Решение № 5431 от 21.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5431 гр. С., 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110125869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Е.

Л. П., П. И. К. и Р. Л. С., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество суми доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** с аб. № *****, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 76819/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, както следва:

За Е. Л. П.: сумата в размер на 501,19 евро (980,25 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024 г. в размер на 85,00 евро (166,25 лева), незаплатена за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 6,14 евро (12,01 лева), ведно със законна лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 28.08.2024 г. в размер на 1,46 евро (2,86 лева);

За Р. Л. С.: сумата в размер на 501,19 евро (980,25 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024 г. в размер на 85,00 евро (166,25 лева), незаплатена за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 1

30.04.2023 г. в размер на 6,14 евро (12,01 лева), ведно със законна лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 28.08.2024 г. в размер на 1,46 евро (2,86 лева);

За П. И. К.: сумата в размер на 1002,39 евро (1 960,50 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 28.08.2024 г. в размер на 170,01 евро (332,51 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 12,28 евро (24,01 лева), ведно със законна лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 28.08.2024 г. в размер на 2,92 евро (5,72 лева).

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот, а именно Е. Л. П. и Р. Л. С. – 1/4 ид. част от правото на собственост и П. И. К. – 2/4 ид. част. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците Е. П. и Р. С. депозират отговор чрез процесуалния си представител адвокат М. З., с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват дължимостта на процесните суми с твърдение, че ответниците не получават услугата дялово разпределение. Сочат, че не са титуляри на партидата и не сключвали договор с топлопреносното предприятие, като поддържат, че партидата се води на името на другия ответник – П. К.. Твърдят, че имотът се ползва еднолично от П. К., като нямат достъп до него, като последният е осъден да им заплати обезщетение за лишаване от ползване. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. К., чрез назначения от съда особен представител адв. С. С., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва качеството собственик на процесния 2 топлоснабден имот, както и количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-погамач „Бруната” ООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 53827/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 01.10.2024г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено ответниците, да заплатят сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е редовно връчена на длъжниците Е. П. и Р. С., като в законоустановения срок същите са подали възражение. Заповедта е връчена на ответника П. К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид горното, с разпореждане съдът е дал указания на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или 3 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

По делото е представен нотариален акт № 42, том I, рег. № 812, дело № 36 от 2000г. , видно от който П. И. К. и Г.СТ. П.-К.а са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Видно от представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. Г.СТ. – К.а е починала на 16.12.2020 г., като оставила наследници по закон са ответниците Р. Л. С. и Е. Л. П.. Установява се от представената по делото молба-декларация от Г.СТ. П. – К.а от 24.10.2000 г., че със същата Г. П. – К.а е поискала да й бъде открита партида при ответното дружество, касаеща процесния имот. От приетото по делото заявление декларация се установява, че впоследствие – на 19.08.2015 г. ответникът П. И. К. е подал същото с искане партидата за имота да бъде променена на негово име.

Предвид горното, съдът намира, че със заявлението-декларация от 19.08.2015 г. ответникът П. И. К. е направил изрично искане пред ищцовото дружество да му бъде открита партида само на негово име, като това заявление представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на посочения ответник за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

В този смисъл, съдът приема за доказано, че ответникът П. К. има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от ТЛП главни отчети. Поради това съдът приема, че П. К. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

По отношение на ответниците Р. Л. С. и Е. Л. П. съдът намира, че не притежават пасивна материалноправна легитимация, доколкото се установява, че между Топлофикация С. ЕАД и П. К. има сключен договор за доставка на 4 топлинна енергия, поради което исковете срещу тези двамата ответници следва да се отхвърлят изцяло с оглед съображенията по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС – (съ)собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (какъвто е настоящият случай), през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

По отношение на количеството доставена топлинна енергия съдът намира следното:

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 3 броя радиатора и 1 брой щранг-лира, като ТЕ за отопление е начислена служебно поради непредоставен достъп. Вещото лице посочва, че ТЕ за БГВ е изчислена по данни от 1 бр. водомер за 2022г. и на база 1 бр. потребител за 2023г. без отчет на водомер. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 161 куб.м. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 2003,19 евро. Сумата за доплащане от изравнителните сметки е +288,16 евро.