Решение № 252 от 09.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. гр. Хасково, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102540 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. И. К. срещу „ВИВУС БГ" ЕООД, с правно основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 228,96 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № ***г. и свързА.я с него АНЕКС за допълнителна сума от дата *** г. към Договор за кредит № ***г., сключен между стрА.те, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 200,44 лева, недължимо платена такса бързо разглеждане по Договор за кредит № ***г., и свързА.я с нео АНЕКС за допълнителна сума от дата *** г. към Договор за кредит № ***г., сключен между стрА.те, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В исковата молба е изложено, че ищцата А. И. К. е страна по Договор за кредит № ***г., сключен с "ВИВУС.БГ" ЕООД по силата, на който получила заемна сума в размер на 500 лева, при ГПР 49.7% и годишен лихвен процент40.97%. Съгласно Договора за кредит ищцата следвало да заплати и допълнителна услуга - „такса за бързо разглеждане“ в размер на 123,15 лева.

1

Твърди се, че на ***г. между ищцата и ответника бил сключен и АНЕКС за допълнителна сума от дата *** г. към Договор за кредит № ***г. по силата, на койт о ищцата получила допълнителна заемна сума от 400 лева, като по този начин общото задължение по кредита се увеличавал на 900 лева, при ГПР от 49.7 %. Съгласно посочения Анекс към Договор за кредит № *** допълнителната услуга "такса за бързо разглеждане" нараствала на сума в размер общо 200,44 лева.

Твърди се, че ищцата заплатила по Договор за кредит № ***г. и Анекс за допълнителна сума към него от дата ***г. сумата от общо 1128,96 лева, от която 900,00 лева – главница, 28,52 лева – лихва и 200,44 лева - такса за бързо разглеждане.

Навеждат се доводи, че Договор за кредит № ***г. и Анекс за допълнителна сума към него от дата ***г. , е нищожен на основА.е чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК.

Сочи, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основА.я по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора за кредит не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив. Визираната неяснота съществено огрА.чавала правата на ищцата и съставлявало основА.е за недействителност на Договора за кредит.

Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи се, че в процесния договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са 2 включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест в посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирА. всички разходи, които ще стори и които са пряко свързА. с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта н а допълнителни такси, не ставало ясно, дали същите са включено в ГПР и изобщо нямало никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР - дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описА.. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, оставали неизвестни в процесния договор, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, н е било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договора за потребителски кредит с Анекс към него бил нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за кредит, не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвА.я от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на 3 предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11 ,ал. 1,т. 10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързА. с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по допълнителните такси следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагА.я в отношенията между стрА.те представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. I от Закона за защита на потребителите. Използването па заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните 4 клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изисквА.ята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това счита, че Договор за кредит № ***г. ведно със свързА.я с него Анекс за допълнителна сума към него от дата ***г.

Отделно от това сочи, че „такса за бързо разглеждане" също се явявала нищожна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързА. с договора е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързА. с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързА. както с усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса разглеждане", представлява услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства, т.е двете услуги по своята същност представляват дейност по усвояване и управление на кредита и са в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от стрА.те води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се 5 достига до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитнага ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна нееквИ.лентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквИ.лентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай, такава нееквИ.лентност между престациите била налице, тъй като сумата която се предоставя по така уговорените допълнителни такси съставляват допълнителна сума, която е в един значителен размер oт общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.