Решение № 109 от 08.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500124 по описа за 2026 година С решение № 533 от 18.11.2025г. по гр.д. № 419/ 2025г. по описа на ОСВ.Търново, е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр.Елена против Габровски окръжен съд иск, с който на основание чл. 2б от З ОДОВ претендира присъждане на сумата от 33 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, твърдяни да са настъпили от разглеждането на гр. дело № 276/ 2024г. по описа на Габровски районен съд в неразумно дълъг срок, като неоснователен.

Осъден е К. Г. Т. от гр.Елена да заплати на Габровски окръжен съд сумата от 150 лв., юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Т.. Счита решението за невалидно, недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Като основание за недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г. по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която задължителното участие на прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в 1 качеството му на контролираща страна. Сочи, че в случая производството е проведено без конституирането на Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото, което е процесуално нарушение. По отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че първоинстанционният съд не е извършил доклад по чл.140 ГПК, като не е дал вярната правна квалификация на претендираните права от ищеца, и възражения от ответника, не е дал указания относно доказателствената тежест на страните. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и неправилно не е допуснал експертиза за установяване на релевантни по делото факти, не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, извършен е повърхностен анализ, който се приравнява на липса на мотиви. Моли въззивният съд да прогласи нищожността на решението, да го обезсили или отмени и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, респ.-да уважи изцяло предявения иск.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея Окръжен съд-Габрово.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОС-В.Търново.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния 2 смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Производството по гр. д. № 419/2025 г. по описа на Окръжен съд – В.Търново е образувано по предявен иск от К. Г.Т. от гр. Елена против Окръжен съд-Габрово, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на разглеждане на гр.д. № 743/ 2024г. на РС-Габрово, преминало по подсъдност В гр.д. № 276/ 2024г. по описа на ОС-Габрово, и на въззивен контрол по В.гр.д. № 621/ 2024г. на Апелативен съд-В.Търново, в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Изложени са обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото му на разглеждане в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на посоченото гр.дело е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието му в правосъдието, притеснения, тревога и безпокойство, накърняване на чувството за справедливост, житейски дискомфорт, погазване на основните му права, незачитане на правото за бързо и адекватно решаване на делото.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отчитайки продължителността на разглеждане на делото, образувано пред РСГаброво, впоследствие-по подсъдност-пред ОС-Габрово, по което ВТАС се е 3 произнесъл с определение на ВТАС по реда на чл.23 ал.3 ГПК. Проследявайки развитието на производството пред ответника по делото-ОС-Габрово, е приел, че не е налице бездействие и никаква забава в процесуалните действия на съда, още по-малко неразумен срок, в който да не е приключило делото, тъй като гр. дело № 276/2024г. по описа на Габровски окръжен съд е образувано на 13.06.2024 г. и е приключило на 15.07.2024 г. с изпращане на делото на Великотърновски апелативен съд за произнасяне по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. Констатирано е, че делото е приключило в рамките на месец, след отвод на съдиите от ОС-Габрово по гр.д. № 276/ 2024г., тъй като производството по това дело е било образувано по иск на К.Т. срещу ОС-Габрово, което е обусловило отвода на всички съдии от този съд и изпращане на делото на ВТАС за определяне по реда на чл.23 ал.3 ГПК на друг съд, който да разгледа делото.

Предвид на това е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно: чрез свои действия или бездействия ответникът да е причинил забавяне на образуваното пред него производство, което да е довело до настъпването на определени неимуществени вреди за ищеца . Направил е извода, че предвид липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ, е безпредметно да се изследват останалите елементи от състава на спорното право-търпи ли ищецът вреди и последица на какво са те.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно 4 неоснователността и недоказаността на предявения иск.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това, че Прокуратурата на Република България не е конституирана като контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ за задължително участие на прокурор.

Оплакването, че съдът е не е извършил доклад по чл.140 ГПК, като не е дал правилни указания относно доказателствената тежест на страните, е неоснователно. Първоинстанционният съд е изготвил е доклад по чл.140 ГПКопределението му с № 985 от 01.07.2025г. и протоколът от първото по делото заседание на 23.10.2025г., като страните не са имали възражения по него, разпределил е правилно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, обсъдил е всички наведени от ищеца твърдения и всички релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички искания на страните и по всички техни твърдения и възражения, извършен е анализ на релевантните факти.Предвид на това, неоснователно е оплакването на жалбоподателя и в тази насока.

Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се присъждат.

Водим от горното, ВТАС

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 533 от 18.11.2025 г. по гр.д. № 419/ 2025г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6