Определение № 25329 от 28.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25329 гр. София, 28.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110163316 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Във въззивна жалба с вх. № 148151/15.07.2022 г. /абзац последен/ на ищеца „Ч..“ ООД се излагат доводи, че от страна на ответницата З. З. И. не са представени доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и списък с разноските по чл. 80 ГПК, поради което такова не се следва в нейна полза.

В случая, макар да не е изрично адресирано до първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че в тази нейна част въззивната жалба на ищеца обективира искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 6384 от 13.06.2022 г. в частта за разноските, като произнасянето по него следва да предхожда изпращането на делото на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по самата въззивна жалба, която към настоящия момент вече е администрирана.

Насрещната страна – З. З. И. не изразява становище по молбата и направеното с нея искане.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е неоснователно.

В случая, с постановеното по делото решение № 6384 от 13.06.2022 г., чието изменение в частта за разноските се иска, е отхвърлен предявеният от „Ч..“ ООД, ЕИК 204468190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Драгалевци“, ул. „Момино венче“ № 27 срещу З. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Градина“, к-с „Макси“, бл. 7, ет. 2, ап. 7, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 222,39 лв., представляваща втора вноска от такса за ползване на училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г., дължима по договор за предоставяне на училищен транспорт от 05.06.2019 г., сключен от ответника, в качеството му на законен представител на ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 23.03.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 16381/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2021 г.

Като законна последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и по въпроса за отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 1 ищцовото училище е осъдено да заплати на ответницата сумата от 360,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

В случая, видно от протокола от открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. /л. 47 от делото/ искането за присъждане на разноски е било своевременно направено от страна на адв. Л. в хода на устните състезания по делото, като фактът на реалното заплащане на същите следва от изричното удостоверяване в представения още с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие /л. 21 от делото/, в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. е заплатено в брой, в която част същият има характер на разписка – арг. т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Следователно, съдът приема, че не се налага представянето от ответницата И. на допълнителни доказателства, удостоверяващи действителното заплащане на уговорената с адвоката сума, а това означава, че доводът на ищеца, че такива не са налице се явява неоснователен. Нещо повече, ирелевантно се явява обстоятелството относно липсата на представен от нейна страна списък с разноските по чл. 80 ГПК, тъй като наличието на такъв представлява предпоставка за допустимостта на евентуално заявено от нея искане за изменение на решението в частта за разноските – арг. чл. 80, изр. 2 ГПК, без да има отношение към възможността същите да бъдат присъдени в полза на страната в случай, че същата е направила своевременно искане в тази насока, както е било в настоящия случай. В допълнение следва да се отбележи, че в нито един момент в хода на процеса от страна на ищеца не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата, поради което същото е присъдено в съответния претендиран и доказан по делото размер без да бъде обсъждано евентуално такова негово възражение.

С оглед на изложеното, обективираното във въззивна жалба с вх. № 148151/15.07.2022 г. /абзац последен/ искане на ищеца по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6384 от 13.06.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивна жалба с вх. № 148151/15.07.2022 г. на ищеца „Ч..“ ООД искане за изменение на решение № 6384 от 13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 63316/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2