Решение № 7 от 16.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Членове:

ИРЕНА КОЛЕВА

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600301 по описа за 2023 година С присъда № 23 от 15.12.2021г. постановена по нохд № 322/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд подсъдимата Е. Т. Г. от гр.София е призната за виновна в това, че в периода 13.05.2013г.- м. октомври 2013г. в гр.Ловеч представила неверни сведения по чл.13, ал.1, т.5 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. пред Областна дирекция „Земеделие“- Ловеч, а именно, че през предходната година на кандидатстването представляваното и управляваното от нея търговско дружество „Агроинвест- Тетевен“ ЕООД е имало приход минимум 50% от земеделска дейност /4130лв. от продажба на земеделска продукция- ябълки/, за да бъдат получени от дружеството средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава, като деянието е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице- търговец и в резултат на деянието на 18.12.2015г. е получила средства от горепосочените фондове, изплатени от Разплащателна агенция на Държавен фонд „Земеделие“ 1 гр.Плевен на „Агроинвест- Тетевен“ ЕООД, в общ размер на 312 928лв. за изграждане на къща за гости по проект, финансиран по мярка 311:

“Разнообразие на неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., поради което и на основание чл.248а, ал.5 във вр.с ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК/ДВ бр.26/2010г./ и чл.54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски.

С решение №7 от 19.01.2023г., постановено по внохд № 148 по описа за 2022г. на Великотърновски апелативен съд, е потвърдена присъдата на Плевенски окръжен съд.

С решение № 398/12.10.2023г., постановено по кнд № 426/2023г. на ВКС, е отменено решението на ВТАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При повторното разглеждане на делото предмет на въззивното производството е подадената против присъдата на ПлОС въззивна жалба от подсъдимата Е. Г., чрез защитника й адв. И. П..

В жалбата е наведен довод за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Твърди се и, че съдът е извършил превратна оценка на доказателствения материал по делото, в резултат на което е направил погрешни фактически и правни изводи.

Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и делото да бъде върнато на досъдебната му фаза. Алтернативно е направено искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

В срока по чл.322 от НПК е подадено писмено възражение от ОППлевен срещу въззивната жалба. В него се сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна, че наказанието е справедливо определено, както и че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Направено е искане да се потвърди присъдата на окръжния съд, като се остави без уважение въззивната 2 жалба.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура- Велико Търново оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна, като излага подробни доводи за това и моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимата и защитника й адв. П. поддържат въззивната жалба по изложените в нея доводи. Защитникът сочи, че основен довод за оправдаване на подсъдимата е поради негодно и некачествено обвинение и неправилното посочване на бланкетните норми в обвинителния акт. Счита, че при дадената квалификация е невъзможно подсъдимата да бъде осъдена. Прави съпоставка на редакцията на закона, в частност ал.5 и ал.2 от чл.248а от НК, преди и след извършване на деянието, като счита, че с оглед на това, че сумата е следвало да бъде получена от физическо лице, а не юридическото лице, то нямало как да се носи отговорност от подсъдимата по повдигната й квалификация. На следващо място защитникът сочи, че основният въпрос се корени в текста на ал.2 от чл.248а от НК, съгласно която неверните сведения следва да са в нарушение на задължения да представи такива. Нормата била бланкетна, като прокуратурата неправилно била посочила като запълваща баланкетната норма нарушение на чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № 30/2008г., тъй като не ставало на въпрос какви документи да представи съответното лице, а какви са предпоставките, с които то може да кандидатства. Последните се удостоверявали чрез представянето на определени документи. Това било установено в друг текст на наредбата, който обаче не бил посочен в обвинителния акт. На следващо място защитата сочи, че фактическият въпрос дали е имало ябълки ли не във въпросната година, е ирелевантен в случая, тъй като подсъдимата не е имала задължение да посочи това обстоятелство.

Освен това, ако органът, който е извършил проверката на фактите и обстоятелствата е приел в нарушение на закона, че са налице определени факти, то отговорността следвало да се носи от съответното длъжностно лице, а не от подсъдимата. Защитникът в пледоарията си развива и тезата си за това, че не можело да се докаже дали в имота е имало ябълкови дървета или не, тъй като това можело да почива само на предположения. Развива и тезата си какъв е следвало да бъде оборота и дали това е относимо към процесното деяние.

Прави се искане да се отмени постановената присъда и подсъдимата да 3 бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение по изложените доводи за несъставомерност и недоказаност на обвинението, като алтернативно се иска да се приложи чл.9, ал.2 от НК.

При реализиране правото си на последна дума подсъдимата моли за справедливост.

Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна жалба, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

На подсъдимата Е. Т. Г. е предявено обвинение по чл. 248а, ал.5 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК/ ДВ бр.26/2010г./.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по гл. двадесет и седма от НПК. На подсъдимата са били разяснени правата й по чл.371 НПК и след изричното й съгласие и това на защитниците й по чл.371 т.1 от НПК, с обосновано определение по чл.372, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие по чл.371т.1 от НПК, като правилно е приел, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.1 от НПК, е прочел съответните протоколи за разпит на свидетели и експертните заключения по реда на чл.283 от НПК, като по този начин законосъобразно ги е приобщил към доказателствения материал по делото.

Макар и да не се поддържа жалбата в частта относно възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то с оглед връщането на делото за ново разглеждане, съдът намира, че следва да даде отговор на така наведения довод. Възражението на защитника на подсъдимата се свежда до това, че според него неправилно съдът е допуснал изменение на обвинението в хода на съдебното следствие, тъй като не били налице предпоставките на чл.287, ал.1 от НПК. Съдът намира възражението за неоснователно.

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда 4 на чл.371 т.1 от НПК, като преди изменение на обвинението не са били събирани доказателства, различни от събраните на ДП, които са приобщени по делото чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК. Това обаче не дава основание да се приеме, че е допуснато нарушение на нормата на чл.287,ал.1 от НПК, тъй като съобразно сегашната й редакция, не предвижда като предпоставка за допустимост на изменението на обвинението по този ред, обстоятелствата, обуславящи необходимостта от изменение на обвинението, да не са били известни на прокурора, а да са установени в резултат на събиране на доказателства на съдебното следствие. Това сочи, че съгласно актуалната редакция на нормата е допустимо прокурорът да повдига ново обвинение по този ред, ако по време на съдебното следствие намери за установено, че са налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление, като законът не поставя изискване обстоятелствата, обуславящи необходимостта от изменението на обвинението да не са били известни на прокурора, нито изискването да са установени за първи път в хода на съдебното следствие. Наред с това следва да се посочи и, че с направеното изменение на обвинението не са нарушени процесуалните права на подсъдимата. С него е приложен закон, който е действал към момента на извършване на деянието и който е по- благоприятен за нея, тъй като от първоначалното обвинение е отпаднала част от инкриминираната сума, а именно получените средства, принадлежащи на българската държава в размер на78 232лв. Безспорно е и, че новото обвинение е останало в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по който подсъдимата се е защитавала, преди изменение на обвинението.

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба в частта, с която се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първонстанционната присъда се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд e

5 извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Настоящия въззивен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, както пред първоинстанционния съд, така и при проведеното във въззивното производство съдебно следствие намира, че по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимата Е. Г. е едноличен собственик и управител на „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД- с. Рибарица, обл. Ловеч. Дружеството е учредено на 19.12.2011г., като е вписано в търговския регистър на 12.01.2012г. с предмет на дейност „селскостопанска дейност, животновъдство, растениевъдство, производство и търговия на земеделска продукция, услуги със земеделска техника и машини, развитие на интегриран селски туризъм, предоставяне на туристически услуги, хотилиерство и ресторантьорство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона“. На 13.06.2014г. дружеството е регистрирано по ДДС.

На 17.12.2012г. в гр.Тетевен, пред нотариус е бил сключен договор за аренда на земеделска земя между св.И. И. Д./ племенник на подсъдимата/ наемодател и „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“- наемател, представлявано от подсъдимата Г.. Съгласно договора наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя неурегулиран поземлен имот/ използвана ливада/, с площ по скица 6,619дка, девета категория, находяща се в м.“Конски дол“ и съставляваща имот № 041103 по картата на землището на община Тетевен. Договорът бил сключен за срок от пет години, земеделската земя се предоставяла за производство на земеделска продукция. Определен е годишен наем в размер на 600лв., дължим не по- късно до 15.06. на текущата година, като първата наемна цена се дължала до 15.06.2013г.