Решение № 348 от 02.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Монтана, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630103260 по описа за 2025 година

Предявен е иск от “ВиК” ЕООД, град Монтана и е образувано гр.д. 3260 по описа на РС Монтана за 2025 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1696 по описа на МРС за 2025 година. Производството е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът “ВиК” ЕООД, град Монтана твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на вода за битови нужди, по отношение на имот, находящ се в *****. Сочи, че за периода 04.05.2023 г. – 05.05.2025 г. е доставил на ответника вода, но последният не заплатил стойността й в общ размер на 971.84 лева. Твърди, че ответникът му дължи и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.06.2023г. – 24.06.2025 г. в размер на 104.11 лева. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, по което било образувано ч.гр.д. № 1696/2025г. на РС Монтана. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размер. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът М. Х. М. в срока по чл. 131 ГПК взема становище по предявения иск чрез назначен особен представител като оспорва предявения иск. Прави възражение, че липсват доказателства както ответникът да живее на адреса, така и да има сключен договор с ищеца за доставка на вода.

1

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Взето е предвид и производството по ч. гр. д. 1696/2025 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. Изслушано е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След преценката им, съдът приема за установено следното:

Ответникът по делото е дългогодишен абонат на дружеството – ищец за водоснабден имот, находящ се в ***** – на негово име има разкрита партида, заплащал е сметки за вода. В имота има монтиран измервателен уред. За процесния период представител на водоснабдителното дружество не е отчитал показанията на измервателнния уред, поради липса на достъп до имота. Претендираните количества са изцяло от служебни записвания. Преди процесния период, видно от представения карнет, ответникът не е живеел в имота и е нанесено отбелязване – „в Англия“. За начислените количества вода непосредствено преди 04.05.2023 година е направено записване да бъдат разпределени в 10 фактури. На датата, претендирана като крайна в процесния период има отбелязване, че водомерът е сменен поради щета. Разпитана като свидетел, инкасаторката, обслужваща адреса, заявява, че не е намирала лица на този адрес, но виждала, че има пране, а в един от случаите нейн колега М. разговарял с жена на адреса, за която тази свидетелка предполага, че е дъщеря на ответника. След завеждане на делото по твърдение на ищеца, ответникът е заплатил сумата от 306.63 лева. Вещото лице приема, че с тази сума са заплатени задълженията по 4 фактури от исковия период, но прави впечатление, че и четирите са с дата на издаване 04.05.2023 година. Следователно няма как да отразяват задължение за процесния период. Ищецът пък приема, че с тази сума ответникът е заплатил разноските по заповедното производство и част от дължимите главница и лихви за целия процесен период, поради което и предмета на установяване в настоящото производство са вземания в по – нисък размер от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение. Сумата е изплатена на 08.07.2025 година и на тази дата ответникът е депозирал заявление пред ВиК доставчика, че не живее на адреса, поради което не желае да му бъде начислявано служебно потребление.

При така установените факти, настоящият състав намира предявения иск за недоказан и неоснователен. На първо място в производството не се установи за процесния период във водоснабдения по принцип имот на адрес ***** да е изразходвано именно претендираното от ищеца количество вода, доколкото всички записвания за периода са извършвани служебно. На следващо място не се установи в процесния период именно ответникът да е собственик или ползвател на този имот, за да бъде ангажирана именно неговата отговорност – фактът, че на негово име е разкрита партида в предишен период, не е достатъчен да установи, че и в рамките на процесния период ответникът е задължен към дружеството – доставчик на вода; извършени от ответника плащания не установяват по никакъв начин „признание“ на претендираното задължение, в каквато насока са разсъжденията в писмената защита, представена от ищеца, а и както бе споменато по – горе, не става ясно вземания на дружеството за кой период е погасил ответникът. На следващо място е налице сериозно нарушение на разпоредбите на Наредба 2

№ 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. За процесния период от 2 години няма съставен нито един протокол, подписан от свидетел, каквото е изискването на чл.35 от Наредбата и чл.5 от ОУ, че до имота не е предоставен достъп. В т.нар.карнет книга са налице служебни записвания, които са послужили основание за предприемане на съдебни действия срещу ответника, без да е спазена процедурата за служебно начисляване на потребление. В края на процесния период е сменено и измервателното устройство с отбелязване, че е налице щета, без да се изясни в производството този факт има ли отношение към начисленото количество вода. Следва да се напомни и принципа, че ответникът в качеството си на потребител е задължен да заплати само реално предоставена услуга. В случая дружеството – доставчик претендира заплащане на количества вода, които служебно е начислило, без в производството да е налице и едно доказателство каква част и дали въобще, начисленото количество е потребено.

С оглед изложените мотиви предявеният иск се явява недоказан и неоснователен, поради което съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В и К” ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от инж. В.Д. – Управител иск срещу М. Х. М. с ЕГН ********** от ***** чрез който да бъде установено задължението на последния за сумата 971.84 лева, представляваща задължение за доставена питейна вода за периода 04.05.2023 – 05.05.2025година, както и обезщетение за забава върху това вземане за периода от 05.06.2023г. – 24.06.2025 г. в размер на 104.11 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 1696/2025. на РС – Монтана като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3