Решение № 4641 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330105338 по описа за 2026 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. М. Ш., ЕГН **********, чрез ЕАД Е. И., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени следните искове: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца на сумата от 10,00 евро, частичен иск от общата сума от 498,00 евро недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожен Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането и 2) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 евро, частичен иск от общата сума от 1300,00 евро - недължимо платена като възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г., а ищецът и ответникът „Файненшъл България” ЕООД са сключили Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г., както и че тези два 1 договора са обявени за недействителни с решение по гр.д. № 14592/2025 г. по описа на РС – Пловдив. Сочи се, че кредитополучателят В. Ш. е изплатил изцяло сумите по цитираните договор за кредит и договор за гаранция, но въпреки отправените покани, ответните дружества не възстановили доброволно недължимо платените по тях суми. Ищецът твърди, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил сумата в размер на 498,00 евро без основание по недействителния Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г. и същата подлежи на връщане, както и че ответникът „Файненшъл България" ЕООД е получил сумата в размер на 1300,00 евро без основание по недействителния Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г., поради което същата подлежи на връщане.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените осъдителни искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който изразява становище за неоснователност на предявения срещу него иск. Не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г., който с Решение № 1983/27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 14592/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е обявен за недействителен. Твърди, че до момента на подаване на настоящата искова молба ищецът по настоящото дело не е отправял покана до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, самостоятелно или чрез представител, за възстановяване, на основание чл. 23 от ЗПК, на остатъка от заплатените над главницата суми по този договор за заем. Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД сочи, че е възстановило на ищеца В.

Ш. заплатените над главницата по Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г. суми, които се равняват общо на 710,00 евро.

По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. При условията на евентуалност, релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България” ЕООД. Излага доводи за неоснователност на предявения срещу него иск. Не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г., който с Решение № 1983/27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 14592/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е обявен за недействителен. Твърди, че до момента на подаване на настоящата искова молба ищецът по настоящото дело не е отправял покана до „Файненшъл България” ЕООД, самостоятелно или чрез представител, за възстановяване, на основание чл. 23 от ЗПК, на заплатените като възнаграждение по този договор за предоставяне на гаранция суми.

2

Ответното дружество „Файненшъл България” ЕООД сочи, че е възстановило на ищеца В. Ш. заплатените като възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г. суми, които се равняват общо на 1100,00 евро.

По гореизложените съображения ответникът „Файненшъл България” ЕООД моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. При условията на евентуалност, релевира възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С протоколно определение от 08.10.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като същият е увеличен от 10,00 евро, частичен иск от общата сума от 498,00 евро, на 498,00 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

С протоколно определение от 08.10.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, като същият е увеличен от 50,00 евро, частичен иск от общата сума от 1300,00 евро, на 1100,00 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 498,00 евро на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да проведе насрещно доказване по този факт. При доказване на плащането от страна на 3 ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 498,00 евро е заплатена на валидно правно основание.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 1100,00 евро на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД.

В тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да проведе насрещно доказване по този факт. При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 1100,00 евро е заплатена на валидно правно основание.

Не спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца В. М. Ш. и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г.; че между ищеца В. М. Ш. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г.; че Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г. са прогласени за недействителни с влязло в сила Решение № 1983/27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 14592/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив; че ищецът е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт” АД сумата в размер на 710,00 евро над главницата по нищожния Договор за паричен заем № *****/17.05.2024 г., както и че ищецът е заплатил на „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 1100,00 евро като възнаграждение по нищожния Договор за предоставяне на гаранция № *****/17.05.2024 г. Прогласяването за нищожни на процесните договори с влязъл в сила съдебен акт се установява и от приетото като писмено доказателство по настоящото дело Решение № 1983/27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 14592/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 20.05.2026 г.

От представеното от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД преводно нареждане от 21.07.2026 г. се установява, че в хода на настоящия процес същият е заплатил по банков път на ищеца сумата в размер на 710,00 евро, с основание за плащане – „суми по Договор *****“.

От представеното от ответника „Файненшъл България“ ЕООД преводно нареждане от 21.07.2026 г. се установява, че в хода на настоящия процес същият е заплатил по банков път на ищеца сумата в размер на 1100,00 евро, с основание за плащане – „суми по Договор *****“.

Предвид установената недействителност на договора за кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Между страните е безспорно, че заплатената от ищеца сума над главницата (чистата стойност на кредита ) по процесния нищожен договор за паричен заем е в размер на 498,00 евро. Тази сума се явява платена от ищеца при начална липса на правно основание и подлежи на връщане. От представеното от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прието като 4 писмено доказателство по делото преводно нареждане от 21.07.2026 г. (с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е заплатило на ищеца сумата от 710,00 евро), неоспорено от ищцовата страна, се установява, че същият е заплатил претендираната от ищеца сума в размер на 498,00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2026 г., до датата на плащането – 21.07.2026 г. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на 235, ал. 3 от ГПК. Налага се извода, че исковата претенция срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради осъществено пълно изпълнение на задължението в хода на процеса.

Предвид нищожността на процесния Договор за предоставяне на гаранция, ищецът не дължи и заплащане на предвиденото и заплатено по този контракт възнаграждение на гаранта. В настоящия случай страните не спорят, че заплатеното от ищеца възнаграждение на гаранта по процесния Договор за предоставяне на гаранция е в размер на 1100,00 евро, като същото е недължимо платено и подлежи на връщане на ищеца. Видно от представеното от ответника „Файненшъл България“ ЕООД и прието като писмено доказателство по делото преводно нареждане от 21.07.2026 г., неоспорено от ищцовата страна, същият е заплатил претендираната от ищеца сума в размер на 1100,00 евро. Както бе посочено по-горе, извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на 235, ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното предявеният иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД се явява неоснователен и следва да се отхвърли, поради осъществено пълно изпълнение на задължението в хода на процеса. Когато претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца, в случай че ответникът е изпаднал в забава, независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е основателна.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82f7428f-8406-47a4-9543-331f559f82f6