Решение № 548 от 19.09.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002102839 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото З. К. С. срещу решение № 66/11.01.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1952/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С постановеното по делото определение № 1936/18.04.2024 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 260360/05.10.2020 г., допълнено с решение № 261310/23.11.2020 г., постановени по гр. дело № 1689/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. С. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени по изп. дело № 20128670400097.

В касационната жалба (уточнена и поправена чрез процесуалния представител на ищеца С. – адв. Д. П.) се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на тази част от въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в молба на касатора от 22.04.2024 г. и в откритото съдебно заседание.

Ответникът ЧСИ Д. Д. не е подал отговор на касационната жалба; в писмена защита от 12.06.2024 г. излага доводи за неоснователност на жалбата, както и съображения по 1 съществото на правния спор. Излага и доводи за недопустимост на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, като поддържа, че исковата молба била нередовна, че едва във въззивното производство било наведено твърдението на ищеца за неадминистрирането на негови жалби от ответника-ЧСИ, като основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и че поради неуточняването на исковата молба било невъзможно да се прецени дали няма припокриване между предмета на настоящото дело и този по гр. д. № 75/2014 г. и по гр. д. 69/2014 г. на Ивайловградския районен съд (ИРС) и по гр. д. № 55599/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), с решенията по които претенциите на ищеца срещу ответника са отхвърлени, респ. – дали няма основание за прекратяване изцяло или частично на производството по настоящото дело.

Третото лице – помагач на ответника – „Д. – общо застраховане“ ЕАД не заявява становище по касационната жалба.

С посоченото по-горе определение № 1936/18.04.2024 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: може ли съдебният изпълнител да върне жалба срещу негови действия, поради неизпълнение на указанията му, дадени на жалбоподателя за внасяне на такси по жалбата, без да е налице произнасяне с влязло в сила определение по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателя за освобождаване от тези такси.

Съгласно установената практика на ВКС (определение № 184/31.05.2022 г. по ч. гр. дело № 5160/2021 г. на IV-то гр. отд., определение № 527/31.07.2019 г. по ч. търг. дело № 1003/2019 г. на II-ро търг. отд., определение № 335/19.06.2018 г. по ч. търг. дело № 1173/2018 г. на II-ро търг. отд., определение № 345/20.06.2018 г. по ч. търг. дело № 1198/2018 г. на II-ро търг. отд., определение № 50389/10.10.2022 г. по ч. гр. дело № 2705/2022 г. на III-то гр. отд., определение № 73/05.03.2021 г. по ч. гр. дело № 398/2021 г. на IV-то гр. отд. и пр.), съдебният изпълнител (както и съдът) не може да върне жалба, поради неизпълнение от страна на жалбоподателя на указанията за внасяне на държавна такса, без да е налице произнасяне с влязло в сила определение на съда по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателя за освобождаване от тази такса; ако такова връщане бъде постановено (от съдебния изпълнител или от съда), то е незаконосъобразно, тъй като влязлото в сила определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК има преюдициално значение за дължимостта на държавната такса по жалбата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение на въпроса, възприето в практиката на ВКС, като намира за нужно да изложи още и следното:

Съдебният изпълнител има служебното задължение да администрира по реда на чл. 436 от ГПК всяка подадена в срок жалба срещу негови действия по чл. 435 от ГПК, включително като даде указания на жалбоподателя – в законоустановения едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по сметка на окръжния съд и да представи доказателства (документа) за внасянето `и (чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 и с чл. 436, ал. 4 от ГПК); същото служебно задължение за администриране съдебният изпълнител има и по отношение на всяка подадена в срок жалба срещу разпределението – по чл. 463, ал. 1 от ГПК, както и по отношение на всяка подадена в срок частна жалба срещу постановено от него връщане на 2 предходна жалба. Когато обаче жалбоподателят (било още с жалбата, било с отделна молба, подадена в срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса) направи искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасянето на държавната такса, съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по това искане (тъй като държавната такса се дължи по сметка на окръжния съд и за съдебното производство по разглеждането на жалбата; в този смисъл са дадени разяснения и в мотивите към т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2012 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС), а следва да го изпрати на окръжния съд за произнасяне, като преди това съдебният изпълнител следва да даде и указания на жалбоподателя да представи декларация за имущественото си състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, ако такава декларация не е представена с жалбата или с молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК; дори последната да е подадена отделно от жалбата, тя може да бъде администрирана от съдебния изпълнител и изпратена на съда заедно с жалбата, без събиране на държавната такса – с оглед процесуална икономия и спазване на разумния срок за произнасяне – чл. 13 от ГПК. Ако окръжният съд уважи искането на жалбоподателя по чл.

83, ал. 2 от ГПК и го освободи от внасянето на държавната такса, това негово определение не подлежи на обжалване и влиза в сила на датата на обявяването му, респ. – задължението на жалбоподателя за внасянето на държавната такса отпада и окръжният съд следва да се произнесе по жалбата (като ако уважи и нея, осъжда насрещната страна да заплати държавната такса по сметка на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК). Ако окръжният съд остави без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК и откаже да го освободи от внасянето на дължимата държавна такса за съдебното производство по жалбата, това негово определение влиза в сила, ако не бъде обжалвано в срок пред апелативния съд или ако последният го потвърди (определението на апелативния съд не подлежи на обжалване и е окончателно, съгласно чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 437, ал. 4, изр. 2, респ. – във вр. с чл. 463, ал. 2, изр. 3 от ГПК). В този случай – след влизането в сила на определението на съда, с което е постановен отказът за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавната такса, последната остава дължима и съдебният изпълнител (респ. – окръжният съд, ако вече му е изпратена и жалбата при изпълнение на останалите изисквания за администрирането `и) следва отново да даде указания на жалбоподателя за внасянето на държавната такса по сметката на окръжния съд и за представянето на доказателствата (документа) за това в законоустановения едноседмичен срок. Само ако жалбоподателят не изпълни в срока така дадените му нови указания, съдебният изпълнител (респ. – окръжният съд) може законосъобразно да върне жалбата, съгласно (на основание) чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 261, т. 4, във вр. с чл. 436, ал. 4, респ. – във вр. с чл. 463, ал. 1 и с чл. 278, ал. 4 от ГПК.

Различно е обаче разрешението на поставения по делото процесуалноправен въпрос в случаите, когато принудителното изпълнение се осъществява от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и при администрирането на подадената жалба той е дал указания на жалбоподателя да внесе (освен дължимата държавна такса по сметка на окръжния съд, още и) дължими такси по т. 4, т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от жалбата и приложенията `и, и за изготвяне на копие от изпълнителното дело съгласно чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Тези 3 такси не са такива по принудителното изпълнение, а са необходими за администрирането на жалбата (респ. – и за разглеждането `и от съда, поради което се дължат от жалбоподателя също при подаването на жалбата – аргум. от чл. 73, ал. 3 от ГПК и от чл. 29, б. „а“ от ТТРЗЧСИ), но по своята същност те съставляват „цена на услугата“ (връчването на преписите, изготвянето на копието от изпълнителното дело) и частно вземане за възнаграждение на ЧСИ (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС), поради което съдът не разполага с компетентност да освободи жалбоподателя по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасянето на тези такси. Когато обаче в срока за внасянето им, респ. – в допълнително определен срок и при дадени указания, каквито ЧСИ също дължи да даде при направени твърдения за това, се установи, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да внесе тези такси, необходими за администрирането на жалбата и дължими към ЧСИ, последният също не може законосъобразно да върне жалбата, тъй като това би съставлявало правно нетърпимо лишаване на жалбоподателя от търсената от него съдебна защита (в този смисъл е и трайно установената практика на ЕСПЧ). В тези случаи ЧСИ следва да администрира жалбата и да я изпрати за разглеждане на окръжния съд, без да събира предварително от жалбоподателя дължимите към ЧСИ такси, като следва да ги начисли и събере едва след приключването на съдебното производство по правния спор по жалбата – от страната, която е изгубила същия (арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК), включително – по реда на чл. 410 от ГПК – съгласно чл. 79, ал.

3 от ЗЧСИ, а когато това е длъжникът – и при осребряване на негово имущество по реда на принудителното изпълнение (в този смисъл – също разясненията в мотивите към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС).

При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното въззивно решение е валидно постановено, както и че е процесуално допустимо в допуснатата до касационно обжалване негова част, постановена по иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователни са изложените в писмената защита от 12.06.2024 г. доводи на ответника за недопустимост на тази част от въззивното решение – поради нередовност на исковата молба, поради въвеждане едва във въззивното производство на твърденията на ищеца за неадминистрирането на негови жалби от ответника-ЧСИ, като основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и поради направения отвод за пресъдено нещо.

В исковата си молба и в последващите `и уточнения пред първоинстанционния съд, като основания на претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди, ищецът е изложил (наред с други) и твърдения за незаконосъобразно бездействие на ответника-ЧСИ, изразяващо се в неадминистриране и неизпращане за произнасяне на съда на множество молби и жалби на ищеца срещу действия на ответника-ЧСИ по изп. д. № 20128670400097; също още в исковата молба и в последващите `и уточнения са изложени и твърдения за търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психоемоционални изживявания и влошаване на здравословното му (физическо и психическо) състояние. Исковата молба действително е била нередовна – по отношение на индивидуализацията на жалбите и молбите, за които ищецът поддържа, че не са били 4 надлежно администрирани и изпратени от ответника-ЧСИ на съда. Тази нередовност обаче е била отстранена – в изпълнение на дадените му в съдебно заседание от 10.06.2022 г. указания от въззивния съд, в молба с вх. № 13067/13.06.2022 г. ищецът подробно е посочил (включително с входящ номер и дата) жалбите и молбите, по отношение на които поддържа, че незаконосъобразно не са били администрирани от ответника-ЧСИ по изп. д. № 20128670400097. Ответникът-ЧСИ е подал по делото писмено становище с вх.