Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 615 от 31.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3436/2022
Вид
Решение № 615
Подписан
31.05.2023
В сила
01.07.2023
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103436 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ , чл. 128 т.2 КТ и чл. 224 ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД от Е. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. К* действащ чрез процесуален представител адв. Я. С., със съдебен адрес : гр. София, ул.

„Позитано „ № 30 , ет.2 против СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е.

С. С. с искане да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 103/ 05.10.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността „, , за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, както и за присъждане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск и лихва при просрочие.

В исковата молба се твърди, че на 12.06.2022 г. между ищеца и ответното сдружение е бил сключен трудов договор за наемане на професионален футболист, регистриран в БФС под №725, по силата на който на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „футболист – професионален състезател“ с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1546.43лв. или нетно такова в размер на 1200 лв. На 13.06.2022 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което ответникът се е задължил да изплаща на ищеца за периода 13.06.2022 г. до 13.07.2023 г. допълнително нетно трудово възнаграждение в размер на 27 600 лв. или разпределено помесечно допълнителното нетно възнаграждение, което се прибавя към първоначалното е в размер на 2 300 лв.След направеното допълнение месечното нетно трудово възнаграждение на ищеца възлизало на сумата от 3 500 лв. Твърди се, че със Заповед №103 от 05.10.2022 г. , връчена на ищеца на 15.10.2022 г. трудовият му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1,т.11 от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ, без 1 ищецът да е предизвестен за това прекратяване и без да е спазено предизвестието от 3 месеца.Твърди се, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не са налице основанията на чл.328 ал.1,т.11 от КТ и от друга страна уволнителната заповед не е мотивирана. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено, че служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на длъжността – не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения съгласно изискванията на старши треньора и работодателя, без да са конкретизирани новите изисквания, на които ищецът не отговаря както и кога и по какъв начин са били въведени. Твърди се, че за длъжността заемана от ищеца, никога не е имало ясни и точни изисквания, на които да отговаря всеки служител , заемащ тази длъжност- нито при сключване на трудовия договор, нито след това. На ищеца,както и на останалите му съотборници никога не е била връчвана длъжностна характеристика при постъпване на работа или по нататък, нито са били запознати с конкретни изисквания преди да се сключи трудов договор с ответника. Сочи се също така, че процесната заповед не е мотивирана по начин, даващ възможност на работника или служителя да разбере, на кое от новоустановените от работодателя изисквания за заеманата длъжност не отговаря. Поддържа, че непосочването на конкретни фактически основания в уволнителната заповед, несъдържащи препратки към други документи и неузнаването на такива от ищеца преди уволнението нарушава правото му на защита и е достатъчно основание за приемане на уволнението за незаконосъобразно и за неговата отмяна. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца и дължимото му се трудово възнаграждение за месеци август, септември и октомври до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че предвид неизплащане на трудовото възнаграждение към настоящия момент на ищеца остава дължимо нетно трудово възнаграждение в общ размер 8 750 лв., разпределено по размер и период както следва: за месец август 2022г -3 500лв., за месец септември 2022г -3 500лв., за месец октомври 2022г.1750лв. Твърди се,че пред 2022г ищецът има неползван платен годишен отпуск от 7 дни, за който ответникът следва да му заплати обезщетение,което той не е получил. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно уволнението му, да му се заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение в размер на 21 000 лв. за периода от 16.10.2022г до 16.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8 750 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците август и септември 2022г. по 3500лв. месечно и за месец октомври 2022г. -1 750,00 лв. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 816,00 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се изцяло твърдението, че уволнението е незаконно. В уволнителната заповед изрично било записано, че служителят не отговаря на промяна на 2 изискванията за изпълнение на длъжността- не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения, съгласно изискванията на старши-треньора и работодателя. Сочи се, че ищецът е бил напълно наясно с новите изисквания, въведени от старши треньора и работодателя, които той не е покривал и въз основа на които трудовото му правоотношение е било прекратено. Това е така, тъй като всеизвестен факт е, че футболистите във всеки футболен отбор са пряко подчинени на старши- треньора и извършват своята тренировъчна и състезателна дейност / работа/ под негово пряко ръководство. Оспорва те твърдението, че за заеманата от ищеца длъжност никога не е имало ясни и точни изисквания, на които да отговаря всеки служител, заемащ тази длъжност. Оспорва се твърдението, че на ищеца не е била предоставена длъжностна характеристика при постъпването му на работа. Поддържа се ,че при сключване на трудовия договор на ищеца е представено длъжностна характеристика за длъжността“ професионален спортист“, с която същият се е запознал и подписал.Оспорва се иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ като се противопоставя възражение, че ищецът не търпи вреди, респективно не му се дължи обезщетение. Твърди се, че ответникът е изплатил всички дължими суми при и по повод прекратяване на трудовото му правоотношение. Не се оспорва твърдението, че между страните е било сключено допълнително споразумение, но съгласно постигнатите уговорки ответникът дължи на ищеца допълнително възнаграждение в общ размер от 27 600 лв., като в договора изрично е посочено,че същото следва да бъде платено до 31.07.2023 г. Никъде не било посочено, че месечното трудово възнаграждение на лицето бива увеличено с тази сума. Твърди се , че в случая приложение намира разпоредбата на чл.6, ал.1 т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Допълнителните възнаграждения следва да бъдат изплащани според договорените условия, а именно до 31.07.2023г., а не както ищецът твърди като допълнение на месечното му трудово възнаграждение. Ответникът твърди, че нетното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 1200,00 лв., а не както е посочено в исковата молба 3 500,00 лв.Освен това видно от посочения срок падежът на това допълнително възнаграждение не е настъпил и задължението не е изискуемо. С допълнителното споразумение не е увеличено месечното трудово възнаграждение.На това основание се оспорва и твърдението за неизплатени трудови възнаграждения. Оспорва се и твърдението за незаплатени възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2022 г., както и за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като се твърди, че те са погасени чрез плащане.В първото по делото заседание се прави възражение за нищожност на сключеното допълнително споразумение , поради липсата на изискуемите се реквизити по чл. 61 КТ , както и поради това , че в него не е посочена каква ще бъде насрещната престация. Сочат се доказателства.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца

Пазарджишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните , че същите са се намирали в трудово-правна връзка по 3 силата на договор за наемане на професионален футболист № 725/12.06.2022 г. сключен на основание чл. 67 ал.1 т.2 КТ – за срок от една година . В раздел ІІІ от договора страните са уговорили , че месечното брутно трудово възнаграждение на футболиста е 1546,43 лв. / 1200,00 лв. нето / и е дължимо до 25 –то число на месеца , следващ този за който се дължи.

В раздел VІІ страните са уговорили , че футболистът има правото на 20 календарни дни платен годишен отпуск.

Не е спорно между страните, че с подписано към трудовия договор допълнително споразумение от 13.06.2022 г., е било уговорено, че в допълнение към основното трудово възнаграждение уговорено в договора, клубът се задължава да заплати на футболистът нетно допълнително възнаграждение в размер на 27600,00 лв. платимо до 31.07.2023 г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 103/05.10.2022 г. , трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.11 КТ във връзка с чл.

326 ал.2 и чл. 220 ал.1 КТ , като в словесната част на заповедта са посочени средните причини : „Служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на длъжността – не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения, съгласно изискванията на старши –треньора и работодателя“. Със заповедта , работодателят е наредил на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 326 ал.2 , във връзка с чл. 220 ал.1 КТ и чл. ІХ .3 от договора за неспазения срок на предизвестието в размер на 4639,29 лв. бруто, както и по чл. 224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 7 дни – 470,65 лв.

Не се оспорва от страните , че заповедта е връчена на ищеца на датата посочена от него в исковата молба- 15.10.2022 г. / с нотариална покана с рег. № 2401/ 13.10.2022 г. на Нотариус нели Ивчева – Петрова с рег. № 679.

Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността “професионален спортист“ / утвърдена от председателя на клуба и връчена лична на ищеца срещу подпис / е , че в раздел ІV , работодателят е разписал следните изисквания към тази длъжност : - да има съответния състезателен лиценз, -отлични спортно-технически , двигателни и мотивационни умения, способност за работа в екип и добра междуличностна комуникация, запознат със съвременните изисквания за екипировка.

От представените по делото три броя платежни документи , както и от заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че на ищеца са били начислени за исковия период / м. август, септември и октомври 2022 г. / трудови възнаграждения , които като нетни суми са му били изплатени с представените по делото платежни нареждания и като размери са следните : за м. август 2022 г. – 1200,00 лв. нетна сума, за м. септември 1200,00 лв. като нетна сума и за м. октомври 2022 г. – 514,29 лв. като нетна сума. Вещото лице дава заключение , че ищецът е имал правото на 7 дни платен годишен отпуск , които не са ползвани. Вещото лице още дава заключение, че това обезщетение в размер на нетната сума от 487,13 е било изплатено с платежното нареждане от 14.11.2022 г. Обезщетението е било начислено въз основа на брутното трудово възнаграждение в размер на 1546,43 лв.