Решение № 527 от 12.12.2019, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 737/2019
- Вид
- Решение № 527
- Подписан
- 12.12.2019
- В сила
- 12.12.2019
- Състав
- СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 527 от 12.12.2019 година, град Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на 05.12.2019г. /пети декември, две хиляди и деветнадесета/ година публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гражданско дело № 737/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 239 от ГПК – ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.
Ищецът „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Й.И.К., чрез пълномощника си - адвокат А.Д.Ч. ***, е предявил против „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Г.С.С., обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че паричното вземане на „***" ООД произтича от неизплатени парични задължения за доставката на дизелово гориво от „***" ООД на „***" ООД, по следните фактури:
- по фактура № **********/24.09.2018 год. неизплатеното задължение е в размер на 1068.22 лева, с ДДС;
- по фактура № **********/28.09.2018 год. неизплатеното задължение е в размерена 1582 лева, с ДДС;
- по фактура № **********/18.10.2018 год. неизплатеното задължение е в размер на 4354.46 лева, с ДДС;
- по фактура № **********/14.11.2018 год. неизплатеното задължение е в размер на 1885.52 лева, с ДДС.
Излага се, че въпреки проведените множество разговори между представители на дружеството - длъжник „***" ООД и управителя на „***" ООД, задължението по цитираните по-горе фактури не е погасено, поради което се претендира от съда да постанови решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати сумата от 8890.20 лева, дължима по четирите фактури.
Неплащането на дължимите суми по договора от страна на „***" ООД, поражда правен интерес от предявяване на облигационен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, против „***" ООД с цена на иска в общ размер от 8890.20 лева.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява пълномощник - адвокат А.Д.Ч. ***, който поддържа исковата молба с приложените доказателства.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Г.С.С., да заплати на „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Й.И.К., сумата от 8890.20 /осем хиляди осемстотин и деветдесет лева и двадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща стойността на полученото от ответника и незаплатено от него на ищеца дизелово гориво по фактура № **********/24.09.2018 год., по фактура № **********/28.09.2018 год., по фактура № **********/18.10.2018 год. и по фактура № **********/14.11.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска
14.08.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените от дружеството разноски в обезпечителното производство в размер на 495.00 /четиристотин деветдесет и пет/ лева, от които 450.00/четиристотин и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение, 40.00 /четиридесет/ лева - държавна такса за допускане на обезпечение на бъдещ облигационен иск по ч.гр.д.
№ 617/2019 г. на Районен съд - Троян и 05.00 /пет/ лева – внесена държавна такса от молителя за издаване на съдебно удостоверение, както и сторените разноски в настоящото производство.
На ответника
„***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Г.С.С., е връчен препис от исковата молба и приложените към нея доказателства и същият при предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За последиците от неупражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията- докладчик по делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
Предвид разпоредбата на по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме въз основа на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства, съобразени с правилата на доказателствената тежест, че е налице вероятната основателност на обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
В съдебно заседание, проц.представител на ищеца е заявил, че страната претендира за заплащане на разноски, съобразно представените списъци по реда на чл. 80 от ГПК за настоящото и за обезпечителното производство в общ размер на 1430.60 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Г.С.С., да заплати на „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Й.И.К., сумата от 8890.20 /осем хиляди осемстотин и деветдесет лева и двадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща стойността на полученото от ответника и незаплатено от него на ищеца дизелово гориво по фактура №
**********/24.09.2018 год., по фактура № **********/28.09.2018 год., по фактура № **********/18.10.2018 год. и по фактура № **********/14.11.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска 14.08.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Г.С.С., да заплати на „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя си Й.И.К.на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените в настоящото производство разноски в размер на 935.60/деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, съгласно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък, от които 355.60/триста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева – държавна такса за образуване на делото и сумата 580.00/петстотин и осемдесет/ лева – адвокатско възнаграждение, както и направените в обезпечителното производство разноски в размер на 495.00/четиристотин деветдесет и пет/ лева, съгласно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък, от които 450.00/четиристотин и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение, 40.00 /четиридесет/ лева - държавна такса за допускане на обезпечение на бъдещ облигационен иск по ч.гр.д. № 617/2019 г. на Районен съд - Троян и 05.00 /пет/ лева – внесена държавна такса от молителя за издаване на съдебно удостоверение.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните.
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Ловешки окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: