Определение № 16 от 10.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 09.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. П.а като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно частно наказателно дело № 20233100600007 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.341ал.2 във вр. с чл.306ал.1т.4 от НПК, образувано по депозирана частна жалба от адв. Р. Ж., повереник на частния тъжител С. В. К. срещу определение №1632 от 18.11.2022г. на Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №1113/2021г., с което е същият е бил осъден да заплати в полза на Калоян В. К. сумата от 1000лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защитник, който го е представлявал в хода на въззивното производство. В жалбата се прави искане за отмяна на определението, тъй като същото било неоснователно и немотивирано, тъй като в обстоятелствената му част не ставало ясно от кои материали съда е направил извода си съобразно задължението по чл.188 от НПК. Счита, че по същество този съдебен акт санирал този на въззивната инстанция, както и че делото не било с правна и фактическа сложност, а и не били представени доказателства за допълнително направени разноски. Сочи, че във въззивното производство не били събирани нови доказателства, проведено било само едно заседание, поради което прави възражение за прекомерност на определената сума за разноски Настоящата съдебна инстанция, след като прецени доводите изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

С определение №1632/18.11.2022г. на Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №1113/2021г., С. В. К. е осъден да заплати в полза на Калоян В. К. сумата от 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за защитника, който го е представлявал в хода на въззивното производство по ВНЧХД №749/2022г. на ОС- Варна. НЧХД №1113/2021г. по описа на ВРС е било образувано по депозирана частна тъжба от С. В. К. против Калоян В.

К. за престъпление по чл.130ал.1 от НК. С присъда от 02.07.2022г. подс. Калоян В. К. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан, като тази присъда е била потвърдена с решение № 215/03.11.2022г. по ВНЧХД № 749/2022г. по описа на ВОС.

Производството пред въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание, в което съдът е оставил без уважение направените от поверника на частния тъжител искания и е приключил делото без провеждане на въззивно съдебно следствие. В същото като защитници на подс.

Калоян В. К. са участвали адв. П.а и адв. Димитров, като и двамата в пледоариите си са поискали заплащане на сторените разноски от подсъдимия във въззивното производство.

Пред въззивния съд е бил представен договор за правна помощ, видно от който Калоян В. К.

1 е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева за въззивната инстанция на адв.

Калина Георгиева Димитрова, като за участието по ВНЧХД № 749/2022г. на ВОС са били упълномощени освен тя, и адв. Д.Димитров. Адв. Мария П.а не е представила доказателства за сторени разноски пред въззивната инстанция от нейния клиент, въпреки, че е претендирала, респ. участвала в съдебното заседание.

Съгласно разпоредбата на чл.188ал.1 от НПК размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство, като съгласно чл.189ал.1 от НПК този въпрос се решава с присъдата или с определение. В последния случай законодателят е имал предвид определение по чл.306ал.1т.4 от НПК. Нормата на чл.190ал.1 от НПК предписва, че когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувано по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител, както е в конкретния случай. Цитираната норма изключва възможността за преценка за прекомерност на направените разноски, каквото искане по същество се обосновава с жалбата. Разпоредбата на чл.78ал.5 от ГПК, допуска присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната, но същата е неприложима в наказателното производство. С оглед на това и възражението в тази насока в жалбата се явява неоснователно и доводите в тази насока, включително и дейността на участвалите в производството пред въззивната инстанция защитници и предоставената правна помощ, следва да бъдат оставени без уважение. Горното следва от регламентацията, съдържаща се в нормите на чл.189-190 от НПК, в които разпоредби законодателя не е предвидил възможност при прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, същото да се намалява при направено възражение за прекомерност. В случая е налице реално осъществено процесуално представителство от страна на адв. Димитров и адв. П.а, включващо участието им в откритото съдебно заседание, проведено на 29.09.2022г. Адв. Д.

Димитров е изпълнил поетото с договора задължение за защитата на Калоян В. К., като видно от договора за правна помощ и съдействие адвокатското възнаграждение е било заплатено действително, макар и на адв. Калина Димитрова. Поради горното, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител като реално платена, както правилно се е произнесла с атакуваното определение първата инстанция. Делото, макар и да е от частен характер има своята фактическа и правна сложност, която изисква подготовка и участие в съдебното заседание от упълномощените защитници, какъвто е и настоящият случай.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с обжалваното определение ВРС не е „санирал“ акта на ВОС, тъй като това е редът при пропуск за произнасяне по дължимите разноски. Компетентен да отстрани този пропуск е съдът от първата инстанция, по реда на чл.306ал.1т.4 от НПК, който съдебен акт подлежи на въззивен контрол. Когато първоинстанционният акт е присъда на районен съд, като въззивна инстанция действа съответният окръжен съд. В случай, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по разноските и неговият краен съдебен акт е влязъл в сила, този съд не разполага с компетентност "да допълни" своя акт, а единствено може да изпрати делото на първата инстанция, която следва да се произнесе по реда на чл.306ал.1т.4 от НПК, както е сторено в конкретният случай. С оглед горното определението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на т.14 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер на 5 лева. ВРС не е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с оглед депозираната частна жалба. Предвид това настоящата инстанция следва да осъди С. В. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 5 лева с оглед предприетото от него обжалване с настоящата частна жалба.

Воден от горното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №1632/18.11.2022г. на Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №1113/2021г., с което С. В. К. е осъден да заплати в полза на Калоян В. К. сумата от 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ 5/пет/лв. за държавна такса за настоящата инстанция по сметка на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3