната ученическа ваканция и всяка нечетна година през зимната ученическа ваканция, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден. С решението било определено и местоживеенето на детето, а именно в дома на подс. А., на адрес: гр. ********, ж.к. „*********“ бл. ***, ет. *, ап. *.

Още от постановяването му, съдебното решение не се изпълнявало стриктно, но и двете страни по него били сравнително удовлетворени и намирали начин да постигнат разбирателство относно времето, което В. П. ще прекара с баща си. През 2018г. обаче поради неизпълнението на решението, по искане на тъжителя П. било образувано изпълнително дело № 502/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд - гр. Бургас срещу подс. А.. След това съдебното решение продължило да се изпълнява отново спорадично, като поради изключително влошената комуникация между подсъдимата и тъжителя, свид. С. К., съжителстващ съпружески с подс. А. на посочения погоре адрес в гр. ***** и чиято собственост бил апартаментът, в който тя живеела, предавал детето на баща му, когато това се налагало съгласно решението, при установен между тях ред – тъжителят П. пристигал в гр.

******* от гр. ******, където живеел, на паркинга пред жилищния му блок свид. К. водел В. П.. Във връзка с предвидения с решението един месец от лятната ваканция, в който детето следвало да бъде при баща си, между свид.

К. и тъжителя П. била постигната договорка това да се осъществи с две отделни посещения на В., всяко с продължителност от по 15 дни. Уговорката им обаче не се реализирала, поради което детето прекарало с баща си само една седмица от предвидения с решението един месец през лятото.

С оглед рамката на обвинението, очертана с частната тъжба и допълненията към нея, по-долу ще бъдат обсъдени само събитията, реализирали се на 04.09.2021, 16.10.2021 г., 06.11.2021 г., 20.11.2021 г., 18.12.2021 г., 24.12.2021 г., 05.02.2022г., 19.02.2022 г., 05.03.2022 г., 19.03.2022 г., 01.04.2022 г. и на 19.11.2022 г.

На 04.09.2021г., свид. К. изпратил съобщение на тъжителя П. по мобилното приложение Вайбър, гласящо, че В. се намирала при баба си в с. Б. и ако П. искал да се види с нея, следвало да я вземе оттам. Тъжителят отказал да отиде до селото и среща между тях не се осъществила.

4

Опитите на П. да се срещне с дъщеря си на посочените по-горе дати се развивали почти идентично. В 8 часа на всяка от датите той отивал на паркинга пред бл. *** в гр. ******, ж.к. „***********“, където следвало да му бъде предадено детето. Изчаквал обичайно около 30 минути и тъй като В. не му била предавана, подавал сигнал до ЕЕН 112, вследствие на което при него пристигали полицейските служители от Четвърто РУ при ОД на МВРгр.Бургас, които били на смяна в съответния ден. Пред тях тъжителят представял съдебното решение и искал да му се окаже съдействие за осъществяване на режима на лични отношения. Когато входната врата на блока била отключена, или някой от съседите я отварял, П. и полицейските служители се качвали до апартамента на подс. А., разположен на два етажа – трети и четвърти, почуквали на всяка от двете входни врати и звънели на звънеца, но след като никой не отварял, те си тръгвали. Така на 16.10.2021г., 06.11.2021г., 24.12.2021г., 05.02.2022г., 19.02.2022г., 05.03.2022г., 19.03.22г. и 01.04.2022г., тъжителят П. и полицейските служители, изпратени на съответните дати - свидетелите Г. М., К.П. и Ю. Х.; Г. К., М. Д. и Р. Р.; Ж. К.;

С. С.; П. Д.; К. И. и Т. М., посетили апартамента на подс. А., но направените от тях опити да осъществят контакт с подсъдимата останали безрезултатни, вследствие на което на всяка от посочените дати тъжителят П. не успявал да се срещне с дъщеря си. В останалите случаи, когато входната врата била заключена и не намирали начин да се качат на етажа на подсъдимата, както се случило на 20.11.2021г. и 18.12.2021г., тъжителят, в присъствието на полицейските служители, пристигнали на място – съответно свидетелите И. Р.

, Р.К. и Г. С., се опитвал да се свърже по телефона с подс. А., но тя не отговаряла. За всеки отделен случай била образувана полицейска преписка и били снемани сведения от П. и подс. А., в хода на които многократно тя била предупреждавана с полицейски протоколи да изпълнява стриктно съдебно решение № 28 от 06.01.2017г., постановено по гр. дело № 5088/2016г. по описа на Районен съд-гр.Бургас.

С протокол от 20.04.2022г. по изпълнително дело № 502/2018г. по описа на ДСИ при РС-Бургас, мястото, от което тъжителят следвало да взема детето било променено, тъй като то и майката му живеели вече в с.********, община ********, ********* област. В тази връзка на 19.11.2022г. свид. П. отишъл до адреса на детето в с.*********, но то не му било предадено.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече от събраните по 5 делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. М., Г. К., И.Р., Р.

К., Г. С., Р. К., Р. Р., Ю. Х., П. Д., П. П., Т. М., Ж. К., К. И., С. С. М. Д., Н. Б.-А.,

С. М., С. К. и от обясненията на подсъдимата А., от многобройните писмени доказателства - съдебни решения относно режима на лични отношения, приобщените по съответния ред прокурорски преписки и събраните по тях материали – докладни записки, предупредителни протоколи по чл.65 ал.1 от ЗМВР, нотариален акт; писма, заявления, протоколи, изготвени от ДСИ с район на действие при РС-Бургас и други.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд при спазване принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, му е позволил да изведе правилната фактическа обстановка, с което е разкрил обективната истина по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на обективната оценка на всички събрани доказателства, което сочи за обоснованост на присъдата. Изследвайки мотивите към обжалвания акт, настоящият състав счита, че районният съд подробно е обсъдил наличния по делото доказателствен материал, изследвал е отделните доказателствени източници, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е кои доказателства приема за достоверни, кои не, и е изложил аргументите си за това, поради което се присъединява изцяло към дадената от районния съд оценка на тази доказателствена съвкупност, а това от своя страна обезсмисля повторното им обстойно обсъждане в настоящото изложение. Достатъчно е да се посочи, че правилно проверяваната инстанция е решила и е кредитирала изцяло показанията на полицейските служители, присъствали на всяка една от инкриминираните с частното обвинение дати. Всеки от тях е възприел лично присъствието на тъжителя П. на определените със съдебното решение място и час. Всеки път опитите им да съдействат за изпълнението на решението са оставали безрезултатни и тъжителят П. не е успявал да осъществи контакт с детето си. Непълнотата в показанията на част от свидетелите относно детайли около отделните случаи като дата, място, час и посетили ли са входната врата на апартамента, или не са успели да влязат през входната врата на блока се преодолява посредством писмените доказателства по делото - изготвените от тези свидетели или техните колеги, също присъстващи на място, докладни записки,както и се отчита изминалия продължителен период от време ,който обяснява липсата на подробни спомени. За никой от така изброените по-горе полицейски служители не са налице данни за родствени или близки 6 отношения с някоя от страните по делото, а това, наред с факта, че показанията им не се оборват от останалия доказателствен материал, а напротив – подкрепят се в значителна част, прави лесно споделима тезата, че изложените от тях данни са добросъвестни, обективни, последователни и логични. Противно на възражението във въззивната жалба, според съда обстоятелството кой точно апартамент са проверявали полицейските служители също се установява по несъмнен начин. От показанията на свидетелите М., К. и С., а също и от преобладаващата част от докладните записки на полицейските служители, като например тези, изготвени от свидетелите Ю., К., К., се установява, че при посещенията им те са отивали до апартамента на подсъдимата, находящ се на 3-ти и 4-ти етаж. По делото са приложени множество прокурорски преписки, образувани и водени във връзка с неизпълнението на решението от страна на подс. А.. Към материалите по преписка с вх.№ 17378/2021 по описа на Районна прокуратура-гр.Бургас е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 170, т.II, рег.