Решение № 3028 от 04.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3028 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Виолета Йовчева

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100513521 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20111560 от 10.05.2021 г. по гр.д.№ 1982 по описа за 2020 г. се: ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, да заплати на Д. В. Г., сумата от 16 494,34 лв., с която ответната банка се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, представляваща разликата за периода от 15.01.2015 г. до 20.11.2019 г. между предварително уговорените и дължими и реално заплатените договорни лихви по Договор за банков кредит №17/15.11.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В тежест на ответника/в полза на ищеца са възложени разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „У.Б.“ АД/наричана по-долу за краткост „Банката“/, ответник пред СРС.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно инезаконосъобразно. Сочи се, че съдът не обсъдил уговорките по договора за 1 кредит съобразно правилата на чл.20 ЗЗД и затова достигнал до погрешния извод, че страните са уговорили променлива възнаградителна лихва. Сочи, че в т.4.1.б страните били посочили БЛП с точна цифра – 4,14 %, т.е. налице била пълна яснота относно размера на поетото задължение за годишна лихва в размер на 6,6 %, което се получавало от сбора на БЛП и надбавката от 2,46 на сто. Договорено било, че кредитът ще бъде погасен на 420 вноски. Счита, че решението е постановено в противоречие с практиката по чл.58 ЗКИ и поконкретно приетото в решение № 9 от 27.02.2020 г. по т.д.№ 62/2019 г. на ВКС, Първо ТО. Обстоятелството, че в договора било предвидено увеличение на възнаградителната лихва било без значение, тъй като от заключението на вещото лице се установило, че в процесния период заплащаната лихва не била по-висока от договорената. Като е приел, че банката има задължение да намалява лихвата, СРС бил дописал договора. Никъде в последния не било предвидено намаляване на първоначално договорената лихва.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с които искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от Д. В. Г., ищец пред СРС, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че от СРС не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон; правилно била тълкувана волята на страните по чл.20 ЗЗД. Счита, че правилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД. Сочи, че в договора страните били уговорили ясно и недвусмислено двукомпонентна променлива лихва – БЛП и надбавка /чл.4 и чл.11 от договора/ като БЛП бил равен на едномесечния EURIBOR, който бил променлива величина. Надбавката била фиксирана, но промяната на едномесечния EURIBOR водело до автоматична ежемесечна промяна на лихвения процент. По делото се установило, че банката едностранно била променила метода на изчисление на лихвата като по решение на УС на банката добавила и нов компонент „премия“, който компонент многократно бил увеличаван. Такъв компонент страните не били уговаряли. Това било доказано от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователен бил довода на въззивника, че по договора следва да се прилага фиксирана лихва в размер от 6,6 % без да се държи сметка за останалите уговорки между страните и без да се съобразява едномесечния 2

EURIBOR. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че през целия период на действие на договора, банката била съобразявала движението на едномесечния EURIBOR и била променяла лихвеният процент по кредита, т.е. банката не била прилагала фиксиран лихвен процент от 6,6 %. Наред с това банката включвала в БЛП и компонента „премия“ като по този начин компенсирала намалението на обективния референтен индекс, чието движение БЛП следва. Последното се потвърждавало и от писмата на банката до кредитополучателя. Сочи, че съдебното решение на което се позовава банката/въззивник е неотносимо към конкретния случай, тъй като същото тълкувало типов договор за кредит на друга банка – „Юробанк България“ АД. Приложимо било приетото в решение № 20 от 20.05.2020 г. по т.д.№ 739/2019 г. на ВКС, Първо ТО, което коментирало типов договор за кредит като настоящия. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 25.05. 2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 28.05.2201 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва претенцията на ищеца по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД е била уважена срещу Банката, следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По основателността на иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от приложения към исковата молба договор за банков кредит се установява, че за усвоения кредит ищецът се е задължил да заплаща годишна лихва, представляваща сбор от два компонента - базов лихвен процент (БЛП), чиято стойност е следвало да съответства на индекса EURIBOR и фиксирана надбавка от 2, 46 %. При сключване на договора договореният годишен 3 лихвен процент възлизал на 6,60 %. В договора и ОУ към него не била предвидена възможност банката да въвежда допълнителен компонент т.нар.

„премия“ към стойността на базовия лихвен процент. Поради това увеличението на годишния лихвен процент чрез въвеждане на този допълнителен компонент „премия“ , считано от 01.12.2008 г. било ощетило ищеца и това действие на банката съдът е приел за незаконосъобразно и в противоречие с договореното между страните. Освен това, въвеждането на подобна клауза в договора за кредит, след сключването му, която предвижда едностранно увеличение на лихвения процент, и то без доказателства за осъществяването му само при наличие на обективни причини и въз основа на предварително установени критерии и методика представлявало неравноправна клауза в договора, която била нищожна и не намирала приложение в отношенията между страните по процесния договор за кредит.

По същите съображения, в случай, че в чл.11.1.1 от Общите условия се имало предвид увеличение на БЛП чрез въвеждане от УС на банката на допълнителен компонента-премия, по начина, по който това било направено, то тази клауза също била неравноправна и по тази причина нищожна. Затова, при положение, че за процесния период при изчисляването на дължимата договорна лихва като сбора от месечния EURIBOR и надбавката от 2,46 % тя следвало да е 4 653,24 евро, или с 16494,34 лв. по-малко от действително начислената и изплатена от ищеца такава. Това водело до извода, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

Именно с тази сума, банката се обогатила без основание за сметка на ищеца, който бил погасил задълженията по договора за кредит предсрочно.

По доводите във въззивната жалба:

Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Решението е правилно; постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани с договорно правоотношение, възникнало в резултат на подписан на 15.11.2007 г. договор за банков кредит №17 /л.9 по делото пред СРС/. Това обстоятелство е обявено от СРС за 4 безспорно с доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 06.01.2021 г. За безспорно е обявено и обстоятелството, че ищеца /кредитополучател/ е погасил предсрочно задължението си по договора и това е станало през м.11.2019 г.

Не се спори по делото, че ищецът има качеството на потребител съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Спорно по делото с оглед обстоятелствената част на исковата молба и възраженията в отговора по същата, е дали от страна на Банката е спазен начина на определяне на възнаградителната лихва съгласно уговореното; има ли право Банката едностранно да промени размера на възнаградителната лихва и налице ли са били предпоставките за това, както и представлявали клаузата неравноправна по смисъла на чл.146 ЗЗП.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

По силата на договора за банков кредит №17, подписан на 15.11.2007 г. на ищеца Г. е отпуснат кредит в размер на 85 000 евро. Същият се погасява чрез 420 равни погасителни вноски за главницата . Годишният лихвен процент /ГЛП/ включва периода по лихвения план, базисен лихвен процент по т.т.10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на договора, както и надбавка. В т.4.1.б е посочено, че по редовен дълг по т.11.1.4 /за кредити, изплащани чрез равни погасителни вноски за главницата/ лихвения план включва компонента EURIBOR = 4,14 %, надбавка 2,46 % или 6,60 %. В т.11.1.1 от „Условията“ е посочено, че базисния лихвен процент по смисъла на т.11.1 ,а именно, че заемната сметка се олихвява с ГЛП, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване, се определя от УС на банката или оторизиран от него орган въз основа на конкретно посочения индекс, установен в.т.10.3 и 10.4 от условията. Съгласно установеното в т.11.1.1 с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент /БЛП/ , лихвените условия по раздел Първи, т.4.1 до т.4.5 от договора ще се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения от УС на банката и същите са задължителни за страните. Съгласно т.11.1.3 при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, ГЛП се фиксира в размера по 5 т.4.1, а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.

По приложението на чл.20 ЗЗД е налице трайно установена практика /срв. решение № 46/07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. , ІV г.о. и цитираните в него/, според която при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните.

При съобразяване с горните разяснения на ВКС и при направения анализ на отделните клаузи на договора, настоящата инстанция приема, че в случая БЛП не е уговорен като постоянна величина с оглед обстоятелството, че неговия размер е уговорен като обусловен от компонента EURIBOR.

Нещо повече, от представената по делото кореспонденция между страните е видно, че банката се е възползвала от посоченото в т.11.1.3 от „Условията“ и е увеличавала лихвения процент. Тъй като кредитополучателя е възразил на това увеличение, на 27.01.2009 г. банката /ответник/ е уведомила кредитополучателя, че „промяната в лихвения процент е вследствие от приложеното увеличение в размера на БЛП по кредитите за физически лица, чрез прибавяне на допълнителен компонент – премия в размер на 1 процентен пункт, в резултат на взето решение на УС на банката“, виж писмото на л.23 по делото пред СРС. Настоящата инстанция приема, че това писмо представлява извънсъдебно признание на банката, че същата е добавила нов компонент при определяне на лихвения процент и това ев