Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 24.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7375/2021
Вид
Решение № 204
Подписан
24.01.2022
В сила
27.05.2022
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 124, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 124, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 126 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 182 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330207375 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

594610-F607023/19.08.2021г. на **** на ТД на НАП-гр. Пловдив, с което за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на " **“ ЕООД гр. Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя ** ЕООД

, поради което го обжалва в срок.

Жалбоподателят сочи в жалбата си, че атакуваното НП било незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения.Счита,че не е изследван въпроса за това дали случая е маловажен ,поради което иска съда да го приложи.Тъй като не били установени неблагоприятни последици и нарушението било първо такова.Иска от съда да отмени изцяло НП.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП-Пловдив оспорват жалбата.

Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и следвало да се 1 потвърди. Искат потвърждаване юрисконсултско възнаграждение. на

НП и претендират сумите за

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят " **** „ЕООД гр. Пловдив е регистрирано по ЗДДС лице.

В случая било установено, че жалбоподателят в качеството си на задължено по ЗДДС лице бил получател на 1 брой кредитно известие, издадено през м. 08. 2020 г., ко ето не било отразено в дневника му за покупки с минусов знак за съответния данъчен период в законоуставения срок от 01.09.2020 до 14.09.2020г.Това е довело до определяне на декларирания от лицето резултат-ДДС внасяне за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитно досие.

В конкретния случай ЕООД отразило процесн ото кредитно известие в следващия данъчен период м. 09. 2020 г., т. е. със закъснение от един месец, но тъй като данъкът е начислен в следващ период, бил приложен привилегирования състав на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС , като размерът на санкцията бил определен в по-ниския размер от 25 % от размера на определения в по-малък размер данък. Искат от съда да потвърди атакуваното НП. Претендират разноски по делото.

На 19.08 2020 г. "**** „ЕООД-София извършил доставка на стока на жалбоподателя –книги и печатни произведения.За същите било издадено кредитно известие 2000066477 от 19.08.2020г.с получател жалбоподателя.

Така издадено т о кредитно известие с получател "* * * * " ЕООД Пловдив не било отразено в Дневника за покупки за данъчен период от 08.2020гг. – а през следващия такъв.

Неотразяването на Кредитно известие №2000066477 от 19.08.2020г. довело до определяне на дължимия от жалбоподател ДДС в по-малък размер по справката-декларация с 535,23 лв.

Същите били отразени в следващия отчетен данъчен период от жалбоподателя.

Тези обстоятелства били установени от

2 актосъставителя Х.К. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив при извършена п р о в е р к а , обективирана в Протокол № П-1600 1621017127-ОРП 001/25.01.2021г.

Въз основа на констатациите на проверката е бил издаден АУАН№F 6 0 7 0 2 3 от дата 25.03.2021г. - съставен в присъствие на пълномощник на дружеството ,на който е бил връчен лично. В същия не са вписани възражения. Допълнително, в 3дневния срок за писмени възражения, пълномощвикът на жалбоподателя е депозирал такива пред АНО.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от разпита на св.Х.К., така и от приложените към административната преписка писмени доказателства – кредитни известия, фактури, стокови разписки, товарителници, протоколи за върната стока, бланки за рекламации и жалби, проформа фактура, преводно нареждане, оборотни и хронологични ведомости, справки-декларации.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят " **“ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките и 2. дневник за продажбите.

Чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него Кредитни известия в Дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

В случая регистрираното лице " ** „ ЕООД има издадено- 1 брой кредитно известие ,а именно- Кредитно известие 2000066477 от 19.08.2020г.

Следователно ЕООД е трябвало да отрази този 1 брой кредитно известие в Дневника за покупки за данъчния период от 01.09.2020г. до 14.09.2020г.

Като не е сторило това дружество "** „ЕООД е нарушило задължението си по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС .

3

Съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

За това нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., а в ал. 2 на чл. 182 от ЗДДС е предвидено че при горепосоченото нарушение, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Конкретният случай е именно такъв – дружеството не е отразило в дневника за покупките за данъчния период месец август 2020г. до средата на месец септември 2020г, което е довело до определяне на ДДС с общо 535,23 лв. по-малко за цитирания период. Това е било направено от дружеството за следващия данъчен период .

Санкционният текст е правилно определен от АНО и доколкото ЗДДС в тези случаи предвижда административно наказание "имуществена санкция" за ЮЛ в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. – т. е в случая сумата в размер на 250лева.

Това е административното наказание, което е било наложено на жалбоподателя. Същото е правилно и законосъобразно определено.

Съдът не констатира процесуални нарушения или някакви нарушения на материалния закон. Ето защо НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

С оглед пълнота на произнасянето следва да бъде обсъдено и исканото приложение на чл.28 от ЗАНН.Съобразно разясненията ,дадени с Тълкувателно решение №1/2007г на ОСНК на ВКС ,съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,като това включва и преценка за наличието

,респективно отсъствието на такива обстоятелства,дефиниращи случая като маловажен.

Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства ,които 4 да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид.Да ,действително дружеството е въвело КИ в следващия данъчен период ,тоест в сравнително кратък срок, но въпреки това е довело до внасяне в по-малък размер на данък за данъчен период август 2020г. с 535,23 лева.В тази връзка настоящият съд счита,че бездействието на жалбоподателя е продължило достатъчно дълго,че да може да се иска по-благоприятно третиране на субекта.Също така и АНО е приложил привилегированата санкционна норма ,а не общата такава ,като е преценил и самия срок ,което се е отразило и на размера на санкцията спрямо дружеството.Всичко това според настоящия съд не дава основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и поради това не счита искането за основателно.

Съдът не се съгласява и с доводът ,залегнал в жалбата ,че не е отбелязано кога всъщност е получено самото кредитно известие. Очевидно, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност дадена в разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС за корекции на данъчната декларация и приложенията към нея (дневниците за покупки и дневниците за продажби), поради което и това не представлява извинителна причина за забавянето му.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

594610-F607023/19.08.2021г. на **** на ТД на НАП-гр. Пловдив, с което за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на " ** ЕООД гр. Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

5

ОСЪЖДА "**“ЕООД булсат-**** със седалище и адрес на управление –**** а,представлявано от Х.Д.С. да заплати на ТД на НАППловдив, сумата от 80 лв. направени по делото разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Пловдив , в 14-дневен срок от съобщаването му Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6