Решение № 281 от 26.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Несебър, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101291 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „В.......” *** срещу Р. Г. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 298,83 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 55,35 лв. – лихва върху главницата за периода 26.12.2022г. – 11.11.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 28.05.2022г. – 31.03.2025г. (по издадени фактури за периода 25.11.2022г. – 25.04.2025г.) до имот, находящ се в к. к. „С*****“, комплекс „Т*****“, бл. **, ет. **, ап. ***, с идентификатор 5**********, аб. № *******. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 298,83 лв., като за тези суми от ищеца са издадени фактури: фактура № 0****** от 25.11.2022г. за сумата от 49,94 лв., фактура № 00***** от 24.11.2023г. за сумата от 117,83 лв. и фактура № 0***** от 25.04.2025г. за сумата от 131,06 лв. Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове.

С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата, чрез особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Сочи се, че липсват доказателства за валидно облигационно правоотношение. Твърди се, че е недоказано реалното предоставяне на услугите.

Отправя се възражение за изтекла погасителна давност. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

1

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, вкл. и надлежно извършено разпределение от централните водомери в сградите, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От нотариален акт от ******г. (на л. 62 – л. 63 от делото) се установява, че ответницата придобила на същата дата собствеността върху имот, находящ се в к. к. „С*****“, комплекс „Т*****“, бл. **, ет. **, ап. ***, с идентификатор 5**********.

Видно от фактура № 0****** от 25.11.2022г., фактура № 00***** от 24.11.2023г. и фактура № 0***** от 25.04.2025г. (на л. 22 – л. 24 от делото) за посочения апартамент е открита партида при ищеца, с клиент Р. Г. и аб. № *******. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1*****) са правени отчитания на 28.05.2022г., на 02.11.2025г. (отчетено е потребление от 10 куб.м. и 3,38 куб. м. – от разпределение), 04.04.2023г. (нулево потребление), 01.11.2023г. (26 куб.м. и 2.07 куб.м. от разпределение), на 08.05.2024г. (нулево потребление) и на 31.03.2025г. (потребление от 24 куб. м. и 1,89 куб. м. – от разпределение). От справка на централния водомер в комплекса (на л. 7 от делото) се установяват потребените за сградата количества в периода 28.05.2022г. – 31.03.2025г.

От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0****** от 25.11.2022г. била начислена сума за плащане от 49,94 лв., по фактура № 00***** от 24.11.2023г. – 117,83 лв., а по фактура № 0***** от 25.04.2025г. – 131,06 лв. По делото са представени Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР за цените през 2021г. и 2022г., Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г., Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. за цените от 2023г., Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. – за цените за 2024г. и Решение № Ц-30 от 19.12.2024г. за цените от 2025г. (на л. 11 – л.

21 от делото). В цитираните фактури, касаещи процесните периоди, били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. „С*****“, комплекс „Т*****“, бл. **, ет. **, ап. ***, с идентификатор 5**********, за процесните периоди по фактурите , е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.

Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижими имоти, което е доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказва и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект. Изложеното е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на облигационна връзка, като видно от чл. 61 и сл. от ОУ на ищеца, именно собственикът следва да е титуляр на партидата (респ. страна по облигационното задължение). Негово е и задължението по чл. 61, ал. 1 от ОУ да подаде заявление за промяна на партидата с придобиване на собствеността – в 30-дневен срок. С нотариалния акт е доказано, че ответникът е придобил собственост върху посочения имот, поради което е станал 2 страна в облигационната връзка с ищеца.

В случая отчитането на процесните водомери е станало на посочените по-горе дати, като същите са „видяни“ от отчетник – в изпълнение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия.

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.11.2022г., 24.11.2023г. и 25.04.2025г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 25.12.2022г., 24.12.2023г. и 25.05.2025г. Във връзка с тези установявания, възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, тъй като искът е предявен на 12.11.2025г.

(т.е. преди изтичане на погасителната давност спрямо датата на настъпила изискуемост на вземанията).

Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ***, който лично е видял водомера.

Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 298,83 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като след превалутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 152,79 евро.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 26.12.2022г. – 11.11.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 25.12.2022г., 24.12.2023г. и 25.05.2025г., поради което ответникът действително е изпаднал в забава още към 26.12.2022г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 55,35 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло, като след превалутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 28,30 евро.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 евро – платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.

8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да 3 надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв.

Общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство , след превалутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, е от 303,39 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Г., гражданка на И****, родена на **********г., с адрес на територията на Република България в к.к. С******, комплекс „Т*******“, бл. **, ет. **, ап. ***, да заплати на „В.......” ***, ЕИК 8*****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, кв. „П*****”, ул. „Г****” № **, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 152,79 евро (равностойност на 298,83 лв), представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № 0****** от 25.11.2022г., фактура № 00***** от 24.11.2023г. и фактура № 0***** от 25.04.2025г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „С*****“, комплекс „Т*****“, бл. **, ет. **, ап. ***, с идентификатор 5**********, аб. № *******, с отчетен период 28.05.2022г. – 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2025г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 28,30 евро (равностойност на 55,35 лв.) – лихва върху главницата за периода 26.12.2022г. – 11.11.2025г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 303,39 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:

ЦКБ – клона Бургас, IBAN: B********, BIC: C*****