Решение № 159 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Мария Г. Минова в присъствието на прокурора Нина Ст. Янева. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601386 по описа за 2025 година Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по повод постъпили въззивни жалби, ведно с допълнителни съображения, от адв. М., защитник на подсъдимата Й. Н. З. и адв. В., повереник на частните обвинители К. Ц. И. и Р. Т. И., против присъда № 105 от 23.07.2025г., постановена по нохд №505/2024г. по описа на СГС, с която подсъдимата З. е била призната за виновна за това, че на 21.02.2023г., около 23.00ч., в гр.

София, в апартамент на адрес ***, умишлено е умъртвила М. К. И., като му нанесла удар с нож в лявата гръдна половина, при което му причинила прободно-порезно нараняване със засягане на перикарда и белодробния ствол, довело до травматична тампонада /изпълване с кръв на перикардното пространство/, вследствие на което е настъпила смъртта на И.. На основание чл.115 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, З. е била осъдена да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години при първоначален строг режим. Приспаднато е времето на задържане, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, на подсъдимата са били възложени разноските по делото.

Според жалбата на защитника адв.М. и допълнителните съображения към нея, присъдата е незаконосъобразна, тъй като подсъдимата неправилно е била призната за виновна по обвинение в извършване на престъпление по чл.115 от НК, а всъщност е налице хипотезата по чл.12, ал.1 или по чл.12, ал.4 от НК, затова се иска оправдаване. При условията на евентуалност се иска 1 изменение на акта, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.119, чл.118 или чл.124 от НК, евентуално да се намали размерът на наложеното наказание. Твърди се и че е нарушено правото на защита поради негодност на обвинителния акт, чиято обстоятелствена част противоречи на словесната и цифрова квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинението. В допълнителните съображения са разширени доводите относно субективната несъставомерност на престъплението по чл.115 от НК, като се твърди, че липсва умисъл, тъй като в жилището е било напълно тъмно, подсъдимата няма спомен как е взела ножа и е нанесла удар в областта на гръдния кош на пострадалия. Доказателство за това е последващото поведение, веднага след като е осъзнала какво е направила, тя се е обадила на тел.112. Пред свидетелите, дошли първи на местопроизшествието, тя е заявила, че не знае с кой нож е наръгала пострадалия и не помни как е станало.

Твърди се, че съдът е нарушил закона, като не е приложил чл.15 от НК, тъй като в тъмН.та З. не е предвиждала да вземе нож, а „друг кухненски уред“, като не е знаела къде точно се намира гръдния кош на пострадалия в тъмното помещение, нито е предвиждала, че ще нанесе удар в част, където се намира жизненоважен орган, т.е. не е могла да предвиди настъпилите общественоопасни последици. Твърди се и че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.128 от НК, не е доказано подсъдимата да е съзнавала, че леталният изход е възможен при нанасяне на удара и че е целяла умъртвяването на пострадалия. Сочи се и че е нарушен материалният закон, като не е приложена разпоредбата на чл.118 от НК, описаната фактология в обвинителния акт сочи наличието на силно раздразнение, изложени са твърдения, че З. е била провокирана от конфликтната ситуация и действията на И., ядосала се, взела нож и нанесла удар с него. Това описание сочи на съставомерност по чл.118 от НК. Съдът е приел, че пострадалият е напсувал З., залял я с горещ парафин, хвърлил чаша към главата и съборил посудата на пода, като това, според защитата, представлява насилие по смисъла на чл.118 от НК. Отделно от това, пострадалият цяла вечер се заяждал с подсъдимата, заплашвал да убие нея и майка , повишавал тон в пияно състояние, заплахите му с оглед и на предишни системни домашни насилия са съставомерни по чл.144, ал.3 от НК и представляват противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и негови ближни по смисъла на чл.128 от НК. Налице са доказателства, че след такива негови действия са следвали тежки побои, З. с основание е очаквала, че след восъка и чашата ще последват удари, агресията на пострадалия несправедливо била насочена към подсъдимата, защото именно той пропил парите за тока и не платил сметката. Съгласно практиката и теорията, състоянието на силно раздразнение не покрива напълно понятието „физиологичен афект“. Според жалбата това състояние е налично, необходимо е да се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета спрямо виновния или неговите близки, цитирана е задължителната и друга съдебна практика. Поведението на пострадалия е установено, от СППЕ е видно и по-изразеното емоционално състояние на подсъдимата, те са във връзка и последователност, неразкъсани във времето. Твърди се и че е нарушен материалният закон, като не са приложени разпоредбите на чл.119 от НК и чл.12, ал.1 от НК.

2

Във въззивната жалба и допълнението към нея на повереника адв.В. се сочи, че приложението на разпоредбата на чл.55 от НК е неправилно, че е нарушен материалният закон и наказанието е несправедливо. Споделят се изводите на съда относно приетата правна квалификация на деянието, се оспорват приетите за смекчаващи вината обстоятелства, като се твърди, че подсъдимата и пострадалият употребявали алкохол, скандалите им са възниквали по инициатива на двамата, те имат принос за неблагоприятната семейна среда, има доказателства, че З. е агресивна, липсват доказателства за хвърлена чаша. Твърди се, че самопризнанието е надценено, както и че не е налично разкаяние. Оспорва се извършвано физическо насилие след 2019г., когато пострадалият е бил осъден, както и наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства, както е посочено на стр.48 от мотивите, именно липсата на изключителни смекчаващи вината обстоятелства води до нарушение на материалния закон при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Според частното обвинение, санкцията е несправедлива и с нея не биха се постигнали целите по чл.36, ал.1 от НК. Иска се изменение на присъдата, като се увеличи наказанието.

В заседание пред въззивната инстанция прокурорът моли апелативния съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Според държавното обвинение, авторството на престъплението е безспорно доказано, касае се за убийство с битов характер, а наложеното наказание е адекватно на обществената опасност и съобразено със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (вкл. финансовите затруднения в семейството).

Повереникът на частните обвинители настоява за увеличаване на наказанието и оспорва основните защитни тези. Той твърди, че подсъдимата е имала достатъчно видимост, познавала е отлично телосложението на жертвата и е нанесла точен удар в горната част на тялото, което според него изключва липсата на умисъл. Адвокатът подчертава, че съдебнопсихиатричната експертиза категорично изключва състояние на физиологичен или патологичен афект, като заявява, че емоционалната възбуда не е възпрепятствала мисловните процеси на подсъдимата и тя е могла да избере друго поведение.

Защитникът на Й. З. адв. М. моли за оправдателна присъда или преквалификация на деянието по по-леки състави на Наказателния кодекс. Той акцентира върху дългогодишното физическо, психическо и сексуално малтретиране, на което е била подложена подсъдимата от страна на жертвата.

Защитата оспорва изводите за хладнокръвно убийство, като посочва, че в нощта на инцидента е имало ескалация на агресия от страна на пострадалия, включваща залИ.е с восък и обиди, изтъква, че веднага след като е разбрала какво се е случило, З. е направила опити да спаси пострадалия, което според него доказва липсата на предварително намерение за убийство.

В лична защита подсъдимата Й. З. споделя, че се е старала децата да не стават свидетели на насилието над нея, поради което по-голямата дъщеря е живеела при нейната майка. Тя заявява, че никое дете не заслужава да вижда майка си пребита, подчертава, че е избягвала да се прибира вкъщи в такова състояние.

В последната си дума подсъдимата З. заявява, че поддържа изложеното 3 от нейния адвокат и няма какво повече да добави пред съда.

Настоящата инстанция, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал и проверил всички възможни относими към предмета на делото доказателства.

Доказателствената съвкупност, на основата на която първоинстанционният съд е изградил фактическата обстановка по делото, се състои от: обясненията на подсъдимата Й. Н. З., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите К. Ц. И., Р. Т. И., С. Т. Т., Д. В. П., М. А. Ч., М. К.

Е., М. И. В., И. И. И., Д. Й. Й., С. В. Д., А. В. К., И. И. Р., Б. А. Т., А. И. З., С. Г.

С., И. В. Г., Л. Т. Г.-Г., К. С. П., В. С. С., П. Н. П., Р. С. С., Т. В. Г., П. Г. Н. и А.

Н. З.; протокол за доброволно предаване на мобилен телефон „Самсунг“ от 22.02.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата ведно с фотоалбум, протокол за оглед на труп, протокол за освидетелстване на лице, протоколи за претърсване и изземване; съдебномедицинска експертиза на труп № 160/2023 г. на в.л. Б. М., съдебно-химическа експертиза за наличие на алкохол и наркотици, ДНК експертизи № 23/ДНК-645, № 23/ДНК-651 и № 23/ДНК-650, изготвени от в.л. А., физикохимична експертиза № 23/Ф3Х-275 на в.л. Н. Р., техническа експертиза на звукозаписите от тел. 112 на в.л. П. В. и В. Д., както и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата, изготвена от в.л. С., Д. и А.. Към тях, за да достигне до изводите си, настоящата инстанция прибави повторния разпит на в.л. А. в хода на въззивното съдебно следствие.

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния и въззивния съд доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Й. Н. З. е родена на *** в град Кюстендил, български гражданин, неосъждана, със средно образование, работеща като продавачконсултант в магазин в град София. Тя и пострадалият М. К. И. са живеели заедно на семейни начала и във фактическо съжителство в едно общо домакинство от 2015 година. Към февруари 2023 година двамата обитавали съвместно под наем жилище в ***, заедно с общите им малолетни деца – К. М.

И., роден през 2017 година, и А. М. И., роден през 2016 година. Отношенията в семейството били трайно влошени поради системната злоупотреба с алкохол от страна на М. И., който след консумация на „твърд“ алкохол ставал раздразнителен, агресивен и системно упражнявал физическо насилие спрямо подсъдимата. Тези конфликти често били от битов характер, породени от липсата на финансови средства и неплатени битови сметки, което било от изключителна важност предвид тежкото здравословно състояние на едно от децата – А., страдащ от детска хемиплегия, изискваща непрекъснато скъпоструващо лечение, рехабилитация и посещения при логопед и психолог.

Пострадалият И. не желаел да работи на постоянен трудов договор, намирал 4 само временни ангажименти в строителството, а изкараните пари прахосвал за алкохол или залагал инструменти и вещи от дома си в заложни къщи.

Подсъдимата, от своя страна, била назначена като помощник-възпитател в детска градина, но заплатата едва достигали за наема и нуждите на болното дете, поради което често била подпомагана от своята майка и брат.