Определение № 1214 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 15.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 130 и чл. 274 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от А. В. Ч., с която оспорва решение № 7 669 от 15.12.2025 г., постановено по гр. д. № 9 898/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, в частта имаща характер на определение, в която съдът е прекратил производството по предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като недопустимо.

В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно, като постановено в протИ.речие с процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се излага фактическа обстановка, относно извършените от страните действия по вписването на договори за продажба на наследство. Твърди, че след дадени указания от съда е уточнила петитум, че липсва договорно правоотношение, извършената от втория наследник разпоредителна сделка не е произвела действия по отношение на ищцата. Твърди, че през цялото производство се е протИ.поставяла на действителността и правния ефект на договора, оспорвала е протИ.поставимостта на същия спрямо нея, поради което не следва да бъде зачетен в правния мир. Твърди, че макар и да не е изрично формулирано чрез изрично експлицитно използване на термините „нищожност“ и „недействителност“ от формулирания петитум изрично се извежда волята й да отрече правното действие на сделката. Твърди, че съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от страните, а задължението да издири и приложи приложимото право не може да бъде изместено от формален отказ от разглеждане. Твърди, че е налице предявен иск за установяване недействителността на договора от 24.04.2015 г., въпреки че изрична правна квалификация няма.

По отношение на неправилността на решението в тази част твърди, че няколкократно е заявявала, че процесния договор не е пораждал действие спрямо нея, съдът 1 неправилно е определил предмета на спора, както и че е предявила класически отрицателен установителен иск за правоотношение, а не просто за факт, поради което твърди, че същият попада в приложното поле на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че за нея е налице самостоятелен и актуален правен интерес от завеждане на настоящето дело, тъй като по делото има редица съмнителни обстоятелства, при които е сключен договора. Твърди, че неправилен е извода, че спора може да бъде разрешен само с вещен иск. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за произнасяне по същество по предявеният иск.

Ответниците по частната жалба А. В. П. и И. В. Ч. редовно уведомени не взимат становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните, изложени в частната жалба и отговора на същата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното решение № 7 669 от 15.12.2025 г., постановено по гр. д. № 9 898/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, че съдът е прекратил производство в частта относно предявения от А.

В. Ч. срещу А. В. П. и И. В. Ч., иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че възникналото правоотношение въз основа на договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., сключен между И. В. Ч. (чрез пълномощник Д. А. П.) и А. В. П., с нотариално заверени подписи с per. № 1 920, том I, № 65 от нотариус Т. А., нотариус в PC София, с per.

№ *** на НК, с който И. В. Ч. е прехвърлил на А. В. П. наследството останало след смъртта на своя баща В. К. Ч., включително придобитите права и задължения от страните по договора, са непротИ.поставими на възникналото правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 3 824, том 2, № 71 при нотариус С. Т., сключен между И. В. Ч. и А. В. Ч., включително и на придобитите права и задължения по договора, като недопустимо, отхвърлил е предявените от А. В. Ч. срещу А. В. П. и И. В. Ч., искове за признаване за установено между страните, че договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., сключен между И. В. Ч. (чрез пълномощник Д. А. П.) и А. В. П., с нотариално заверени подписи с per. № 1 920, том I, № 65 от нотариус Т. А., нотариус в PC София с per. № *** на НК, с който И. В. Ч. е прехвърлил на А. В. П. наследството, останало след смъртта на своя баща и наследодател В. К. Ч., роден на ******** г., е нищожен (правоотношението не е възникнало) поради липса на основание по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, евентуално - поради протИ.речие на същия договор с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съдът е давал няколкократно указания на ищцата да уточни петитума на предявеният като главен иск. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в отговор на дадените указания ищцата е подавала молби, с които е уточнила, че с така предявеният иск цели да установи, че възникналото правоотношение по договор за продажба на наследство от 24.04.2015 г. е непротИ.поставимо на възникналото правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в част от уточнителните молби ищцата е формулирала петитум за липса на договорно правоотношение, но в обстоятелствената част на исковата молба (уточнителните) винаги са 2 наведени твърдения за непротИ.поставимост спрямо нея на така сключеният договор (т. 2.4 от уточнителна молба от 19.03.2024 г., уточнителна молба от 07.06.2024 г.).

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на ищцата е давана възможност да уточни дали не предявява отрицателен установителен иск за собственост (протоколно определение от 19.10.2023 г.), както и че в съдебно заседание от 18.01.2024 г. същата изрично е заявила, че „няколко пъти било уточнено, че няма предявен иск за собственост на имотите“. С оглед на това и изпълнявайки задълженията си първоинстанционния съд е дал правна квалификация на така предявеният иск като такъв с правно основание чл. 124 от ГПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и неоснователна.

Видно от подадената частна жалба жалбодателката оспорва законосъобразността на постановеното решение, в частта имаща характер на определение, с наведени твърдения, че съдът неправилно е определил правната квалификация на предявеният иск, както и че макар и да не е изрично формулирано чрез изрично експлицитно използване на термините „нищожност“ и „недействителност“ от формулирания петитум изрично се извежда волята й да отрече правното действие на сделката. Така наведените твърдения за необосновано и неправилно определяне на правната квалификация съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, Проверката за допустимост се състои в установяване от съдията докладчик дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. дали не е налице някоя от процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) за това. Тази проверка може да бъде извършена както преди постановяването на акт по същество, така и със самия акт, с които съдът се произнася по същество на повдигнатия спор.

Условията от които зависят съществуването и надлежното упражняване на правото на иска, в правната доктрина и съдебната практика са възприети като процесуални предпоставки. За да възникне правото на иск в полза на определено лице е нужно да е възникнал спор между правоспособни лице, които спор е подведомствен на съда.

Съществуването на такъв граждански спор поражда нуждата, а следователно и интереса от исковата защита. Едновременно с интереса от защитата гражданския спор предопределя и надлежните страни. Ето защо процесуалната легитимация на страните е условие за да съществува правото на иск в полза на определено лице.

Една от процесуалните предпоставки за надлежното му упражняване е правния интерес от предявеният иск. Видно от мотивите на атакуваното решение първоинстанционния съд е приел, че с оглед на изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и подадените уточнителни молби за ищцата не съществува правен 3 интерес от предявеният иск, както и че същият е недопустим. Така изложените доводи в решението се споделят и от настоящата инстанция.

Видно от многократно изложените твърдения от ищцата същата е изложила твърдения, че правата по договор от 24.04.2015 г. са непротИ.поставими на него, че извършената от ответника сделка не е породила действие по отношение на него и не го обвързва, доколкото му е непротИ.поставима. Никъде в молбите ищцата не е навела твърдения, че липсва изобщо правоотношение по договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., а че правата по този договор за вписани по-късно от сключения от ищеца договор за покупко-продажба на същото наследство от 13.05.2015 г., поради което са му непротИ.поставими.

Във въззивната частна жалба са наведени твърдения, че чрез изрично експлицитно използване на термините „нищожност“ и „недействителност“ от формулирания петитум изрично следва да се изведе волята й да отрече правното действие на сделката. С терминът „експлицитно“ се означава нещо, което е изразено ясно,открито и недвусмислено.

В граматиката и семантиката използвания от жалбодателката термин се използва за конструкция или признаци, които са явно изразени, а не подразбирани. Казаното предпоставя, че в случай, че ищцата е твърдяла и искала да предяви иск за нищожност или недействителност на цитираната сделка същата е следвало да уточни/изрично да посочи това, тъй като от използваните термини не е допустимо да се извлича нейната воля. Не на последно място в молбите си ищцата не не оспорва съществуването на самия договор, а неговата протИ.поставимост спрямо нея, поради по-късното вписване на сключения от нея договор. С оглед на това следва да се приеме, че същата е повдигнала спор, изразяващ се в конкуренция на право на собственост. Такъв спор е допустимо да бъде разрешаван само при предявен иск за собственост. Гласността от вписването и протИ.поставимостта на извършени сделки с недвижими имоти следва от поредността на вписването и е предвидена в закона, т.е. в конкретния случай се касае за установяването на факт с правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че атакуваното решение в частта относно прекратяването на производсство по иска с правно основание чл. 124 от ГПК е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 669 от 15.12.2025 г., постановено по гр. д. № 9 898/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, в частта, в която съдът е прекратил производство в частта относно предявения от А. В. Ч. срещу А. В. П. и И. В. Ч., иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че възникналото правоотношение въз 4 основа на договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., сключен между И. В.

Ч. (чрез пълномощник Д. А. П.) и А. В. П., с нотариално заверени подписи с per. № 1 920, том I, № 65 от нотариус Т. А., нотариус в PC София, с per. № *** на НК, с който И. В. Ч. е прехвърлил на А. В. П. наследството останало след смъртта на своя баща В. К. Ч., включително придобитите права и задължения от страните по договора, са непротИ.поставими на възникналото правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 3 824, том 2, № 71 при нотариус С. Т., сключен между И. В. Ч. и А. В. Ч., включително и на придобитите права и задължения по договора, като недопустимо, като правилно и законосъобразно.