Решение № 520 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100509654 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 240975/10.07.2025год. от Д. Ц. Х. ,чрез адв.С. К. против Решение № 12009/20.06.2025год. постановено по гр.дело № 73314/2024год. по описа на СРС,78 състав ,в частта в която е признато за установено , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Ц. Х. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 83160904, следните суми : 1740,15 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ********, аб.№********, ведно със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 307,40 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 20.05.2024 г., 54,93 лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32065/2024 г. по опис на СРС, 78 състав.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.Не било установено с надлежни доказателствени средства ,че ответницата била собственик на топлоснабдения имот, като представената като доказателство по делото договорна ипотека не доказвала по безспорен и 1 категоричен начин правото на собственост и вещно право на ползване.Не било установен и размера на задължението ,предвид че с решение на ВАС била отменена т.6.1.1. от Методиката по чл.61,ал.1 от Наредбата от 12.03.2002год. ,която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация.Оспорва се и дължимостта на мораторната лихва ,както и на таксата за услуга дялово разпределение.Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлен изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред първоинстанционния съд ,както и пред въззивната инстанция,вкл. за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД на 30.07.2025год. в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 300лв.

„Техем Сървисис“ ЕООД ,трето лице помагач на страната на ищеца не е депозирало в срок писмен отговор

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетите по делото писмени доказателства Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 183,том I,рег.№ 3875,дело № 163 от 2002год. се установява, 2 че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. „******** с клиентска партида с абонатен номер при ищеца ********, е Д.

Ц. Х., която на 20.12.2002 г. го е придобила по силата на договор за покупко-продажба ,а видно от НА за учредяване на договорна ипотека от 22.02.2007год. е учредила договорна ипотека за обезпечаване на задължения по договор за кредит.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответницата се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е била единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена . Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Д. Ц. Х., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на 3 потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – изравнителни сметки за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. и периода 01.05.2022год. – 30.04.2023год., неоспорени по делото.

От представените писмени доказателства се установява ,че на ответницата е била начислявана топлинна енергия за подгряване на топла вода при отчитане на един водомер за топла вода ,за отопление ,при отчитане на два броя топлоразпределители и начислена за сградна инсталация,съобразно отопляем обем.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице помагач писмени доказателства като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. е в размер на 2 042,87лв. , а за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2023 г. - 479,08лв.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай.

От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземат предвид всички 4 събрани по делото писмени доказателства. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответницата въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията на въззивницата в обратен смисъл са несъстоятелни.