Решение № 318 от 23.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева като разгледа докладваното от Весела Евстатиева Въззивно частно наказателно дело № 20265300601338 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на повереника адв.Й. Д. на частния тъжител Г.

И. К. срещу Определение рег.№ 322/29.05.2026г. по НЧХД № 359/2024г. на Асеновградски районен съд, постановено в открито съдебно заседание на 26.05.2026г., с което наказателното производство е прекратено на основание чл.289 ал.1 вр.чл.24 ал.5 т.5 от НПК.

Съдебният акт се обжалва с доводи за незаконосъобразност. Изразява се становище, че частният тъжител не се е дезинтересирал от делото, въпреки че не се явил в проведеното съдебно заседание.

Доводите се поддържат пред въззивния съд от тъжителя и неговия повереник.

Защитникът на подсъдимите И. К. и Р. К. адв.К. Е. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и извърши проверка на данните по делото в пределите на правомощията си, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Депозирана е от лице, притежаващо 1 правото да обжалва съдебния акт. Същата е подадена в предвидения за това срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство пред АРС е от частен характер и е било образувано по тъжба на Г. И. К. срещу подсъдимите Р. Д. К. и И. Д. К. преди повече от две години с обвинение за извършено престъпление клевета.

Проведени са няколко съдебни заседания, в които са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства. В последното по делото заседание на 26.05.2026г. РС Асеновград прекратил наказателното производство на основание чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал.5 от НПК в хипотезата на т.5 поради неявяване без уважителна причина на частния тъжител. Констатирал е, че същият е бил редовно призован, но не се е явил без уважителни причини. АРС е отчел, че неявяването на повереника на тъжителя, който е бил служебно ангажиран, не елиминира задължението му да се яви в съдебното му заседание, тъй като визираното изключение по чл. 24 ал. 5 т.5 от НПК указва, че наказателното производство не се прекратява, ако вместо частният тъжител се яви повереник.

Първоинстанционният съд по искане на защитата е възложил в тежест на тъжителя на основание чл. 190 ал.1 от НПК направените от всеки от двамата подсъдими разноски в размер на по 306.78 евро /с левова равностойност

600 лв., заплатени по-рано на адв.Е., л.26-30 от първоинст.дело/ за процесуално представителство и защита по делото.

В случая, както се посочи и по-горе, на насроченото съдебно заседание не се е явил частният тъжител, нито неговият повереник. От повереника адв.Д. била депозирана молба за невъзможност да се яви поради служебен ангажимент. Частният тъжител е бил редовно призован на основание чл.180 ал.3 от НПК, тъй като призовката му е била връчена чрез неговия повереник, което се е случвало и в предходни призовавания за провежданите пред първостепенния съд на производството, инициирано от тъжителя, при положение, че повереникът е приел призовката, предназначена за тъжителя.

Всъщност не се спори от страните, че тъжителят е бил редовно призован.

Последният сочи едва пред въззивния съд, че е имал служебен ангажимент на 26.05.2026г., за което не представя доказателства. Подобно препятствие, пречещо му да се яви в съдебното заседание пред районния съд не е било сведено до знанието на съдебния състав преди постановяване на атакувания 2 съдебен акт.

При извършената служебна проверка за съблюдаване и коректно прилагане на закона, въззивният съд констатира, че правилно наказателното производство е било прекратено на посоченото по-горе основание.

Според абсолютно ясната и категорична разпоредба на чл.24 ал.5 т.5 НПК- наказателното производство по дела от частен характер се прекратява, когато не се яви пред първоинстанционния съд частният тъжител без уважителни причини, като единственото изключение е, ако по делото вместо него се яви негов повереник. Такъв по делото пред АРС в конкретния случай не се е явил, като наличието на уважителни причини по отношение на адвоката, не освобождава частния тъжител от задължението да се яви по делото, в случай, че желае образуваното по неговата тъжба наказателно производство да продължи. Като не е сторил това, и то без уважителни причини, тъжителят К. е осъществил именно втората хипотеза, визирана в чл.24 ал.5 т.5 НПК, поради което законосъобразно първостепенният съд е прекратил наказателното производство по делото. Уместно е да се уточни, че законът не изисква от тъжителя да се представлява сам, щом адвокатът му е възпрепятстван да се яви. Задължително е самото явяване по делото на тъжителя, доколкото именно той със своята тъжба е активирал провеждане на наказателното производство и би следвало да манифестира заинтересованост.

А очевидно за тъжителя не са били налични уважителни причини за неявяването му в конкретния случай. Ако е имал пречка да се яви в съдебното заседание, е следвало да ги обективира своевременно. Иначе такива доказателства биха могли да се релевират пред въззивната инстанция, което не бе сторено нито с жалбата, нито в откритото съдебно заседание. Твърдението на тъжителя в този смисъл се явява голословно. Представената съдебна практика с жалбата – Решение на СГС е незадължителна, касае друга фактология, и не променя становището на настоящия съд относно изрично вписаното в закона основание за прекратяване на производството от частен характер, чиято основна движеща страна е именно частният тъжител.

Подобно на прокурора по делата от общ характер, законът изисква явяването му. При невъзможност на тъжителя да се яви, тогава може да се яви негов повереник, отново с оглед буквата и духа на закона, че по този начин тъжителят предприема действия за движение на делото по отправеното от него обвинение напред, защото и повереникът не е самостоятелна страна в 3 наказателното производство съгласно чл.253 от НПК. Тоест последният не упражнява свои собствени права, а тези на неговия доверител.

Според разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. И в тази му част съдебният акт на районния съд е законосъобразен. В конкретния случай наказателното производство е прекратено поради това, че частният тъжител не се е явил в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини. При това положение направените от частния тъжител разноски следва да останат за негова сметка, а що се отнася до подсъдимите, в съответствие с нормата на чл.190, ал.1 НПК, на тях се дължат заплатените по делото разноски, в т. ч. за адвокатско възнаграждение, каквото искане е било направено от защитата пред районния съд.

Ето защо, Пловдивският окръжен съд намира атакуваното определение изцяло за законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което то подлежи на потвърждаване.

Следва да се посочи, че с определение рег.№ 129/07.03.2025г. от проведено съдебно заседание на 04.03.2025год. районният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от тъжителя Г. И. К. солидарно против подсъдимите Р. Д. К. и И. Д.

К. за сумата от 10000 лв. /5112.92 евро понастоящем/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, за което са били предадени на съд по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1, чл. 20, ал. 2, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно 31.11.2023 г. до окончателното изплащане на същата. Тъжителят Г. К. е бил конституиран като граждански ищец в наказателното производство.

Липсва произнасяне от контролирания съд за прекратяване на производството по гражданския иск. Посочването в диспозитивната част, че се прекратява производството „във всички части“ в никакъв случай не води на извод за произнасяне по отношение съдбата на гражданския иск. В обжалвания съдебен акт са обсъдени единствено хипотезите на чл.24 ал.5 т.5 от НПК и чл.190 ал.1 от НПК, каквото искане е било отправено и от 4 защитника на подсъдимите. Произнасянето на първия съд във връзка с прекратяването на наказателното производство и по разноските е предмет на настоящия въззивен контрол. Против този съдебен акт и мотивите към него е направено оплакването в жалбата и съответно е пледирано пред настоящия съд. Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за надлежно произнасяне във връзка с висящността на процеса по приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№ 322/29.05.2026г. по НЧХД № 359/2024г. на Асеновградски районен съд, постановено в открито съдебно заседание на 26.05.2026г., с което наказателното производство е прекратено на основание чл.289 ал.1 вр.чл.24 ал.5 т.5 от НПК и са възложени разноските на основание чл.190 ал.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд Асеновград по отношение на гражданския иск.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5