Решение № 1690 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110151358 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. Т., с ЕГН: **********, адрес:

********* съдебен адрес: ************* чрез адв. А. В. срещу *************, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени страдания и несгоди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.04.2025 г.

(**********************) до окончателно изплащане на сумата, които вреди са претърпени във връзка *******************

Ищецът твърди, че на 12.12.2024 г., около 00:05 часа е управлявал собствен л.а.

*******************************************

След извършената проверка, бил изготвен акт *************************** Ищецът бил транспортиран до ******************************** В заключението на проведената съдебно-химико-токсикологична експертиза, рег.

*******************

С оглед на установеното от експертизата и приложените доказателства, наказателното производство по *******************************************

Излагат се доводи, че незаконосъобразно са прилагани принудителни административни мерки, а също така е налице и незаконосъобразно задържане. Временното отнемане на СУМПС, на СРМПС, както и на 2 бр. рег. табели, са били базирани на показания от технически средства, които впоследствие не са били подкрепени от назначената съдебнохимико-токсикологична експертиза. Последната е установила ясно съдържание на грешки в резултатите.

Твърди се, че поради намалена подвижност, на Т. му се налагало да използва транспортни средства, което подчертава абсолютната нужда от собствения му автомобил.

Ищецът също така полагал грижи за свой възрастен родител, за което му се налага да се 1 придвижва с МПС до *************** В периода от 4 месеца - от 12.12.2024 г. - до 09.05.2025 г., в който лицето е със иззето МПС, както и правоспособност за управление на МПС, поради настъпилата неоснователна фактическа обстановка, извършването на гореизброените дейности са му били от изключителна трудност. Налагало му се използването на алтернативни методи на придвижване - използване на градски транспорт или таксиметрови услуги, както и ангажиране на близки приятели, които да го превозват, които, в ситуация на намалена подвижност, представляват извънмерно усложнение на ежедневието.

Сочи се, че били претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание, срам, страх, притеснение, уронване на достойнството му, възпрепятстване на ежедневния му ритъм на живот и професионалните му ангажименти като парамедик, така и на ежедневния му ритъм на живот, невъзможност за пътуване до други градове по работа.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва претенцията по основание и размер.

Сочи се, че ищецът не е представил и ангажирал доказателства за това кога прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство му е бил връчен и кога е придобил стабилитет,поради изтичане на срока за обжалване, респективно твърденията,че постановлението е влязло в сила се определят като недоказани.

Твърди се, че за да може да се ангажира отговорността на държавата по чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ, ищецът следва да е търпял вреди именно в резултат на осъществената срещу него наказателна репресия в качеството му на обвиняем и не е достатъчно само образуваното наказателно производство. Сочи се, че по процесното наказателно производство ищецът не е привличан в качеството на обвиняем,

Прави се възражение за началния момент , от който се претендира законна лихва.Такава би могла да се претендира считано от датата на влизане в сила / придобиване на стабилитет/ на постановлението за прекратяване, за която не са представени доказателства.В конкретния случай ,при доказана допустимост и основателност на предявената искова претенция ,законна лихва би била дължима от датата ,на която постановлението от 24.04.2025г. за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет,но не и от по ранен момент.

Тъврди се, че ********** не е извършила нито едно незаконосъобразно действие.

Единственото процесуално действие, извършено от прокурора е постановяването на прекратителния акт, който не е вредоносен за ищеца, а напротив - преустановява евентуалното извършване на вредоносни действия срещу него

Сочи се, че актовете и заповеди за прилагане на административни мерки са актове на полицейски орган, за които от една страна *********** не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря, а от друга не подлежат на обезвреда по реда на чл.2 от ЗОДОВ.

Поддържа се, че тези актове са издадени преди започване на досъдебното производство,а не в рамките на същото и не е в правомощията на ********** да упражнява ръководство и контрол над издаването им.

Сочи се, че твърдяното незаконосъобразно задържане на ищеца със************************************************************* също не подлежи на контрол от ************************,а може да бъде обжалвано пред съда.

Не се сочат, а и липсват данни спрямо ищеца да е била вземана мярка за процесуална принуда в рамките на досъдебното производство и с правно основание НПК,контролът над която да е в правомощията на **********. В тази връзка се поддържа и ,че управляваният от ищеца лек автомобил ,марка *******************************което е съставен и съответния протокол.

2

Твърди се, че не са ангажирани доказателства от ищеца, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от конкретното образувано наказателно производство по реда на чл.212, ал.2 НПК, тъй като такива няма.

Евентуално се оспорва размера на претендираното обезщетение от 25 000 лв. за неимуществени вреди като изключително и прекомерно завишен..

Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.

Представителят на ***************оспорва исковете по съображения, подробно развити в отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК.

Въз основа на наличните по делото писмени и гласни доказателства, Софийският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

Видно от талон за изследване ************************************ Съставен е акт за установяване на административно нарушение********************************************

Със

Заповед за задържане на лице рег.

****************************************************

В 02.37 ч. на ***************г. на ищеца е извършен личен обиск като са описани намерените в същия вещи, оставени за съхранение докато тече срока на задържането Със Заповед ****************

Със Заповед ********************************

По образуваното досъдебно производство е изготвена съдебн**********************************Установено е отсъствие на наркотични вещества.

По досъдебното производство е изготвена справка за съдимост на ищца, видно от която същият е неосъждан.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.04.2025 г. е прекратено досъдебното производство

***************************************************************************************

Направен е извод, че В. А. Т. ЕГН ********** не е осъществил престъпния състав на чл. 3436, ал. 3 НК, както и на друг състав от Особената част на НК. Постановено е, че веществено доказателство- ************************

Досъдебното производство е изпратено на ОПП-СДВР за преценка налице ли е административно нарушение, осъществено от В. А. Т. във връзка с установената *******************************************

Издадено е наказателно постановление

******************************************

В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитан като свидетел ************* Същият е приятел на ищеца и разказва, че през декември месец звънял на ищеца който не си вдигнал телефона. Майката на ищеца също е звъняла и не можела да го открие. Чак на следващия ден ищецът върнал обаждане и заявил, че е задържан защото бил спрян от полицаи, които му направили проверка с тест ******, който отчел положителна проба и бил задържан. Той обяснил, че е фармацевт и пие лекарства, които биха дали 3 резултат, но полицаите не го послушали. Била му отнета колата и не може; да се придвижва.

Майка му живеела в ********* и имала нужда от грижи, като ищецът не можел да я посещава, защото нямало пряк транспорт до там и се налагало да търси помощ от познати, в т.ч. и от свидетеля, които да го закарат. Ищецът споделял, че цялото нещо му се отразило зле- не можел да спи, чувствал се в шоково състояние, приемал успокоителни.

Така изяснената фактическа обстановка води до извод за частична основателност на иска за неимуществени вреди.

Както предвижда чл.1 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна, обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно наличие на незаконно обвинение.

Към настоящия момент е образувано тълкувателно дело №2/2025 г. на ОСГК на ВКС п о следния материалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Решението на този въпрос е ключово за изхода на правния спор доколкото правопораждащите факти по делото са именно такива – ищецът не е привлечен като обвиняем по прекратеното досъдебно производство ********************** но са изложени доводи за причинени вреди именно в това досъдебно производство.

Настоящият съдебен състав възприема приетото разрешение на въпроса в Решение № 50009 от 08.02.2023 год. по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о. на ВКС в смисъл, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние.

В процесния случай се касае за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК – употреба на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред. Доколкото именно ищецът е спрян за проверка, именно той е тестван за наличие на наркотик чрез техническо средство DRUGTEST и е дал кръвна проба за изготвяне на химикотоксикологична експертиза, единственото лице, което би могло да има качеството обвиняем по това досъдебно производство е ищецът. Действително същият не е привлечен като обвиняем и това е намалило неоснователно указаната репресия върху ищеца, но същият се позовава на факти, които твърди, че са настъпили именно заради образуваното наказателно производство – задържането му за 24 часа по реда на ЗМВР и налагането на принудителни административни мерки.

Така съдът намира, че в настоящото производство се установяват предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за обезвреда – наличие на досъдебно производство по което единствено ищецът би могъл да има качеството на обвиняем за извършване на престъпление, след което наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

По отношение на неимуществените вреди съдът отчита, че справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. Обезщетението за неимуществени 4 вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД - по справедливост. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.